О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2223

гр.София, 05.05.2025г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и пета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова гр. д.№ 423/2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. С. М., чрез адв. Д. В., срещу решение № 850/15.10.2024г. по в. гр. дело № 1135/2023г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение, е прекратен сключения между М. М. и М. М. брак; прието е, че вина за прекратяване на брака имат и двамата съпрузи; упражняването на родителските права върху роденото пред ...г. дете Н. М. М. е предоставено на майката М. А. М. и при нея е определено местоживеенето му; определен е режим на лични отношения между бащата и детето; бащата е осъден за плаща месечна издръжка на дъщеря си от 300 лева, а за минал период - 1022 лева; дадено е по реда на чл. 127а, ал.2 СК заместващо съгласието на майката и на бащата разрешение детето им да напуска територията на страната, придружено от другия родител, и да пътува в рамките на ЕС, Турция и страни от Балканския полуостров, както и заместващо съгласието на бащата разрешение по искане на майката да се издава паспорт, лична карта или друг заместващ документ за пътуване в чужбина на детето Н..

Касаторът обжалва решението, обосновавайки твърдението си, че той е родителят, притежаващ родителски капацитет и нему следва да бъде предоставено упражняването на родителските права. Иска отмяна на решението в частта, с която упражняването на родителските права е предоставено на майката и по произнасянето по реда на чл. 127а, ал.2 СК. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК поставя въпросите относно критериите, които съдът следва да съблюдава при определяне упражняването на родителските права с оглед най – пълната защита на висшия интерес на детето и за задължението на съда в тази връзка служебно да събира доказателства. Твърди, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и очевидно неправилно.

Ответната страна по касационната жалба – ищцата М. А. М., не е депозирала отговор по чл. 287, ал.1 ГПК.

Касационната жалба е недопустима в частта, с която се обжалва въззивното произнасяне по реда на чл. 127а СК. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.2 ГПК /редакция ДВ бр.8/2017г./ въззивните решения в производства по чл. 127а СК не подлежат на касационно обжалване.

В останалата обжалвана част, за да прецени наличието на основания за касационно обжалване, настоящият състав съобрази следното:

Изводите на въззивния съд относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето са направени при следната, приета за установена, фактическа обстановка:

М. А. М. и М. С. М. са сключили граждански брак на 22.08.2019г. Малко след сключването на брака страните са се установили в Австрия, където заживяли заедно с родителите на М.. На ... ... ...г. се родило детето Н.. През м. декември 2021г. М. М. се върнала в България, заедно с детето Н. като се установила да живее в дома на своите родители в [населено място], общ. С. като от този момент и съпрузите са във фактическа раздяла.

И двамата родители желаят и искат родителските права по отношение на малолетната Н. да бъдат предоставени на всеки един от тях. Установено е, че всеки от тях може да разчита при отглеждането на детето на помощта на своите родители. И бащата, и майката, полагат труд, за което получават съответните възнаграждения, като безспорно доходите на бащата значително надвишават тези на майката. Във финансово отношение освен изкараните лично средства, майката разчита и на участието на бащата в издръжката на детето (което тя не отрича, напротив изтъква и признава осигуряваните от него средства), както и на помощта на своите родители, като от данните по делото става ясно, че до този момент нуждите на детето са били задоволявани успешно от нея, няма данни същата да е изпадала в невъзможност да се справи. При бащата материално-битовите условия са по-добри, тъй като в Австрия същият живее в самостоятелно двустайно жилище с обособена стая за детето Н., но в дома на майката в [населено място] (който е дом на нейните родители) също са налице подходящи условия за отглеждане на детето Н.. Макар в тази къща да се помещават повече хора, майката и Н. разполагат със самостоятелна стая, обзаведена с всичко необходимо, стаята се поддържа – на същата е извършван ремонт, което е направено именно с цел да се подобряват условията в нея. Условията на живот в къщата като цяло са по-скромни, но детето разполага с всички необходими принадлежности, има и дворно място където да играе. Липсват данни, които да сочат на установена липса на родителските качества на някоя от страните. След установяването си в България майката е тази, която е полагала непосредствените грижи по детето Н.. Детето е записано и посещава детска градина, като служителите от заведението са посочили в изготвената характеристика, че то винаги е прилежно, спретнато и с прическа, справя се много добре, чувства се добре и е спокойно. Детето има осигурен личен лекар, като при нужда майката организира посещения при доктор /показанията на св. К./. Възможните моментни състояния на занемарен външен вид на детето, както и играенето на „кючек“ от детето в болнична стая не са отчетени като обстоятелства, внасящи съмнение в родителските качества на майката. Като ирелевантно за родителския й капацитет е определено и обстоятелството, че след развода майката е установила връзка с друг мъж и от време на време го посещава в дома му в [населено място]. Счетено е за недоказано майката да препятства контактите на бащата с детето.

При така установеното, позволило на въззивния съд да приеме, че и двамата родители имат родителски капацитет, преимуществено значение за предоставяне упражняването на родителските права е отдадено на пола и възрастта на детето - Н. е момиченце на 4г.; не се е отделяла от майка си от раждането, поради което поставянето й в съвсем нова среда, още повече и в друга държава, за постоянно, далеч от майката, не би било, спорен въззивния съд, в интерес на детето.

Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.

Въпросите на касатора са принципно зададени, без връзка с конкретни оплаквания за необсъдените обстоятелства и за несъбраните доказателства, от значение за предоставяне упражняването на родителски права. Затова те само привидно покриват общия селективен критерий на чл. 280, ал.1 ГПК, а по същество изразяват несъгласието на касатора с крайния извод на въззивния съд, което обаче не е основание за допускане на касационно обжалване.

Съгласно задължителната практика на ВС и константната и безпротиворечива практика на ВКС (ППВС № 1/74 г.; решение № 54/16.02.2015 г. по гр. д. № 5475/2014 г., ІV г. о.; решение № 218/03.12.2019 г. по гр. дело № 763/2019 г., ІІІ г. о.; решение № 39/09.03.2018г. по гр. д.№ 3857/2017, ІV г. о.; решение № 36/20.03.2015 г. по гр. д. № 4794/2014 г., ІІІ г. о.; решение № 207/24.07.2013 г. по гр. дело № 911/2012 г. на ІV г. о.; решение № 331/01.11.2013 г. по гр. дело № 2181/2013 г. на ІV ГО на ВКС и др.), при решаване спорове между родителите по въпросите по чл. 59, ал. 2 и чл. 127, ал. 2 от СК съдът следва да обсъди и съобрази в тяхната съвкупност множество обстоятелства от най-разнообразно естество, които са от значение за защитата във възможно най-голяма степен на интереса на детето, за което съдът следи служебно. Най-съществените от тези обстоятелства са примерно посочени в ППВС № 1/12.11.1974 г., в чл. 59, ал. 4 от СК, в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД, но без да са изброени изчерпателно, нито да са степенувани в строго определен ред. Предвид служебните си правомощия да осигури максимална защита на интересите на децата, съдът може и е длъжен и служебно да установява тези обстоятелства и да събира доказателства за тях; страните не са ограничени от процесуалните преклузии при установяването им пред първата и въззивната инстанция. От значение са не отделните обстоятелства, а съвкупността им, като при съпоставянето им следва да се отчетат спецификите на всеки конкретен случай. Макар да не е обвързан от желанието на детето, във всички случаи съдът следва да вземе предвид и да зачете чувствата на детето, възрастта му, конкретното му развитие и зрелост, както и конкретното му емоционално и психическо състояние.

Въззивният съд изцяло е съобразил така цитираните разрешения на съдебната практика, доколкото крайният извод, че упражняването на родителските права следва да се предостави на майката, е съответен на изискването да бъде защитен в най - пълна степен интересът на детето. Този извод е направен без да бъде игнорирано обстоятелството, че бащата има по – добра финансова обезпеченост от майката, а битови условия при него са по – добри от тези в жилището на майката. Материалното благосъстояние на родителите, както и възможността всеки от тях да разчита на най - близкото си обкръжение за помощ при отглеждане на детето са съобразени от съда при формиране на извода за родителския капацитет на страните и за признаването на такъв и на двамата родители. Поведението на родителите пък е отчетено от въззивната инстанция в единствения му аспект, който има значение в случая, а именно – в отношенията родител – дете. С най – висока относителна тежест за определяне кому да бъде предоставено упражняването на родителските права според въззивния съд са възрастта и полът на детето, полаганите до момента за детето грижи и безспорния стресогенен капацитет на евентуално преместване на детето на тази крехка възраст в напълно нова среда, изключваща честите контакти с майката.

В обобщение, въззивното решение в допустимо обжалваната част не се отклонява от разрешенията на задължителната съдебна практика и на последователната казуална практика на ВКС и няма основание за допускането му до касационно обжалване.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на ВКС

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. С. М. срещу решение № 850/15.10.2024г. по в. гр. дело № 1135/2023г. по описа на Окръжен съд Бургас в частта, с която съдът се е произнесъл по реда на чл. 127, ал.2 СК и ПРЕКРАТЯВА касационното производство в тази част.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 850/15.10.2024г. по в. гр. дело № 1135/2023г. по описа на Окръжен съд Бургас в останалата обжалвана част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в прекратителната част подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му, а в останалата част е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: