Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция „Митници“, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Г. Г., срещу решение № 779 от 13 февруари 2017 година, постановено по адм. дело № 11084/2015 година по описа на Административен съд София-град. С обжалваното съдебно решение е отменено решение № Р-500-32-216438 от 21 октомври 2015 година на директора на Агенция „Митници“, ведно с потвърденото с него решение № 8000-0391 от 31 август 2015 година на началника на митница Свиленград, с което на [фирма] е отказано възстановяване на акциз за периода от 12 март 2012 г. до 30 август 2013 г. в размер на 54800, 67 лева и преписката е върната на Агенция „Митници“ за издаване на ново решение по искането на [фирма] с вх. № Е47-0012/15 май 2015 година за възстановяване на платен акциз при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост на съдебното решение, както и за неправилност на същото поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. В постъпила писмена защита и в съдебно заседание касаторът излага съображения в подкрепа на наведените в жалбата твърдения. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – [фирма], в постъпил писмен отговор оспорва касационната жалба и прави искане решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноските в производството.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, като излага съображения, че същото следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд София-град...