Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на В. Я. Д. против заповед № 8121К-1656/03. 02. 2017 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 9 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) и § 69 от Преходните и заключителни разпоредби на Закон за изменение и допълнение на ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ПЗР на ЗИДЗМВР), ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г..
В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради издаването му в противоречие с материалноправните разпоредби – отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Съображения в подкрепа на тезата си жалбоподателят излага в жалбата, в съдебно заседание чрез процесуален представител по делото адв. К., и представени писмени бележки. Моли за постановяването на съдебно решение, с което оспорената заповед на министъра на вътрешните работи да бъде отменена. Претендира присъждането на разноски.
Ответната страна по жалбата - министърът на вътрешните работи, редовно призован, не ангажира становище по основателността на жалбата.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени по реда на чл. 144 АПК, във вр. с чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, съставляващи административната преписка по издаване на процесната заповед, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед № 8121К-1656/03. 02. 2017 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 9 ЗДСл и § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР(ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.), В. Я. Д. е бил назначен на длъжността главен експерт в 03 сектор „Мрежи и терминални устройства“ към отдел „Комуникационни системи“ при дирекция „Комуникационни и информационни системи“ на Министерство на вътрешните работи (МВР), с наименование на длъжностно ниво по Класификатора на длъжностите в администрацията – експертно ниво 2, III младши ранг. До издаване на процесната заповед, с която е назначен, считано от 01. 02. 2017 г., жалбоподателят твърди, че е заемал длъжността специалист I степен в „Структурирани кабелни системи и електрозахранване“ на 03 сектор „Абонатни мрежи и терминални устройства“ към отдел „Комуникационни системи“ при дирекция „Комуникационни и информационни системи“ на МВР. Твърдението не е оспорено от ответника по жалбата. Като доказателства по делото освен заверено копие на заповед № 8121К-1656/03. 02. 2017 г. на министъра на вътрешните работи, са представени още заверени копия на заповед № 8121К-450/26. 01. 2017 г., с която се изменя предходна министерска заповед № 8121К-512/24. 02. 2015 г. за утвърждаване на щат на дирекция „Комуникационни и информационни системи“ на МВР, и длъжностна характеристика за длъжността главен експерт в 03 сектор „Мрежи и терминални устройства“ към отдел „Комуникационни системи“ при дирекция „Комуникационни и информационни системи“ на МВР.
При така установените факти и след извършена цялостна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съобразно чл. 147, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Заповед № 8121К-1656/03. 02. 2017 г. на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентен административен орган (съгласно чл. 158 от ЗМВР министърът на вътрешните работи е орган по назначаването на държавните служители в МВР), в предвидената от закона форма (налице са изискуемите по чл. 11, вр. чл. 9 от ЗДСл реквизити на заповедта за назначаване), както и при съблюдаване на процедурата по издаване на акта, доколкото такава не е изрично предвидена.
Актът е издаден и при правилно приложение на материалния закон.
Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи, предмет на съдебен контрол в настоящото производство, е издадена на основание и в изпълнение на нормата, закрепена в § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.), в сила от 01. 02. 2017 г. С въвеждането на цитираната разпоредба се преурежда, считано от датата на влизането в сила – 01. 02. 2017 г., статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, за които до тази дата се е прилагал редът, установен с нормата на § 86 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 14 от 20 февруари 2015 г.). Съгласно § 86 от ПЗР на ЗИДЗМВР за държавните служители в МВР, заемащи длъжности за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, чиито служебни правоотношения не са били прекратени към 01. 04. 2015 г., са се прилагали разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, (а именно – ЗМВР), до прекратяване на служебните им правоотношения. С влизането в сила от 01. 02. 2017 г. на § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.) служебните правоотношения на държавните служители, за които се е прилагал § 86 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 14 от 20 февруари 2015 г.) и които към датата 01. 02. 2017 г. заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежават висше образование (какъвто е случаят на жалбоподателя В. Я. Д.), с едно конкретно предвидено изключение, се преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл, считано от 01. 02. 2017 г.
Анализът на приложимата нормативна уредба сочи, че по силата на изрично законово уреждане, държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, които попадат в хипотезата на § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР(ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.) по отношение изискването за притежаване на висше образование и заемане на длъжност с висше образование, считано от 01. 02. 2017 г. ще бъдат назначени на длъжности, определени за заемане по ЗДСл, с щата на съответната структура (§ 69, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗМВР), като служебното им правоотношение на служители в МВР не следва да бъде прекратявано, а само преобразувано в такова по ЗДСл, вместо по ЗМВР, съгласно действащата до 01. 02. 2017 г. нормативна уредба. Именно в изпълнение на така предвидените законодателни промени и в съответствие с изискването на чл. 9 ЗДСл за възникване на служебното правоотношение по този закон въз основа на административен акт, е издадена и процесната заповед № 8121К-1656/03. 02. 2017 г. на министъра на вътрешните работи.
По тези съображения, неоснователни са наведените от жалбоподателя оплаквания за материална незаконосъобразност на заповедта поради противоречие с § 86 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 14 от 20 февруари 2015 г.) и ненастъпило прекратяване на служебното му правоотношение по ЗМВР, което да обуслови назначаването му като държавен служител по ЗДСл.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, с които същият обосновава незаконосъобразност на заповедта поради определянето му на ранг за длъжността по ЗДСл, несъответен на прослужения до 01. 02. 2017 г. стаж като служител в МВР. Съгласно ал. 5 на § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.) на служителите по ал. 1 се присъжда определеният в Класификатора на длъжностите в администрацията минимален ранг за заеманата длъжност, освен ако служителят не притежава по-висок ранг. Предвид служебно известните на настоящия съдебен състав правила във връзка с необходимите мерки за предприемане на предварителни действия по прилагане на изискванията на влезлия в сила ЗИДЗМВР, в съответствие със ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА) и ЗДСл, обективирани в писмо с рег. № 8121р-21648/27. 10. 2016 г. на министъра на вътрешните работи, за длъжността „специалист I степен“, каквато е заемал жалбоподателят, следва да се определи длъжност „главен експерт“, за която Класификаторът на длъжностите в администрацията предвижда минимален ранг III младши. Именно тази длъжност и посоченият за нея минимален ранг са били определени на служителя В. Я. Д. с оспорената от него заповед № 8121К-1656/03. 02. 2017 г.
При тези данни и релевираното в жалбата оплакване, спорният въпрос по делото е следва ли при преназначаване на държавен служител по реда на § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР органът по назначаването да определи полагащия се на служителя ранг по ЗДСл въз основа на прослуженото време или стаж като държавен служител със служебно правоотношение по ЗМВР. С оглед нормативната уредба такова задължение за административния орган не намира опора в закона.
По отношение на жалбоподателя е спазено изискването на ал. 3 от § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.), преобразуването да се извърши с щата на съответната структура, както и правилото на ал. 5, на служителите да се присъжда определеният в Класификатора на длъжностите в администрацията минимален ранг за заеманата длъжност – в случая III младши. Не се доказва Д. да е притежавал ранг като държавен служител по ЗМВР, съображения в тази насока не са изложени от жалбоподателя. Същевременно в ЗМВР и вътрешните правила не е предвидено как се преизчисляват рангове по ЗМВР при преобразуване на правоотношението по ЗДСл., поради което липсват фактически и правни основания за определяне на по - висок ранг на Д. при преназначаването му на длъжността "главен експерт".
В допълнение следва да се посочи, че предвидените по ЗДСл рангове, правилата за които ще се прилагат и спрямо преобразуваните по реда на § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР служебни правоотношение, считано от 01. 02. 2017 г., са израз на професионалната квалификация на държавния служител и отразяват степента на изпълнение на възложената длъжност, като не се определят въз основа определен брой години професионален стаж или прослужено време. Присъждането на ранговете е свързано с възложеното на органа по назначаване правомощие да оценява изпълнението на длъжността на държавните служители – арг. в чл. 73, ал. 1 вр. чл. 76 ЗДСл.. За извършването на тази оценка са предвидени конкретен ред, изисквания и критерии, подробно разписани в Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация, приета с ПМС № 129/2012 г. (обн., ДВ, бр. 49 от 2012 г. изм. и доп.).
Административният акт е издаден и при съответствие с целта на закона, свързана с въведеното от законодателя изискване за преобразуване на визираните в § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР служебни правоотношения на служители в МВР.
Предвид така извършената от настоящия съд цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, не се установява наличието на пороци, водещи до неговата незаконосъобразност, с оглед на което оспорването следва да бъде отхвърлено.
Ответната страна в настоящото производство не е претендирала разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на В. Я. Д. против заповед № 8121К-1656/03. 02. 2017 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 9 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) и § 69 от Преходните и заключителни разпоредби на Закон за изменение и допълнение на ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ), ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.
Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.