ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

МИНА ТОПУЗОВА

П. П.

при секретар………………………………….….…и при становището на прокурора………...Тома КОМОВ……….изслуша докладваното от съдия Топузова частно наказателно дело № 1070 по описа за 2013 г.

Производството е с правно основание чл. 44, ал. 1 от НПК.

Образувано е въз основа на разпореждане от 14. 05. 2013г. на съдията - докладчик по чнд № 649/13г. по описа на районен съд гр. Казанлък, с което е прекратено съдебното производство и делото е изпратено по компетентност на ВКС.

Прокурорът от ВКП е изразил становище, че компетентен да разгледа делото е Районен съд гр. Казанлък.

Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното:

Т. И. Д. бил настанен с определение на РС [населено място] на принудително лечение по реда на чл. 89 б.”в” от НК в ДПБ [населено място]. В районния съд гр. Ловеч постъпила съдебно - психиатрична експертиза, която дала заключение за необходимост от продължаване на срока на лечение на настаненото лице при условията на чл. 89, б.”а” от НК. С разпореждане от 07. 05. 2012г. на съдията – докладчик, образуваното нчд № 585/13г. по описа на районен съд гр. Ловеч било прекратено и същото изпратено по компетентност на районен съд гр. Казанлък по съображения за липса на отклонения от установения в чл. 428 от НПК критерий за определяне на местната подсъдност.

С разпореждане от 14. 05. 2013г. на съдия – докладчик по нчд № 649/13г. по описа на районен съд гр. Казанлък съдебното производство по делото било прекратено и повдигнат спор за подсъдност. В мотивите на разпореждането са изложени аргументи, че фактическото местоживеене на настаненото лице понастоящем е гр. Ловеч.

Така изложените аргументи не могат да бъдат възприети. Разпоредбата на чл. 428 от НПК изрично посочва, че съдът, компетентен да наложи принудителна медицинска мярка, е районният съд по местоживеене на лицето. В свои решения ВКС на РБ е посочил, че местоживеенето е свързано с регистрацията по постоянен или настоящ адрес или с фактическата връзка с дадено населено място. В конкретния случай настаненият на лечение Т. Д. е бил адресно регистриран по постоянен и настоящ адрес в [населено място], [община]. Фактът, че последният е бил настанен в ДПБ [населено място] по силата на влязъл в сила съдебен акт, не променя компетентността на съда, който следва да се произнесе по продължаване на взетата мярка. Нормата на чл. 432 от НПК не може и не следва да се тълкува изолирано от уредената процедура в чл. 428 – чл. 431 от НПК. В чл. 428 от НПК е регламентирана изключителна компетентност на районния съд по местоживеене на лицето да наложи медицинска мярка, изключение от която е само предвидената компетентност на окръжния съд по местоизтърпяване на наказанието в случаите на прекъсване изпълнението на наказанието „лишаване от свобода”. В нормата на чл. 432 от НПК не е посочен съдът, който продължава, заменя или прекратява принудителните медицински мерки, именно защото компетентният съд, който налага медицинската мярка е съответно компетентен да се произнесе служебно (след изтичане на шестмесечен срок) или по искане на прокурора (преди изтичането на този срок) по продължаване, замяна или прекратяване на тази мярка.

С оглед изложеното ВКС намира, че делото е подсъдно на районния съд в гр. Казанлък.

Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, ВКС, І НО,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗПРАЩА нчд № 64/913г., по описа на районен съд гр. Казандлък за разглеждане от същия районен съд.

Копие от определението да се изпрати на районен съд гр. Ловеч.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: