Производството е по реда на чл. 132, ал. 2, т. 3 от АПК от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 323, ал. 1 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по жалба на Р. П. Б. от [населено място], чрез пълномощника й адв. К. и по жалба на главния прокурор на Р. Б, подадена чрез гл. експерт – юрисконсулт А., срещу решение по т. 1 от протокол № 16 от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 19. 04. 2017 г., с което е прието, че Р. П. Б. – прокурор в Районна прокуратура – Благоевград е извършила действия в нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, което е накърнило престижа на съдебната власт и й е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ – „намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от 6 месеца“.

В жалбата на Р. Б. се излагат доводи, че при издаване на решението са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е нарушен материалния закон – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Административният акт е незаконосъобразен, поради това, че не са обсъдени възраженията на дисциплинарнопривлечената, както и поради това, че решението е постановено въз основа на предположения, на изключително противоречиви факти и обстоятелства. Дисциплинарният състав по дисциплинарно дело № 16/2015 г., както и решаващият орган – Прокурорската колегия на ВСС са се позовали на противоречиви свидетелски показания, които не установяват обективната истина и не доказват изложеното в мотивната част на предложението на главния прокурор. Жалбоподателката възразява срещу дадените от свидетеля Ш. показания, във връзка с повода, поради който е образувано дисциплинарното производство. Претендира присъждане на разноските, направени в производството пред Прокурорската колегия на ВСС.

В жалбата на главния прокурор се излагат съображения за незаконосъобразност на...