N 561

гр. София, 14. 12. 2010г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА

ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова

частно гр. дело N 426/ 2010 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 272 ал. 3 т. 1 ГПК.

В. П. В., В. Атанасова Б., К. А. П., В. И. К. и К. И. Д. са обжалвали определението на Пловдивския окръжен съд № 1643 от 09. 06. 2010г. по ч. гр. д.№ 1308/2010г.

Частната жалба е подадена в срок срещу определение, преграждащо развитието на производството и е процесуално допустима при условията на чл. 280 ал. 1 ГПК.

Пловдивският окръжен съд е оставил в сила определението на Пловдивския районен съд № 2121 от 01. 03. 2010г. по гр. д.№ 13196/2009г. с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ. В. съд е приел, че ищците не са доказатели, че за спорните имоти, предмет на иска по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ е подадено заявление за възстановяването им по административен ред, което е условие за допустимостта на иска. Изводът е мотивиран с данните от представените пред въззивния съд заявление за възстановяване на земеделски земи и декларация.

В изложението за допускане на касационното обжалване се сочи, че определението противоречи на ТР 1/1997г. и на цялата съдебна практика относно исковете по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ - при представени писмени доказателства, доказващи наличието на правен интерес, тъй като установяват висящо административно производство, въззивният съд прекратява производството по делото. По поставения принципен въпрос за допустимостта на производството по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ разрешението на съда в обжалваното определение не се отклонява от задължителната практика на ВКС...