Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на О. К, против решение № 264/01. 11. 2019 г., постановено по адм. дело № 257/2019 г., по описа на Административен съд - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на О. К, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ПАМ-4 от 12. 06. 2019 г., издадена от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с която на осн. чл. 199б от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ), е наредено, водохранилището на язовир „Соколяне“, намиращ се в землището на село Соколяне, община К. да бъде изпразнено напълно от община К. в качеството и на собственик и по този начин временно да се изведат от експлоатация язовирната стена и съоръженията към нея, до привеждането им в изправно състояние, отговарящо на техническите норми. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение.

Ответникът по касационната жалба – Председател на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор чрез процесуалния му представител младши експерт (юрист) Златева е постъпило становище по касационната жалба с подробно развити в него доводи за правилност на съдебното решение. В съдебното заседание ответникът не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните и след като служебно извърши контрол за допустимост, валидност и правилно приложение на материалния закон, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Предмет на контрол за законосъобразност пред Административния съд - Кърджали е заповед № ПАМ-4/12. 06. 2019г., подписана от К.В, за председател на ДАМТН.Зедта е издадена на осн. чл. 199б от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) и с нея е наложена ПАМ, изразяваща се в задължаването на община К., в качеството й на собственик на язовир "Соколяне", да изпразни напълно водохранилището язовира и временно да се изведат от експлоатация язовирната стена и съоръженията към нея до привеждането им в изправно състояние, отговарящо не техническите норми. Видно от заповедта е, че в нея изрично е посочено, че на осн. чл. 199б, ал. 8 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ), оспорването й не спира нейното изпълнение, каквото впрочем е и разпореждането на закона в посочената разпоредба.

С обжалваното решение Административният съд – гр. К. е отхвърлил жалбата на община К. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ПАМ-4 от 12. 06. 2019 г., издадена от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. Приел е, че оспореният административен акт е издаден в предписаната форма и съдържащ всички фактически и правни основания за издаването му, предписани в чл. 59, ал. 2 АПК. На следващо място съдът е приел, че обжалваният административен акт е съобразен и с приложимите материалноправни разпоредби на чл. 199б, ал. 2 от ЗВ, съгласно който, прилагането на ПАМ /временно извеждане от експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, до привеждането им в изправно състояние, отговарящо на техническите норми/ се извършва в случай на възникване на непосредствена опасност от загуба на човешки живот, увреждане или погиване на имущество и/или на околна среда, когато опасността е резултат от действие или бездействие на собственика, оператор, концесионер или наемател на язовира. След подробен анализ на доказателствения материал, съдът е приел, че по делото са доказани всички предпоставки на чл. 199б, ал. 2 от ЗВ за прилагането на ПАМ. По тези съображения административният съд е отхвърлил подадената жалба от О. К против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ПАМ-4 от 12. 06. 2019 г., издадена от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, като неоснователна и недоказана.

Решението е неправилно, но по съображения, различни от изложените в касационната жалба.

В изпълнение на изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, съдът служебно провери съотвествието на решението с материалния закон. В резултат на тази проверка стигна до заключението за необоснованост на извода на административния съд, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. Необосноваността на този извод е в резултат и на допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е събрал по делото цялата административна преписка. Видно от оспорената заповед е, че тя не е издадане от председятеля на ДАМТН, а е подписана "за председател". В самата оспорена заповед е посочено, че правомщията на К.В, подписал заповедта са по силата на Заповед № А-361/ 07. 06. 2019 г., която не е приложена в административната преписка.

Съгласно чл. 171, ал. 4 АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. В случая съдът не е указал на ответника по делото, че в административната преписка не се съдържа заповед № А-361/07. 06. 2019 година, цитирана в оспорената заповед. Не указал на ответника и необходимостта от изясняване на обстоятелствата, кой е председател на ДАМТН към 12. 06. 2019г. и в какво качество, оспорената заповед е подписана от К.В, дали в качеството му на оправомощено от председателя на ДАМТН длъжностно лице, с правата по чл. 199б, ал. 1 ЗВ, или в качеството му на заместващо председателя лице. Изясняването на това обстоятелство е било от значение и за правилното конституиране на ответника по делото.

По тези съображения, необоснован се явава извода на първоинстанционния съд, че оспорената заповед като издадена от председателя на ДАМТН е издадена от компетентен орган. Преди да формира извод по този въпрос, съдът е следвало да изясни горните обстоятелства и да изиска липсващата заповед.

Допуснатото от съда нарушение е съществено и е довело до неправилно приложение на материалния закон. Установеното налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административния съд - Кърджали.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 264 от 01. 11. 2019 г., постановено по адм. д. № 257/2019 г. от Административния съд – гр. К..

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.