Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Г. ЧЛЕНОВЕ: Л. П. . при секретар М. Д. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 6770 / 2021 г.
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „Ви Би Мениджмънт” ЕООД, със седалище в гр. София, срещу Решение № 441 от 04.06.2021 г. на Министерския съвет на Р. Б. за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати (САЩ) санкции на български лица.
С депозираната жалба се претендира нищожност на оспорвания акт, поради липса на материална компетентност на издателя на акта, евентуално установяване на неговата незаконосъобразност поради приемането му при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Посочва се също така, че оспорваното решение е незаконосъобразно и необосновано, тъй като не са изложени мотиви на административния орган, който въпреки условията на оперативна самостоятелност е длъжен да ги включи в акта или в преписката към него.
Обосновава се тезата защо решението представлява индивидуален административен акт, който е засегнал правната сфера на жалбоподателя, с какво съдържание е следвало да бъде същия, като са посочени и вътрешни противоречия, накърнили правото на защита на жалбоподателя.
В съдебно заседание се представлява от адв. Б., поддържат посоченото в жалбата. Претендират направените по делото разноски. В допълнителни писмени бележки по съществото на спора допълват изложените от тях аргументи.
Ответникът, Министерски съвет на Р. Б. (МС), чрез процесуалния си представител – правен съветник Демирев, в писмено изложение и в съдебно заседание оспорва жалбата и поддържа становище за нейната недопустимост, евентуално за нейната неоснователност. Посочва влязло в сила решение на ВАС, с което се обявява за нищожно оспорваното решение на МС и поради това счита, че са налице основания та по чл. 159, т. 3 и 4 за прекратяване на производството.
В писменото си становище ответникът представя аргументи за липса на правен интерес за жалбоподателя от оспорване на решението. Посочено е обстоятелството, че дружеството не е адресат на оспорвания акт, не е посочено в него, с акта не се засягат непосредствено негови права и интереси, нито се вменяват задължения. Твърди се, че с оспорения акт се регулират отношения между държавни органи и ведомства, поради което жалбоподателят не е носител на субективното процесуално право на оспорване по съдебен ред и дори да има някакви последици, те произтичат от наложените санкции от Министерство на финансите на САЩ, а не от оспорваното решение на Министерския съвет. По същество на жалбата се поддържа, че оспореното решение е взето съобразно компетентността на Министерския съвет по чл.106 от Конституцията на Република България и във връзка със задълженията на страната по Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията, част от вътрешното право, както и във връзка с упражняването от страна на Министерския съвет на правата на държавата в публичните предприятия съгласно чл.13 от Закона за публичните предприятия.
При извършената проверка за допустимостта на жалбата, настоящият съдебен състав на ВАС, Трето отделение, намира същата за частично допустима, предвид следното: С оспорваното решение на МС е разпоредено:
По т. 1 да се създаде постоянна работна група с участието на представители на Министерството на външните работи, Министерството на финансите, Държавната агенция „Национална сигурност“ и Националната агенция за приходите, която да изготви списък на лицата, които попадат и потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ, като в три подточки са изброени и асоциираните лица, които следва да бъдат включени в него.
В т. 2 е разписан поименният състав на работната група, която се определя със заповед на министъра на финансите по предложение, направено в еднодневен срок от ръководителите на ведомствата по т. 1 от решението.
С т. 3 е разпоредено списъкът да се публикува и поддържа на интернет страниците на Министерството на финансите и на Националната агенция за приходите.
С т. 4 се възлага на Държавната агенция „Национална сигурност“ и Националната агенция за приходите да предприемат постоянни мерки за установяване степента на свързаност на лица с лицата от списъка по т. 1 и да предлагат на постоянната работна група допълване на списъка в случай, че се установи свързаност или изключване от списъка на лица в случай, че свързаността е прекратена.
В т. 5 министърът на финансите е определен да наблюдава дейността на работната група по т. 1 и да отговаря за резултатите от нейната работа пред правителството.
С т. 6 от решението на МС се възлага на министрите и другите органи на изпълнителната власт да предприемат незабавни мерки с цел администрациите и ведомствата, държавните и общинските предприятия, търговските дружества с държавно и общинско участие в капитала и дружествата, които те контролират, както и други лица, които упражняват правата на държавата, да прекратят отношенията си с лицата от списъка по т. 1 и да не влизат в нови взаимоотношения.
Създадената работна група, в изпълнение на оспореното решение, е изготвила списък на асоциираните лица, които попадат или потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ. В него е попаднал и настоящият жалбоподател - „Ви Би Мениджмънт” ЕООД. Списъкът е публикуван на 15.06.2021 г. на интернет страниците на Министерство на финансите и на Националната агенция по приходите. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата е правният интерес на оспорващия, който се обуславя от негови нарушени или застрашени права, свободи или законни интереси. Въпреки че списъкът няма самостоятелно съществуване /липсва разпоредителна част, която да послужи като основание за пряко и непосредствено засягане на интересите на жалбоподателя/, правно релевантно за настоящото производство е разпореждането, инкорпорирано в оспореното пред съда решение на МС. Ето защо, настоящия състав на ВАС намира, че по отношение на „Ви Би Мениджмънт” ЕООД е налице правен интерес да оспорва Решение 441 от 4 юни 2021 година на Министерски съвет, в частта му по т. 1, т. 3, и т. 6. Дружеството се явява пряко, лично, неблагоприятно непосредствено засегнато от акта, доколкото той обвръзва действието си със списъка по т. 3, по отношение на който списък е и задължението по т. 6 от самото решение, а те пораждат спрямо лицето, визираните в същата точка рестрикции.
На първо място, „Ви Би Мениджмънт” ЕООД не е посочено в самото решение, но това не обосновава недопустимост на жалбата. Съгласно нормата на чл.147 ал.1 от АПК право да обжалват административния акт имат, както лицата за които той поражда пряко задължение като негови адресати, но успоредно с това, право да обжалват имат и лицата, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него. Дружеството е включено в списъка по т. 3 от процесното решение, следователно е лично засегнато от акта. Жалбоподателят се явява и пряко и непосредствено засегнат от оспорвания акт, доколкото списъците по т. 3 вр. т.1 от него, макар и отделно изготвени и обявени, се явяват допълнение на акта и неразделна негова част
В останалата си част по т. 2 ( с която е разписан поименният състав на работната група) , т. 4 (която няма самостоятелно значение и е във връзка с т.1) и т. 5 (с която е определен министърът на финансите да наблюдава дейността на работната група по т. 1 и да отговаря за резултатите от нейната работа пред правителството), решението на МС представлява вътрешнослужебен акт, с който не се засягат негативно правата и законните интереси на дружеството, поради което жалбата в тази част, следва да се остави без разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата в допустимата си част, се явява основателна:
От документите по делото се установява, че на основание Указ № 13818 от 20.12.2017 година, допълващ и прилагащ Глобалния закон „Магнитски“, Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAK) на МФ на САЩ санкционира на 02.06.2021 год. три български лица, мотивирайки се с тяхната значителна роля в корупцията в България, както и техните мрежи, обхващащи 64 организации. В отговор на предприетите от САЩ санкционни мерки с Решение № 441 от 04.06.2021 г. на Министерския съвет се създава постоянна работна група с участието на представители на Министерство на вътрешните работи, Министерство на финансите, Държавна агенция „Национална сигурност“ и Националната агенция за приходите.
На постоянната работна група се възлага изготвянето и поддържането на списък на лицата, които попадат и потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ. Разпоредено е в този списък на асоциираните лица да се включат всички лица от списъка на Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ, както и притежаваните, контролирани или управлявани от тях през последните пет години юридически лица, а също и съдружниците, акционерите, управителите и членовете на органите за управление и контрол за последните пет години на тези юридическите лица. Възложено е на Държавната агенция „Национална сигурност“ и на Националната агенция по приходите да предприемат постоянни мерки за установяване на свързаност на лицата от списъка, като по тяхно предложение постоянната работна група има правомощие да допълни списъка при установена свързаност или да изключи от списъка лице, когато свързаността е прекратена. Указано е списъкът на лицата, които попадат и потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ, да бъде публикуван и поддържан на интернет страниците на Министерство на финансите и на Националната агенция за приходите. Възложено е на министрите и другите органи на изпълнителната власт да предприемат незабавни мерки с цел администрациите и ведомствата, държавните и общинските предприятия, търговските дружества с държавно и общинско участие в капитала на дружествата, които те контролират, както и други лица, в които упражняват правата на държавата да прекратят отношенията си с лицата от списъка и да не влизат в нови взаимоотношения с тях.
Видно от доклада на министър-председателя, както и от доклада на министъра на финансите, част от административната преписка по издаване на акта, Решение № 441 от 04.06.2021 г. е прието във връзка с наложените от САЩ санкции за български лица. Посочено е, че на 02.06.2021 г. Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ е наложило санкции на три български лица – В. Б., Д. П. и И. Ж. за тяхната значителна роля в корупцията в България, както и на техните мрежи, обхващащи 64 организации.
В докладите е изложено, че в резултат от мярката се блокира цялата собственост, правото на собственост и други собственически права на посочените лица, които се намират или са във владението и под контрола на граждани на САЩ и постоянно пребиваващи в САЩ. Блокират се и всички дружества, притежавани пряко или непряко от едно или няколко от санкционираните лица. Посочено е, че предписанията на Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ по принцип забраняват всички транзакции от граждани на САЩ или постоянно пребиваващи в САЩ или транзакции на територията на САЩ (или извършвани транзитно през САЩ), отнасящи се до каквато и да е собственост или право на собственост, и други собственически права на санкционираните лица. Уточнено е, че забраните включват каквато и да е форма на принос или предоставяне на средства, стоки или услуги от, на или в полза на санкционираното лице, или получаването на каквато и да е форма на принос, или предоставяне на средства, стоки или услуги от такова лице.
В посочения доклад се отчита, че в глобален мащаб риска от тези санкции за България и за българската икономика биха били огромни, в т. ч. замразяване на активи в банки на бюджетни организации и държавни дружества и предприятия, опасност от предсрочно изискуеми заеми, блокиране на международни преводи, изключване и недопускане до участие в международни бизнес сделки, ограничаване на възможностите за търговия и редица други.
Като правно основание за издаване на процесното решение на Министерския съвет е посочен чл. 105, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 1 и 3, чл. 8, ал. 1 и 3 и чл. 24 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.
По делото са представени: Извадка от Обществен закон 114-328 от 23.12.2016 година – 130 STAT.2533 (така наречен „Глобален закон за отговорност за човешките права на Магнитски“); Изпълнителна заповед (указ) № 13818 от 20.12.2017 година – Блокиране на имущество на лица, участващи в тежки злоупотреби с човешки права или корупция – този акт допълва и прилага Глобалния закон „Магнитски“ (документът е извадка от Федералния регистър на САЩ, том 82, № 246/26.12.2017 година/ Президентски документ и е верифициран с Лого на Удостоверителна информация на Правителството на САЩ); Изявление за медиите – Санкции на Министерството на Финансите на САЩ срещу влиятелни български граждани и техните широки мрежи за участие в корупция от 02.06.2021 година (оригиналният текст е на Интернет страницата https: //home.tressury.gov/neus/press-releases/jy0208); Глобални разпоредби за санкциите по закона на Магнитски на Служба за контрол на чуждестранните активи на Министерство на финансите на ДСАЩ – 31 CFR. част 583 (документът е извадка от Федералния регистър на САЩ, том 83, № 126/29 юни 2018 година); Актуализация на списъка на лицата с публично обявени санкции от 02.06.2021 година (оригиналният текст е на Интернет страницата https: //home.tressury.gov/policy-issues/financial-sanctions/recent-actions/20210602). В съдебно заседание на 06.12.2021 година са представени допълнително четири броя преводи - извлечение от официалния сайт на така наречената „Издателска служба на Правителството на САЩ“, където е описана процедурата по установяване автентичността на официални държавни американски документи с цифров сертификат.
Настоящият съдебен състав, съобразявайки доводите на страните и приложените по делото доказателства, намира решението на Министерски съвет в допустимата част за нищожно, като постановено при липса на компетентност. Аргументите за това са следните:
Компетентността на даден административен орган представлява съвкупност от неговите властнически правомощия, определени по предмет, обем, обсег и цел от закона. Безспорно, Министерският съвет е колегиален орган с обща компетентност. Съгласно чл. 105, ал. 1 от Конституцията, Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика в съответствие с Конституцията и законите.
Разпоредбите на Конституцията на Р. Б. са с непосредствено действие (чл.5 ал.2 от КРБ). От своя страна, разпоредбата на чл. 105, ал.1 от Конституцията е израз на общото конституционно правомощие на МС в областта на ръководството и осъществяването на външната и вътрешната политика, но не би могла да послужи като правно основание за приемане на процесното решение.
Конституционният съд е имал възможността да постанови, че определените в Конституцията функции на органите на изпълнителната власт да бъдат конкретизирани със закон е елемент от конституционно-правното регулиране. Нещо повече, определени конституционни постановки не допускат възможността дори със закон да се създава компетентност на изпълнителната власт, доколкото те са прерогатив само и единствено на законодателната. (Решение № 4 от 2019 г. по к. д. № 15/2018 г., Решение № 12 от 2018 г. по к. д. № 1/2018 г.). Конституцията регулира само онези въпроси, най-вече държавната организация и правата на гражданите, които са достатъчно важни, за да бъдат снабдени с особен ранг и особени гаранции. За да разполагат с конкретно правомощие за създаване на права или задължения с административноправен характер или за засягане на такива права или законни интереси на гражданите и техните организации, органите на изпълнителната власт следва да черпят своята компетентност от закона, регулиращ съответните обществени отношения, от ясна, безусловна и пълна откъм съдържание конституционна разпоредба или съответно от международен договор, ратифициран от Народното събрание, както и от нормативен акт на правото на Европейския съюз (ЕС). В този смисъл, именно съответствието на действията от страна на МС с Конституцията и законите би послужило като отправна точка при преценка за тяхната законосъобразност. В настоящият казус такова съответствие не може да бъде установено, доколкото липсва оправомощаваща законова разпоредба, а конституционната е твърде обща.
Административните органи следва да действат в рамките на правомощията си установени от закона, а административните актове да се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона. Атът на МС е нищожен, тъй като е издаден при липса на компетентност по смисъла на чл.146, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс, както и не е спазено изискването той да е издаден въз основа и да не противоречи на нормативен акт на ЕС, български закон, Конституцията или международен договор, ратифициран от страната ни. С оглед изрично съдържащата се към наименованието на оспорвания акт препратка към наложените от Съединените американски щати санкции на български лица, следва да се отбележи, че Глобалният закон „Магнитски“ би могъл да бъде причина за адекватни, бързи и своевременни действия на националните власти, които да проверят, обосноват и наложат при спазване процесуалните закони съответните мерки, така, че последните да бъдат годен обект на съдебен контрол. Същият, обаче, няма и не би могъл да притежава качеството на източник на правото, респективно да послужи за правно основание при приемане на мерки, като оспорваните.
Неоснователно издателят на оспорения акт се позовава на Конвенцията на ООН срещу корупцията като източник на компетентност за приемане на процесните мерки, обективирани в оспореното решение. От една страна – липсва позоваване на конкретна разпоредба от цитирания международен акт, овластяваща го да се произнесе с обжалваното решение, но далеч по-съществено е, че нито един текст от Конвенцията не би могъл да валидира атакуваното волеизявление. Нещо повече, разпоредбата на чл.4 от Конвенцията по категоричен начин дефинира защита на държавния суверенитет, като в своята т.2 гласи, че „... нищо в тази конвенция не дава право на държава - страна по конвенцията, да упражнява на територията на друга държава юрисдикция или функции, които са изключително право на компетентните органи на последната.“
Конвенцията не предвижда никъде възможността дадена страна да приеме и приложи конкретни мерки, позовавайки се единствено на акт на друга страна извън контекста на ООН, като използва разпоредбите ѝ за правно основание. Посоченият международен акт ясно реферира към развитие, прилагане или поддържане на ефективни и координирани антикорупционни политики от всяка страна по Конвенцията в съответствие с основните принципи на правната ѝ система /арг. чл.5 т.1 от Конвенцията/, в т. ч. и създаване национални органи по предотвратяване на корупцията /арг. чл.6 от Конвенцията/.
Видно от използваната в разпоредбите на Конвенцията формулировка, при всички случаи прилагането ѝ изисква предприетите от задължената държава мерки да са в съответствие с основните принципи на вътрешното ѝ право и правна система. Така, освен, че посочената Конвенция не предпоставя в полза на МС правомощие да разпореди мерки от разглежданото естество, то актът на МС не съответства и на основни принципи на вътрешния правов ред. Както оповестеният списък по закона "Магнитски", така и процесното решение на МС са относими към личността на определени лица, но те не са идентични, доколкото, първо - националният списък е различен, като доразвива и разширява списъка по закона „Магнитски“, при това на базата на чисто вътрешни, национални критерии и второ - по отношение на решението на МС, за разлика от публично оповестените по закона "Магнитски" имена, липсва обосновка поради какви съображения тези лица следва да бъдат обект на рестриктивни мерки.
На следващо място, процесното решение не е постановено и в изпълнение на двустранен договор. От една страна, наличието на такъв би обосновало проверка за съответствието с правото на ЕС. Съгласно член 351 ДФЕС: “Правата и задълженията, произтичащи от споразумения, сключени преди 1 януари 1958 г. или, за присъединяващите се държави – преди датата на тяхното присъединяване, между една или повече държави-членки, от една страна, и една или повече трети страни от друга, не се засягат от разпоредбите на Договорите. Доколкото тези споразумения са несъвместими с Договорите, заинтересованата държава-членка или държави-членки са длъжни да предприемат всички необходими мерки, за да премахнат установените несъответствия. Когато е необходимо, държавите-членки взаимно се подпомагат за постигането на тази цел, а когато това е възможно – приемат общ подход. При прилагането на споразуменията, посочени в първата алинея, държавите-членки вземат предвид факта, че преимуществата, предоставени от всяка държава-членка по Договорите, образуват неразделна част от изграждането на Съюза, като по този начин са неразделно свързани със създаването на общи институции, с възлагането на правомощия на тези институции и с предоставянето на същите преимущества от страна на всички останали държави-членки.”
Успоредно с това, от принципа на лоялно сътрудничество (чл. 4, ал. 3 от ДЕС) произтича и забраната за държавите членки да поддържат законодателство, в т. ч. и сключени международни договори, противоречащи на правото на ЕС. Националната юрисдикция е длъжна да провери дали една евентуална несъвместимост между Договора и един двустранен договор между държавата-членка и трета държава може да бъде преодоляна чрез даване на този договор на тълкувание, съобразено доколкото е възможно и при зачитане на Международното право със Съюзното право (виж Решение на Съда от 18. 11. 2003 г., по делото Budvar, С-216/01, р. 169). Т.е. твърдението, че процесният акт е приет в изпълнение на дву/многостранен договор, не освобождава акта от преценка и анализ за съответствие с правото на съюза.
С оглед на изложеното, настоящият състав на Трето отделение, ВАС, намира, че в случая няма основание да се приеме, че е налице акт по прилагане или по изпълнение на международен ангажимент поет в рамките на международна организация - с многостранен договор, или на плоскостта на международните отношения с трети страни – чрез двустранен договор. Съответно следва да се приеме, че е налице вътрешен, национален акт. Неговото действие разкрива връзка с правото на ЕС, доколкото засяга основни права и свободи, признати на частно-правните субекти в рамките на съюза.
Неоснователен е и аргументът на МС, че след като американският закон „Магнитски“ не е включен в приложението към Регламент (ЕО) 2271/96 на Съвета относно защитата срещу последиците от извънтериториалното прилагане на законодателство прието от трета страна и действията, предприети на основание това законодателство или произтичащи от него, няма пречка той да бъде приложен на територията на Р. Б.
Обстоятелството, че конкретният американски закон не фигурира в приложението на посочения Регламент не обуславя извод, че извънтериториалното му действие и основаните на него актове и действия следва да бъдат признати. Отричането на екстериториалното прилагане на нормативната уредба на трета страна и на актовете и действията, предприети в нейно изпълнение е принципно положение, което цитираният регламент само потвърждава.
Постановеното от МС не намира основание и в разпоредбите на Регламент (ЕС) 2020/1998 на Съвета относно ограничителни мерки срещу тежките нарушения на правата на човека, предвид установеното в чл. 2, параграф 1 приложно поле на регламента, неговите цели и предвидения механизъм за прилагане на мерките. Разпоредбите на посочените Регламенти също не пораждат необходимата компетентност и в този смисъл позоваването на тях е напълно неоснователно.
С оглед изложеното, настоящият тричленен съдебен състав на Върховният административен съд, Трето отделение намира, че оспорваното решение е издадено от некомпетентен орган, при липса на овластяваща норма. За да е законосъобразен, административният акт трябва на първо място да е издаден от компетентен орган - по материя, по място, по степен и по време. В мотивите на Тълкувателно решение № 2/1991 г. на ОСГК на ВС, Върховният съд приема, че „всяка некомпетентност води до нищожност“. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика, в това число и на Върховния административен съд.
Издаденият от административен орган без материална компетентност административен акт страда от съществен основен порок, който го лишава от същността му на властническо волеизявление, поради което не може да произведе целените правни последици. На основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът следва да обяви нищожността на оспореното Решение № 441 от 04.06.2021 г. на Министерския съвет на Р. Б. в частта му по т. 1, т. 3 и т. 6 по отношение на „Ви Би Мениджмънт” ЕООД.
След като констатира нищожността на обжалваното решение, съдът не следва да проверява дали са изпълнени останалите предпоставки за законосъобразност, предвидени в чл. 146, т. 2-5 от АПК, тъй като нищожният административен акт не поражда правни последици.
С оглед изхода на делото, на жалбоподателя следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на внесената държавна такса.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Трето отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Ви Би Мениджмънт” ЕООД, със седалище в гр. София, срещу Решение № 441 от 04.06.2021 г. на Министерския съвет на Р. Б. за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати санкции на български лица, В ЧАСТТА му по т. 2, т. 4 и т. 5.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТ, на Решение № 441 от 04.06.2021 г. на Министерския съвет на Р. Б. за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати санкции на български лица, В ЧАСТТА му по т. 1, т. 3 и т. 6 по оспорването на „Ви Би Мениджмънт” ЕООД, със седалище в гр. София.
ОСЪЖДА Администрацията на Министерски съвет да заплати на „Ви Би Мениджмънт” ЕООД, със седалище в гр. София, [ЕИК], сумата от 50 /петдесет/ лева.
Решението в прекратителната част, имащо характер на определение подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7 - дневен срок от получаване на съобщението до страните.
Решението в останалата част подлежи на касационно обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението до страните.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ПАНАЙОТ ГЕНКОВ
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Л. П. п/ ЮЛИЯН КИРОВ