Образувано е по касационна жалба на Ц. С. К. от [населено място], област [област] срещу решение № 2668 от 21. 04. 2017 г., постановено по адм. д. № 1006/2017 г. по описа на Административен съд - София-град, трето отделение, 46 състав. Изложени са съображения за ниски доходи, поради което касаторката моли да й бъде отпусната целева помощ за отопление.

Ответникът - Директорът на Дирекция „Социално подпомагане - Младост” гр. С., чрез юрисконсулт С., моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С оспорения съдебен акт решаващият състав на Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на Ц. С. К. срещу заповед № ЗСП/Д-С-М/1101 от 24. 11. 2016 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане - Младост” гр. С., потвърдена с решение № 22-РД-06-0013 от 05. 01. 2017 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане София-град.

Предвид липсата на конкретни оплаквания от постановеното от първоинстанционния съд решение, настоящият касационен състав статуира в пределите на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК. В тази връзка се констатира, че решението на Административен съд – София-град е валидно и допустимо, тъй като е постановено по административен акт, който подлежи на съдебен контрол, в пределите на правораздавателната власт на съда и при надлежното му сезиране.

Основният спорен въпрос по делото е следвало ли е на Ц. С. К. да бъде отпусната целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2016/2017 г. и в тази връзка законосъобразен ли е отказът на административния орган за отпускане на исканата помощ.

Отговорът на въпроса се съдържа в Наредба № РД-07-5 от 16. 05. 2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, обн., ДВ, бр. 49 от 27. 05. 2008 г., в сила от 27. 05. 2008 г, с последващи изменения и допълнения. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1, изм., ДВ, бр. 55 от 2016 г., в сила от 19. 07. 2016 г. от цитираната наредба изрично е посочено, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация, е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) (ППЗСП).

При постановяване на оспореното решение, съдът е съобразил дохода на К. от пенсия, който е редуциран при условията на чл. 2, ал. 2 от Наредбата. Преценено е, че от 01. 01. 2009 г. гарантираният минимален доход е в размер на 65 лв. и е без промяна към датата на подаване на молбата-декларация. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от Наредбата, основа за определяне на диференцирания минимален доход за отопление е гарантираният минимален доход (ГМД), чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет.

При определяне на диференцирания минимален доход за отопление, съдът е приложил правилно критериите по чл. 2, ал. 4 от Наредба № РД-07-5 от 16. 05. 2008 г., като е приел, че кандидатстващата за социална помощ е над 75 години, живее сама и има призната над 70 % трайно намалена работоспособност.

При съблюдаване на така посочените, нормативно определени критерии и дохода й от пенсия, законосъобразно е прието, че средномесечният доход на Ц. С. К. за предходните шест месеца преди подаването на заявлението-декларация от 25. 10. 2016 г. е в размер на 204. 04 лв. и надвишава ДМДО, който за лицето е 202. 20 лв. Ето защо тя не отговаря на изискването на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16. 05. 2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.

Изводите на съда относно правото на исканата социална помощ са в съответствие с материалния закон, който е приложен правилно.

Липсата на касационни основания при постановяване на обжалваното решение обуславя оставянето му в сила.

Страните не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2668 от 21. 04. 2017 г., постановено по адм. д. № 1006/2017 г. по описа на Административен съд - София-град, трето отделение, 46 състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.