Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на адвокатите Х. В. и В. Т.-П., пълномощници на [фирма], [населено място], [община], [област] област, срещу решение № 2017 от 1. 11. 2016 г., постановено по адм. д. № 364/2016 г. на Административен съд-Пловдив. С него съдът е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу акт на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), съобщен с нотариална покана изх. № 01-2600/5366 от 17. 08. 2015 г. Осъдил е дружеството-жалбоподател да заплати на ДФЗ разноски в размер на 5622, 64 лв.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване са направени твърдения, че съдът не е изложил мотиви относно приемането на доклада на Дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия; този доклад не бил приложен към преписката и е такъв, който установявал допуснати нарушения от страна на органите на държавата, които управляват средствата, предоставени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони; самият доклад не бил предоставен на дружеството-жалбоподател и не му е била дадена възможност да се запознае с резултатите от извършената проверка, включително и да направи своите възражения. Твърди се освен това, че решението на съда е постановено не въз основа на действащото Европейско законодателство. По изложените съображения и в представените писмени бележки се моли, съдебното решение да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се прогласи нищожността на акта на изпълнителния директор на ДФЗ. Касаторът иска присъждане на направените разноски.

От ответната страна по касация изпълнителният директор на ДФЗ е постъпило писмено становище, с характер на писмени бележки, подадено от процесуалния му представител юрисконсулта С. Г.. В него се твърди, че съдебното решение...