Върховният

касационен

съд на

Република

България

, Първо наказателно отделение

в съдебно заседание на

трети април

две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ

КАПКА КОСТОВА

със секретар

Аврора Караджова

при участието на прокурора

ТОМА КОМОВ

изслуша докладваното от

председателя (

съдията

) ПЛАМЕН ТОМОВ

наказателно

дело под №

542/2013 година

Осъденият Г. Д. П. чрез свой защитник е отправил до ВКС по реда на глава тридесет и трета от НПК искане да бъде възобновено делото, по което е бил осъден от окръжния съд в Русе – като първоинстанционен, от апелативния съд във Велико Търново – като второинстанционен (въззивен) и от ВКС – като трета (и последна) инстанция.

В отправеното искане за възобновяване се твърди, че П. е бил екстрадиран от Англия и това обстоятелство е свързано с процесуалната възможност по чл. 422, ал. 1, т. 6 НПК, според който: „Наказателното производство се възобновява, когато […] е допусната екстрадиция в случай на задочно осъждане при дадена гаранция от българската държава за възобновяване на наказателното дело – за престъплението, за което екстрадицията е допусната”.

Искането е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, а според участващия в него прокурор е неоснователно.

Върховният касационен съд намери, че искането е процесуално недопустимо.

Досегашното развитие на делото, по което е осъден П., е безспорно. По инициатива на ВКС е установено и неговото екстрадиране в изпълнение на Европейска заповед за арест. Пропуснато е обаче да се види, че осъждането на П. е станало всъщност по общия ред, а не задочно по смисъла на чл. 423 НПК (за този смисъл вж. повече в р. 202/10-І, Бюл. 3/11). Наличието на такова осъждане обаче е една от процесуалните предпоставки, за да...