Производството е по чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 251, ал. 5 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на пълномощника на министъра на правосъдието срещу решение № 5312 от 27. 04. 2017 г., постановено по адм. д. № 4404/2016 г. по описа на Върховния административен съд, VI отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение.

Ответницата - М. Т., гражданка на Ф. Р. Г, чрез адвокат Ж., моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

В конкретния случай решението по тълкуването подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението, което се тълкува, съобразно разпоредбата на чл. 251, ал. 5 ГПК. Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 5312 от 27. 04. 2017 г., постановено по адм. д. № 4404/2016 г., тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил искането на министъра на правосъдието за тълкуване на решение № 10472 от 10. 10. 2016 г. по адм. д. № 4404/2016 г. на Върховния административен съд по отношение на това от кой етап и от кой орган се дължи ново произнасяне по чл. 117, ал. 2, т. 2 СК.

В мотивите към решението по тълкуване съдът е посочил, че в първоначалния съдебен акт е уточнено, че министърът на правосъдието следва да се произнесе с акт по чл. 117 СК. Административното производство се връща на етапа, посочен в чл. 117 СК – произнасяне от административния орган, който е компетентен да даде или да откаже да даде съгласие за осиновяване. По изложените в искането разсъждения относно компетенциите на Съвета по международно осиновяване,...