Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) /ЗОДОВ/.

Образувано е по подадени две касационни жалби от С.П от [населено място], обл. София, лично и в качеството на пълномощник на И.С, С.П, В.Л, М.Л, Я.Л, П.Л, Е.С, И.П, М.П, К.П и Р.П – правоприемници на Г.П конституирани с определение от 24. 07. 2019 г. по настоящото дело.

Първата касационна жалба е против решение № 4658/11. 07. 2017 г. по адм. дело № 2595/2015 г. на Административен съд – София-град. Иска се неговата отмяна поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С касационната жалба са развити подробни съображения по съществото на спора. Прилагат се писмени доказателства. По делото е постъпила и молба от касаторите за обявяване на нищожност на заповед № РД 47-52/30. 05. 2002 г. на министъра на земеделието и горите с приложена практика на Върховния административен съд. Моли също и за присъждане на направените по делото разноски пред настоящата съдебна инстанция.

Втората касационна жалба подадена от същите касационни жалбоподатели е против решение № 7533/08. 12. 2017 г. по същото административно дело, постановено в производството по реда на чл. 176, ал. 1 от АПК. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Молят за неговата отмяна.

По делото е постъпила и молба от касаторите за обявяване на нищожност на заповед № РД 47-52/30. 05. 2002 г. на министъра на земеделието и горите с приложена практика на Върховния административен съд.

Редовно призован за съдебно заседание касаторът С.П се явява лично и с процесуалния си представител адв.. Н, като по същество поддържат доводите изложени в касационните жалби. Касационните жалбоподатели И.С, С.П, В.Л, М.Л, Я.Л, П.Л, Е.С, И.П, М.П, К.П и Р.П не се явяват, представляват се от С.П.

Ответникът – Областна дирекция „Земеделие“ – София-град в представени по делото отговори на касационните жалби, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Е. Калпачка изразява становище за тяхната неоснователност и моли да бъдат отхвърлени. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Редовно призован за съдебно заседание ответникът не се представлява.

Ответникът – Столична община в представени по делото отговори на касационните жалби, чрез процесуалния си представител юрк. Л.Д, счита същите за неоснователни и моли решенията на административния съд като правилни и законосъобразни да бъдат оставени в сила.

Редовно призован за съдебно заседание ответникът се представлява от юрк.. Д, която по същество поддържа доводите в отговора на касационните жалби. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита, че оспореното съдебно решение, и допълнителното такова от 08. 12. 2017 г. като правилни следва да бъдат оставени в сила.

Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение намери, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебните актове са неблагоприятни и срещу подлежащи на оспорване съдебни решения, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:

С оспореното съдебно решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата молба на С.П от [населено място], обл. София, лично и в качеството на пълномощник на И.С, С.П, В.Л, М.Л, Я.Л, П.Л, Е.С, И.П, М.П, и Г.П с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и претендирано обезщетение за имуществени вреди в размер на 108 244, 12 лева срещу Столична община и Областна дирекция „Земеделие“ – София-град, ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба, причинени от незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица от Областна дирекция „Земеделие“ – София-град и Столична община, като неоснователна и недоказана. Вредите представлявали пропуснати ползи, а именно месечен наем за периода от 15. 12. 2010 г. до датата на подаване на исковата молба. Постановил е също да бъдат заплатени направените по делото разноски на ответните страни.

За да достигне до този резултат, административният съд след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото писмени доказателства е установил следното: Със заявление № 2326/16. 04. 1992 г., в срока по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ са заявени за възстановяване на наследниците на Я.П земеделски земи с обща площ от 169. 200 дка, находящи се в с Бистрица. Сред заявените земи са и три ниви със съответната площ от13. 900 дка, 5. 800 дка и 17. 500 дка, находящи се в местност„Рударел“. С решение № 498. 1/05. 05. 1994г. (л. 83 от адм. дело № 2595/2015 г.) Поземлена комисия (ПК) Панчарево възстановява правото на собственост на наследниците на Я.П в съществуващи/възстановими/ стари реални граници на три ниви с площ от13. 900 дка, 5. 800 дка и 17. 500 дка, находящи се в местност„Рударел“. Съдът е констатирал, че с решение № 12326/15. 12. 1999 г. (л. 79 от същото дело) ПК Панчарево възстановява правото на собственост на наследниците на Я.П в съществуващи/възстановими/ стари реални граници на пасище/мера/ от 35. 407 дка, находящо се в с Бистрица, м. „Рударел“, представляващо имот с № 519125 по картата за възстановяване на собственост /КВС/. Към решението е изготвена и скица № Ф00158/13. 12. 1999г. (л. 81). Със заповед № РД-47-52/30. 05. 2002 г. (л. 55) на министъра на земеделието и горите на основание чл. 26, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е наредено преработване на одобрената карта за съществуващите или възстановими стари реални граници на земеделските земи поради установена допусната явна фактическа грешка, касателно землището на с. Б., р-н Панчарево СО, масив № 519 –707. 45 дка. При преработката е засегнат имот с № 519125 по КВС, възстановен с решение № 12326/15. 12. 1999 г. на наследниците на Я.П.З на Министъра на земеделието и горите е влязла в сила като неоспорена. Със заповед № РД-03-0361/24. 09. 2010 г. (л. 54) директорът на ОДЗ София-град на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, чл. 45в, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е назначил състав на комисия на ОСЗ – Панчарево със задача да определи имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ по землища, включително придобитите преди влизане в сила на ЗИД на ЗСПЗЗ /ред. ДВ, бр. 13/2007 г./,които ще бъдат предоставени на Столична община. Видно от Приложение № 1/12 към раздел I, т. 1 от протоколно решение № 3/15. 12. 2010 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със заповед № РД-05-0010/12. 01. 2011 г., сред земите попада и имот № 519406 по КВС с площ от 33. 328 дка, НТП ливада, категория VIII, начин на възстановяване–възстановими стари реални граници. По силата на т. IV от заповед № РД-09-440/05. 08. 2004 г. на МРРБ и заповед № РД-09-441/05. 08. 2004 г. на МЗГ ОСЗ – Панчарево е прекратила дейността си по поддържане на картата на възстановената собственост и по издаване на скици от нея. Установено още от съда по делото е, че със заповед № РД-18-51/03. 11. 2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, влязла в сила на 28. 12. 2011 г. е одобрена кадастралната карта на с. Б.. След влизане в сила на КК на с. Б. ищците по делото установили, че заявените от тях имоти в м. „Рударел“ не са нанесени и са пристъпили към идентифицирането им. Идентифицирания от ищците имот е с идентификатор 04234. 6977. 406 от КККР в м. „Ливагето“ на с. Б., който е идентичен с имот № 5194406 по КВС, стопанисван от общината като земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Констатирано по делото е по-нататък, че с заявление вх. № ВС-30-206/02. 02. 2015 г. от С.П е поискал от ОСЗ Панчарево окончателно решение за възстановяване на правото на собственост на наследниците на Я.П на ПИ с кад. ид. 04234. 6977. 406. С писмо изх. № РД-18-680/18. 03. 2015 г. ОСЗ Панчарево е отправила мотивирано искане до Столична община за предоставяне на земеделски земи на основание чл. 19 от ЗСПЗЗ и § 27, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 45ж от ППЗСПЗЗ, а именно на наследниците на Я.П да бъде предоставен ПИ с кад. ид. 04234. 6977. 406 по КККР съгласно скица № 15-36198/29. 01. 2015 г. Видно от протокол от 25. 06. 2015 г. (л. 158-160) на междуведомствената работна група искането на наследниците на Я.П се уважава и е взето решение преписката да се процедира по реда на § 27 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С писмо изх. № РД-18-680/14. 07. 2015 г. ОСЗ – Панчарево изпраща преписката на Столична община. С писмо изх. № СО15-0405-34/1/22. 10. 2015 г. (л. 161) на Столична община преписката е върната на ОСЗ – Панчарево за отстраняване на недостатъци. От удостоверение изх. № РД-94-4-318/08. 02. 2000 г. от направление „Общинска собственост“ при р-н Панчарево, съдът установил имот с № 519125 не е актуван като държавен или общински и няма държавен или общински характер. От писмо, изх. № 0700-585/1/22. 05. 2013 г. на р-н Панчарево, Столична община административният съд констатирал, че имот с кад. ид. 04234. 6977. 406 не е включен в разпоредбите на чл. 19 от ЗСПЗЗ и за него не е съставян акт за общинска собственост. За изясняване на релевантните по делото обстоятелства са назначени от съда и изслушани две единични и тройна съдебни експертизи, които съдът е кредитирал, като обективни и компетентни. По основанията наведени в исковата молба за обезщетение за причинени имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна административна дейност, изразяващи се в пропуснати ползи административният съд е обсъдил приложимите разпоредби на закона и е достигнал до заключение за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Съдът е изложил подробни мотиви по отношение на незаконосъобразността и валидността на протоколно решение № 3/15. 12. 2010 г. на комисията по чл. 19, ал. 3 от ЗСПЗЗ, одобрено със заповед № РД-05-0010/12. 01. 2011 г. Въз основа на това е приел, че посоченото решение не е било оспорено по реда на чл. 45в, ал. 7 от ППЗСПЗЗ и е влязло в законна сила, тоест не е налице отменен административен акт, от който да се претендират вредите. По отношение на нищожността на посочения акт съдът е изложил аргументи, че комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ е надлежно назначена от директора на Областна дирекция „Земеделие“ – София-град със заповед № 03-0361/12. 01. 2011 г. Протоколното решение е взето в съответствие с изискванията на чл. 45в, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, одобрено със заповед № РД 05-0010/12. 01. 2011 г., поради което не са налице съществени процесуални нарушения, както и нарушения на формата обуславящи недействителността на властническото волеизявление. Административният съд се е обосновал, че от данните по делото - писмо на Столична община с изх. № СО15-0405-34/1/22. 10. 2015 г. преписката е върната на ОСЗ – Панчарево за отстраняване на недостатъци, поради което е налице незавършена процедура, което от своя страна обуславя неоснователност на твърденията на ищците за незаконосъобразни бездействия от страна на ответниците. По тези съображения административният съд приел, че в случая не е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие от който да са последвали вредни последици за ищците под формата на пропуснати ползи. С тези мотиви административният съд е отхвърлил предявената от ищците искова молба като неоснователна и недоказана. В срока по чл. 176, ал. 1 от АПК съдът се е произнесъл и по направено искане за допълване на постановеното решение, обективирано в молби от 04. 08. 2017 г. и уточняващо искане от 11. 08. 2017 г. След излагане на съображения по същество е отхвърлил искането като неоснователно.

Така постановените решения са валидни, допустими и правилни.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност, първоинстанционния съд е постановил обосновани и правилни решения, които не страдат от посочените пороци в касационните жалби.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, ищците не са се справили с възложената им от закона доказателствена тежест.

Доводите изложени от жалбоподателите за допуснато нарушение на материалния закон са неоснователни. От установеното по делото безспорно е, че протоколно решение № 3/15. 12. 2010 г. на Комисията по чл. 19 ал. 2 ЗСПЗЗ, одобрено със заповед № РД-05-0010/12. 01. 2011 г., с което е отнет имотът и е предаден на Столична община и се стопанисва от нея, не е било оспорено по реда на чл. 44в ал. 7 ППЗСПЗЗ и е влязло в законна сила. Не е била оспорена и заповедта на министъра на земеделието и горите от 30. 05. 2002 г. (№ РД-47-52/30. 05. 2002 г.), с която е била намалена площта на имот № 519 125 и е бил образуван имот с № 519 406, идентичен с имот с кад. ид. 04234. 6977. 406. Административният съд много подробно е обсъдил претенцията на касационните жалбоподатели за пропуснати ползи и е достигнал до правилни и обосновани изводи, че същата не е доказана. Касационната инстанция на ВАС споделя крайните изводи за липса на реално настъпили вреди представляващи пропуснати ползи за касаторите. Законосъобразно съдът е приел, че представените по делото доказателства са извън исковия период – 15. 12. 2010 г. до 20. 03. 2015 г. Изложените в тази насока изводи от съда се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни.

Разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК императивно въвежда единствено изискване за допустимост на осъдителния иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, административният акт, от който се претендират вредите да е отменен като незаконосъобразен по административен или съдебен ред преди предявяването на иска. В конкретния случай не е налице отменен по съответния ред като незаконосъобразен административен акт, постановен от длъжностни лица при упражняване на административна дейност.

Не са налице също така и незаконосъобразни действия/бездействия на длъжностни лица на ответниците, извършени от тях вследствие административната им дейност. Изведен е правилният извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава нищожността на протоколно решение № 3/15. 12. 2010 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрена със заповед № РД-05-0010/12. 01. 2011 г., на която нищожност се обуславя и искането за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. За да бъде нищожен един индивидуален административен акт, той трябва да е издаден от некомпетентен орган, да не е спазено изискването за форма, а в случая тези пороци не са били налице и правилно съдът е счел, че посоченото по-горе протоколно решение е валидно.

Обоснован в този смисъл е извода на решаващия съд, че не е налице първата процесуална предпоставка за разглеждане на иска по чл. 204, ал. 1 АПК, тъй като не е налице незаконосъобразен административен акт, който да е бил отменен по съответния ред, поради което не е изпълнен фактическият състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При установената по делото фактическа обстановка административният съд е извел правилен краен извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава претенцията за обезщетение за имуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на касаторите с изводите на съда не основава необоснованост, съответно неправилност на обжалваното решение.

Липсват касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Същото е правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила

Правилно е и постановеното съдебно решение № 7533/08. 12. 2017 г. Касаторите са поискали първоинстанционният съд да прогласи нищожността на протоколно решение № 3/15. 12. 2010 г. в частта, в която имот–ливада, с площ от 33. 328 декара, категория VIII-ма, находящ се в местност „Ливагето“, е бил включен в списъка на земи общинска собственост на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, които да бъдат предоставени на Столична община. С диспозитива на основното решение от 11. 07. 2017 г. съдът се е произнесъл по всички поставени въпроси в обхвата на предметът на делото. Съдът подробно е обсъдил претенцията на ищците за нищожност на протоколно решение № 3/15. 12. 2010 г. и мотивирано е отхвърлил същата, тъй като по делото е установено, че комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ е била надлежно назначена от директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. С. със заповед от 12. 01. 2011 г., като протоколното решение е взето в съответствие с изискванията на чл. 45в, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и е било утвърдено от компетентен орган съгласно чл. 45в, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, одобрено със заповед № РД-05-0010/12. 01. 2011 г. В случая не е налице пропуск на съда да се произнесе по заявена претенция, което да налага допълване на решението.

Въз основа на изложеното, обжалваното решение постановено в производството по реда на чл. 176, ал. 1 от АПК като правилно следва да бъде потвърдено.

Неоснователно е искането на касационните жалбоподатели за обявяване на нищожност на Заповед № РД 47-52/30. 05. 2002 г. на министъра на земеделието и горите. Същото е извън предмета на настоящия касационен съдебен контрол в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 3 от АПК, именно административният съд, пред който е предявен искът за обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ дължи произнасяне в мотивите на съдебното си решение по нищожността на акта, от който се претендират вредите. Искането следва да се предяви с отделна искова молба пред административния съд по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.

Настоящият съдебен състав на ВАС смята, че правилно и обосновано на доказателствата Административен съд – София-град е достигнал до извод, че претендираните имуществени вреди са недоказани. Административният съд е изследвал много подробно всички предпоставки за възникване правото на иск по чл. 1 от ЗОДОВ, и след като е установил, че липсват някои от тях, правилно е отхвърлил иска. Доказателствената тежест в исковото производство лежи върху ищеца, който следва да докаже с допустимите и относимите доказателствени средства осъществяването на фактите, от които черпи права. С оглед на доказателствата по делото и установената фактическа обстановка, настоящия състав на касационната инстанция смята, че ищците не са се справили с доказателствената тежест и не са доказали по несъмнен и категоричен начин наличието на имуществени вреди, които да са настъпили от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на длъжностни лица на ответниците и да са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния акт/действие/бездействие.

По изложените съображения, първоинстанционните решения като правилни и обосновани следва да бъдат оставени в сила.

С оглед изхода на делото на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, следва да се присъдят направените разноски от ответните страни по касационните жалби, като на основание чл. 24 от Наредба за правната помощ следва да се осъдят касационните жалбоподатели да заплатят на всеки от тях сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4658/11. 07. 2017 г., постановено по адм. дело № 2595/2015 г. на Административен съд – София-град.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7533/08. 12. 2017 г. постановено по адм. дело № 2595/2015 г. на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА С.П, И.С, С.П, В.Л, М.Л, Я.Л, П.Л, Е.С, И.П, М.П, К.П и Р.П от [населено място] обл. София да заплатят на Столична община с адрес: гр. С., ул. „Московска“ № 33 сумата от 100 (сто) лева представляваща юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.

ОСЪЖДА С.П, И.С, С.П, В.Л, М.Л, Я.Л, П.Л, Е.С, И.П, М.П, К.П и Р.П от [населено място] обл. София да заплатят на Областна дирекция „Земеделие“ София-град, с адрес: гр. С., бул. „Витоша“ № 148, бл. 69 сумата от 100 (сто) лева представляваща юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.