Определение №1049/22.11.2010 по гр. д. №594/2010 на ВКС, ГК, I г.о.

гр. д. № 594/2010 г. на ВКС на РБ, ГК, І г. о.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 1049

София, 22. 11. 2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 16 ноември две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева

ЧЛЕНОВЕ: Д. ЦЕНЕВА

Бонка Дечева

изслуша докладваното от председателя Ж. С. частно гражданско дело N 594/2010 година.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от М. А. К., С. К. М., Б. К. С. и Л. С. М., починала в хода на процеса и заместена от наследника й Н. Р. Н., подадена от повереника им адв. С. К. от С. срещу решение от 09. 12. 2009 г. по гр. д. № 3155/2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 4138/07 г. на СРС, с което е отхвърлен предявения от касаторите срещу ОСЗ при СО-район К. установителен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване право на възстановяване върху нива с площ от 1593 кв. м. в землището на с. Г. Б., индивидуализирана със съседи. Поддържа се довод за неправилно приложение на закона. В изложението е направено позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението, обосновано с това, че съдът се е произнесъл по процесуалният въпрос дали разписният лист към кадастралния план е друго доказателство по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ за установяване принадлежност на правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС.

Ответницата по жалбата не взема становище по основателността й.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежни страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и обжалваем интерес на стойност над 1000 лв., поради което е допустима.

За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:

За да отхвърли иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ съдът е приел, че представеният разписен лист към кадастралния план не е доказателство от кръга на примерно изброените в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, с което може да се установи, че наследодателят на ищците С. К. М. е бил собственик на имота преди внасянето му в ТКЗС. Изводът е мотивиран с това, че документът не установява по пряк или косвен начин наследодателят на ищците да е придобил вещни права върху описания земеделски имота и на какво основание.

По разрешеният от съда процесуален въпрос за доказателствената стойност на това писмено доказателство няма формирана задължителна или постоянна практика. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона и е обуславящ за изхода на спора, поради което въззивното решение следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09. 12. 2009 г. по гр. д. № 3155/2008 г. на Софийски градски съд.

Държавна такса за касационно обжалване не се дължи на основание § 16 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Делото да се докладва за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Дело
Дело: 594/2010
Вид дело: Касационно гражданско дело
Колегия: Гражданска колегия
Отделение: Първо ГО
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...