Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на К. А. В., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в затвора- [населено място], чрез процесуалния си представител, адв. С., срещу Решение № 2613 от 18. 04. 2016 г., постановено по адм. дело № 3437/2015 г. от Административен съд – София град. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество.

Редовно призован за съдебно заседание касационния жалбоподател не се явява. Представлява се от адв. С., който поддържа жалбата, не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания.

Ответната страна – Министерство на здравеопазването, чрез пълномощника юрк. Г., в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С обжалваното решение административният съд е установил от фактическа страна, че К. А. В., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ОЗ [населено място] е предявил иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Министерство на здравеопазването за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и страх за живота, причинени от назначения персонал в медицинския център в ОЗ [населено място] и по специално от техните действия за сумата от 60 000 лева. Претендираното от В. обезщетение за неимуществени вреди е за периода от 20. 12. 2014 г. до 11. 03. 2015 г., когато е бил лекуван в разрез с медицинските му заболявания, като през този период са му били предписани и давани медикаменти, противопоказни за неговото заболяване и от неправилното лечение му е...