О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2181
София, 30.04.2025 год.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в закрито заседание на първи април две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА
ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 4372 по описа за 2024 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. А., чрез адв. М. И., против решение № 250/10.06.2024г. по в. гр. д. № 283/2024г. по описа на Окръжен съд Плевен, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от първоначалната ищца Б. Н. С. срещу М. Н. М. и Б. Я. М. иск по чл. 87, ал.3 ГПК за разваляне на сключения между Н. К. А. и М. Н. М. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане по нотариален акт № ..., том ..., рег.№ ..., дело № .../...г. на нотариус Д. Б., с район на действие РС Левски.
Касаторът обжалва решението с доводи за неправилност и необоснованост. В контекста на оплакванията срещу доказателствените изводи на въззивния съд, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поставя въпросите дали въззивният съд е длъжен да прецени всички доказателства по делото от значение на спора, доводите на страните и да основе решението си на приетото в резултат от тази преценка, както и трябва ли, ако всички доказателства са обсъдени от първата инстанция, въззивният съд да ги обсъди наново или да препрати към мотивите на първоинстанционното решение; какви са критериите за определяне обема на дължимата грижа при сключване на договора за издръжка и гледане и къде трябва да бъде полагана грижата; длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор и...