Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №465/15. 03. 2016 г., постановено по адм. д. №1555/2015 г. по описа на Административен съд-Бургас (АС-Бургас).
Касационният жалбоподател ожалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което да бъде отменена Заповед № 01/06. 08. 2015 г. на директора на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РДПБЗН)-Бургас на Министерство на вътрешните работи (МВР). Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и исканията са изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски.
Ответникът – директорът на РДПБЗН-Бургас оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмени бележки. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение №465/15. 03. 2016 г., постановено по адм. д. №1555/2015 г. по описа на АС-Бургас е отхвърлена жалбата на [фирма] против Заповед № 01/06. 08. 2015 г. на директора на Регионална дирекция РДПБЗН-Бургас, с която на основание чл. 22 от ЗАНН (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ) (ЗАНН) и чл. 255 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) е заповядано да се спре експлоатацията на хотел “[наименование]”, [населено място], [община] - сграда с идентификатор [номер] по КК на [населено място], собственост на [фирма], считано от 18. 08. 2015 г.
Административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в предвидената писмена форма и без да са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и в съответствие с целта на закона.. Така постановеното решение е правилно.
При разглеждане на спора АС-Бургас не са допуснати процесуални нарушения. В съответствие с установената съдебна практика са мотивите на съдебния акт, в които е посочено, че „без възражение от страните е прието заключение на съдебно-техническа експертиза“. Изявлението на процесуалния представител на касационния жалбоподател в съдебното заседание на 25. 02. 2015 г. е именно в този смисъл като в протокола е записано следното изявление на адв. Б. „Принципно нямам възражение да се приеме заключението на вещото лице“. Нито една от страните не е оспорила заключението на вещото лице и не е поискала събиране на други доказателства, които да опровергават изводите му. Становището на адв. Б. относно част от заключението на вещото лице е относно доказателствената му стойност и решаващият съд го е обсъдил като е преценявал заключението заедно с всички останали доказателства по делото.
Всички фактически и правни изводи на АС-Бургас са подробно и детайлно обосновани със събраните по делото доказателства и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса
При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения и на материалния закон.
Административният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган като се позовава на ЗМВР, Наредба № 8121з-882 от 25. 11. 2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол (Наредбата) и списъка на обектите и строежите, водещи се на отчет в ГДПБЗН-МВР.
Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилност и необоснованост на извода на първоинстанционния съд относно наличието на териториална и материална компетентност за издаване на оспорената заповед като направеното тълкуване на относимите правни норми не кореспондира със съдържанието на разпоредбите. Съгласно чл. 255 от ЗМВР за предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани с изпълнението на задълженията по този закон, както и за отстраняване на негативните последици от тях министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица могат да спират строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти, инсталации, уреди и съоръжения, както и да спират други дейности, които създават опасност за националната сигурност и обществения ред, за възникването на пожари и производствени аварии. Според чл. 25 от Наредба за предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани с изпълнението на задълженията по ЗМВР или с дейности, които създават опасност от възникване на пожари и производствени аварии, както и за отстраняване на вредните последици от тях се налагат следните принудителни административни мерки (ПАМ): 1. спиране на строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти, водени на отчет в ГДПБЗН – МВР; 2. спиране на строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти извън посочените в т. 1; 3. спиране на строителството и използването на инсталации, уреди и съоръжения с ограничено действие. Производството по налагане на принудителна административна мярка започва с изготвяне на констативен акт за нарушение на правилата и нормите за пожарна безопасност (приложение № 9) от органите за ПБЗН, осъществяващи ДПК. Въз основа на констативния акт по ал. 2 се издава заповед за налагане на ПАМ (приложение № 10). Заповедта за налагане на ПАМ се издава: 1. по ал. 1, т. 1 – от директора или заместник-директора на ГДПБЗН – МВР; 2. по ал. 1, т. 2 – от директорите на СДПБЗН/РДПБЗН; 3. по ал. 1, т. 3 – от началниците на РСПБЗН.
С оглед на установеното от първата инстанция обстоятелство, че хотел „[наименование]“ не се води на отчет в ГДПБЗН – МВР се обосновава извод, че в нормативно установените правомощия на директора на РДПБЗН-Бургас е издаването за заповеди за налагане на ПАМ: спиране на експлоатацията на този обект, находящ се в неговата териториална компетентност. Правомощията по чл. 255 от ЗМВР на министърът на вътрешните работи не изключват наличието на правомощия и на други органи в системата на МВР, които са им предоставени с друг нормативен акт.
При разглеждане на спора пред първата инстанция фактическата обстановка по спора е напълно и задълбочено изяснена като са проследени всички извършени действия по налагане на ПАМ и са обсъдени всички доказателства за констатираните нарушения, които са основание за издаване на оспорения акт. Съдът е обосновал извод, че при извършване на проверките и при издаването на заповедта за налагане на ПАМ не са допуснати нарушения на администартивнопроизводствените правила и закона.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че е по делото не е изяснено основанието за издаване на оспорената заповед. Съдът правилно е разгледал всяко от отделните нарушения, които са констатирани при втората проверка като неотстранени и е приел, че те са достатъчно основание за налагане на ПАМ. При аргументиране на становището си, че ПАМ е допустимо да бъде налагана само за нарушения на ЗМВР касационният жалбоподател не е съобразил, че Наредбата е издадена на основание чл. 17, ал. 4 от ЗМВР. Допълнително следва да бъде посочено, че в самата заповед освен нарушенията на конкретни разпоредби от Наредбата е направено позоваване и на чл. 140, т. 1 от ЗМВР.
Съгласно чл. 23 от ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. На основание чл. 125, ал. 1, т. 5 от ЗМВР при упражняване на държавен противопожарен контрол органите по пожарна безопасност и защита на населението прилагат мерки за административна принуда при установяване на нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност. Аналогична е разпоредба и чл. 25 от Наредба, според който за предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани с изпълнението на задълженията по ЗМВР или с дейности, които създават опасност от възникване на пожари и производствени аварии, както и за отстраняване на вредните последици от тях се налагат ПАМ (образец 10). Оспорената пред АС-Бургас заповед е изготвена по образеца, съдържащ се в приложение № 10 на Наредбата.
След този анализ на законодателната уредба, включително и на цялото съдържание на Наредба № 8121з-647 от 01. 10. 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, настоящият съдебен състав намира за правилен извода на АС-Бургас, че е налице законово основание за издаване на оспорената заповед и при издаването й не са допуснати нарушения на администартивнопроизводствените правила и изискванията за форма на акта.
Аргументирано и в съответствие със законовата уредба първоинстанционният съдебен състав стига до извода, че при издаване на оспорената пред него заповед са били налице и фактическите и материалноправните предпоставки за това. От събраните по делото доказателства съдът е приел за установено по категоричен начин, че конкретните факти, покриващи хипотезите за прилагане на ПАМ, са установени с констативния акт за нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност, съставен от компетентно длъжностно лице и се потвърждават от събраните по делото доказателства. Липсата на годишно техническо обслужване на пожароизвестителната система (ПИС) на цялата сграда на хотел „[наименование]“ не се опровергава от представените по делото договори между [фирма] и [фирма] и протоколите, издадени въз основа на тях доколкото липсва годишен протокол, който се изисква от стандарт СД CEN/TS 54-14. В подкрепа на изводите на АС-Бургас относно установеното с писмени доказателства е и заключението на вещото лице.
По отношение на доводите, че корпус А не е собственост на [фирма], а на отделни различни лица поради извършени продажби на апартаментите, правилно АС-Бургас е обсъдил заключението на вещото лице съвместно с Протокол акт №16 на Държавна приемателна комисия и Разрешението за ползване, според които хотел ”[наименование]” е хотелски комплекс с 9 свързани помежду си корпуса. От съществено значение според настоящата инстанция е и установеното от АС-Бургас обстоятелство, че в корпус А е свързан с останалите и в него се намират SPA център, закрит плувен басейн, джакузи, фитнес център, лоби бар и коктейлно, а ПИС не функционира в целия корпус А, включително и на тези места. Следователно не е възможно да бъдат споделени доводите, че за корпус А няма изисквания за монтаж на ПИС поради това, че представлява жилищна сграда от подклас на функционална пожарна опасност Ф 1. 3 и височина 9 етажа, защото тази сграда не е не е напълно самостоятелна и на практика продължава да е част от хотел „[наименование]“ доколкото в него се намират обслужващи съоръжения. Изрично следва да бъде посочено, че пожарът на 25. 06. 2014г. се е случил именно в тази част от сградата и е било затруднено евакуирането от хотела. Предприетите от касационният жалбоподател мерки относно корпус А не изпълняват в пълна степен необходимите противопожарни изисквания, описани в заключение на вещото лице.
Изключително детайлно административният съд е разгледал и обсъдил всички твърдения на жалбоподателя и относно нарушението по т. 2 от оспорената заповед като е достигнал до правилния извод, че констатираното на 16. 07. 2015 г. блокиране на крайния евакуационен изход водещ от евакуационното стълбище на корпус А до околна среда поради изградена стена от гипсокартонни плоскости на щендерна конструкция е отстранено към 31. 07. 2015 г., но продължава да е налице предпоставка затрудняваща евакуацията от корпус А и устроеният към този момент изход не отговаря и на изискването за светла височина на евакуационните изходи.
По отношение на третото нарушение, а именно липсата към 31. 07. 2015 г. на самозатваряне на димоуплътнените врати отделящи стълбищните/жилищните клетки от етажните коридори на територията на хотела, включително 7А, 7Б, 7Д, 6Б, 6А, 5Б, 5А, 4Б, 4А, ЗБ, ЗА, 2Б и 2А, по делото е установено, че към 25. 01. 2016г. вратите се самозатварят, но този факт от гледна точка разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК не може да обуслови незаконосъобразност на заповедта от 06. 08. 2015 г. Според чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, поради което съдът е длъжен да прецени наличието на предпоставките на материалния закон към момента на издаването на заповедта.
Съображенията в касационната жалба, че множеството констатирани през годините нарушения на противопожарната безопасност, установени с актове за установяване на административни нарушения и издадените наказателни постановления, са своевременно отстранени и за това са останали само три (по принцип оспорвани), за които е издадена ПАМ не обуславят извод, че наложената ПАМ е незаконосъобразна. Отстраняването на множество различни нарушения не предполага спазване на изискванията за пожарна безопасност, защото по принцип не следва да бъдат допускани нарушения доколкото опасността от пожар въобще не бива да бъде допускана. Фактът, че само веднъж реално е настъпил пожар (в спорния корпус А) не означава, че не е съществувала опасност от пожар през останалите периоди от време, през които [фирма] е допускала нарушения. В случая това цялостно поведение е допълнително основание да се приеме, че налагането на конкретната ПАМ е в съответствие с целта на закона. Приложената принудителна административна мярка е с превантивен характер и целта й е да преустанови или предотврати нарушения на нормите за пожарна безопасност и последиците им.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че като е достигнал до извод за неоснователност на оспорването на Заповед № 1/06. 08. 2015 г. на директора на РДПБЗН-Бургас, административният съд е обосновал единствения законосъобразен изход на съдебния спор.
Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на АС-Бургас е законосъобразно, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При касационното разглеждане не са установени посочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила.
По водене на делото ответникът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски в размер на 200 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо Върховният административен съд, пето отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №465/15. 03. 2016 г., постановено по адм. д. №1555/2015 г. по описа на Административен съд-Бургас.
ОСЪЖДА [фирма], съд. адрес: [населено място], [адрес], адв. И. Б. да заплати на Регионална дирекция "Пожарна безопастност и защита на населението"-Бургас, [населено място], [улица] сумата 200 (двеста) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.