Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр с §8 от ПЗР на АПК.

Образувано е по касационна жалба от К. М. И., гражданин на Руската федерация, подадена чрез адв. Д. П. П.-САК, против решение № 2692/ 20. 04. 2016 г. по адм. д. № 118/2016 г. на Административен съд – София-град. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и иска да бъде отменено. Възразява, че съдът не е допуснал до разпит исканите свидетели, които са допустими от процесуалния закон. В нарушение на материалния закон съдът не е приложил КМЧП, а ЗГР (ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ) /ЗГР/, който в случая е неприложим, поради това че чужденецът е без ЕГН.

Ответникът по касационната жалба - кметът на район „Лозенец“ при СО, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба - секретарят на район „Лозенец“ при СО, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. С оглед обстоятелството, че наследодателят е чужд гражданин с разрешение за продължително пребиваване в България, съдът е разгледал приложимите от КМЧП разпоредби. Обосновано е прието от съда, че след като наследодателят към момента на смърттата си не е имал обичайно пребиваване на територията на България, то при уреждане на наследствените правоотношения от настъпилата му смърт, не следва да се прилагат нормите на българското право. По изложените съображения решението следва да остане в сила.

Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба от К. М. И., гражданин на Руската федерация, против отказ на Кмета на район „Лозенец“, СО, обективиран в писмо рег. № АО-94-Т-178/1/ от 10.ХII.2015...