Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуания кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на началника на сектор "Миграция" СДВР срещу решение № 5235 от 15. 08. 2017 г. по адм. д. № 5240/2017 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед рег. № УРИ [номер]. на началник сектор „Миграция” при СДВР, с която Х. Х. Х., гражданка на И., е настанена принудително в СДВНЧ при Дирекция „Миграция”.
Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон.
Съдът неправилно не отчел и не приел факта, посочен в заповедта, че ако процесната заповед не бъде издадена и приведена в действие, съществува сериозна опасност изпълнението й да бъде осуетено или сериозно затруднено, както и че чужденецът няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването си в страната ни, както и средства за завръщането му в страната на произход. Безспорно е, че лицето не притежава валидни документи за самоличност. Съдът неправилно приложил чл. 39а, т. 2 и 3 от ЗЧРБ. В случая се касае за поне две от хипотезите на тази разпоредба. Лицето освен, че е с неустановена самоличност поради това, че няма документи за самоличност и не може да бъде идентифицирано по приетия законов ред, е и с прекратено производство пред Държавната агенция за бежанците/ДАБ/. В тази връзка съдът не приложил правилно разпоредбата на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ Ответната страна не е взела становище.
Прокурорът дава заключение за основателност на касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 30. 08. 2017 г., в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при връчено съобщение за решението на 21. 08. 2017 г. Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът установил, че на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 от ЗЧРБ – връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна, като в заповедта за настаняване и в предложението за налагане на принудителната административна мярка, е посочена като мотив необходимостта от настаняването в СДВНЧ - за осигуряване на изпълнението на принудителната административна мярка, наложена със заповед рег. № УРИ [номер] от 09. 05. 2017 г.
Приел, че от мотивите на акта и административната преписка не е видно коя конкретно хипотеза от изброените в чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ създава необходимостта от задържането на лицето в СДВНЧ, а нейното изрично посочване се изисква от самата законова разпоредба. Установено е, че жалбоподателката е без документи за самоличност и е с прекратено производство пред ДАБ, предвид декларация за връчване на решение на председателя УП 10029/12. 02. 2017 г. на РПЦ Харманли, които не са приложени. Административният орган не е уточнил дали лицето е с неустановена самоличност или възпрепятства изпълнението на заповедта, или е налице опасност от укриване, само при наличието на които е налице основание да се приложи задържането в СДВНЧ като обезпечаване на принудителната административна мярка за връщане.
От събраните по делото доказателства не се установява и такива доводи не се излагат и от административния орган, че чужденката е била с неустановена самоличност, че възпрепятства изпълнението на заповедта или пък, че е налице опасност да се укрие. От данните по преписката не може да се направи обоснован извод, че лицето ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената му принудителна административна мярка за връщане. Изрично посочена от началника на сектор „Миграция“ СДВР в заповедта е необходимостта да се създаде организация за пътуване до страната на произход. Посоченото основание не е сред основанията за принудителното настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци, доколкото това е целта, с която се постановява задържането, което обезпечава връщането, но не е основание за налагането му, измежду други по леки мерки.
Основанията за налагане на процесната мярка са три и са посочени изчерпателно в чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ – когато чужденецът е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване. Нито едно от тези основания не е посочено от административния орган при издаването на заповедта за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци, като при липсата на констатацията в тази насока от самия орган, съдът не следва да преценява наличието или не на тази обстоятелства и да мотивира за първи път заповедта съобразно изискванията на закона. Посочването на разпоредбата на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ в заповедта не изпълва изискването за изрично посочване на основанието, на което се издава заповедта, а именно дали чужденецът е с неустановена самоличност, дали възпрепятства изпълнението на заповедта или пък е налице опасност от укриване. От приложената докладна записка също не би могло да се изведе кое точно основание твърди органът като мотив да задържи жалбоподателката в СДВНЧ. Единственото обстоятелство, което се сочи от органа е, че жалбоподателката не притежава документ за самоличност, като обаче не твърди, че тя е с неустановена самоличност, тъй като има ЛНЧ, посочена е дата на раждането й, че е гражданка на И., трите й имена. Обстоятелството, че лицето е без документи за самоличност представлява по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗЧРБ наличие на евентуални данни, че чужденецът може да се укрие. Съгласно посочения текст опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. Такива фактически данни и техен анализ във взаимовръзка не са изложени и предположение не е обосновано от органа. Поради това и тази хипотеза не се конкретизира и доказва. Същото се отнася и за възпрепятстване изпълнението на заповедта за връщане, доколкото задържането е осъществено в деня на издаването й и не е изтекъл срок за доброволно изпълнение на задължението за връщане, няма и твърдение на органа в тази насока. Решението е правилно
Правилно е прието от съда, че в административния акт следва да е посочено фактическото основание на което е наложена принудителната административна мярка - принудително настаняване в СДВНЧ и непосочването на фактическото основание за прилагане на разпоредбата на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ води до незаконосъобразност на издадената заповед. В този смисъл административният съд правилно е приложил закона. Правилно е прието от съда, че не е достатъчно на чужденеца наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3, а следва да се посочи и мотивира някоя от другите предпоставки предвидени в разпоредбата на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ е налице - че е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, за да може да се издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането.
В оспорената пред съда заповед е посочено, че е необходимо да се създаде организация за пътуване до страната на произход, което се явява пречка за незабавно изпълнение на наложената принудителна административна мярка връщане в страната на произход и във връзка с докладна записка УРИ [номер] г. на група "Контрол по пребиваването на чужденци" при сектор "Миграция" СДВР. Посочената докладна записка е издадена при задържането на чуждестраннната гражданка и е относно налагането на принудителната административна мярка за връщане в стрната по произход и не съдържа мотиви за необходимостта за налагане на принудителната административна мярка - принудително настаняване в СДВНЧ.
Доводите на касационния жалбоподател, че съдът не взел предвид, че в заповедта е записано, че ако не бъде приведена веднага в изпълнение съществува опасност изпълнението й да бъде осуетено или сериозно затруднено е във връзка съз записаното в заповедта разпореждане на предварително изпълнение на заповедта, което не е предмет на настоящото производство. Доводите, че чужденецът няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването си в страната ни, както и средства за завръщането му в страната на произход не относими при издаване на заповедта по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ и не са посочени от административния орган като основание за издаване на оспорената пред съда заповед. Приложението на чл. 39а, т. 2 и 3 от ЗЧРБ не предмет на конкретното съдебно производство. В издадената заповед не е посочено, че лицето е с неустановена самоличност, както правилно е приел съда, това обстоятелство не се установява, тъй като има ЛНЧ, посочена е дата на раждането й, че е гражданка на И. и трите й имена. Административният орган не е мотивирал невъзможността да се наложи по - лека принудителна административна мярка обезпечаваща изпълнението на заповедта за връщане в страната по произход.
Не са налице касационни основания за отмяна на оспореното в настоящото производство съдебно решение.
Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5235 от 15. 08. 2017 г. по адм. д. № 5240/2017 г. на Административен съд София - град. Решението не подлежи на обжалване.