О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1103

София, 08. 12. 2010 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 07 декември две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията

БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело

№ 422 /2010

година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Д. М. против решение № 1461/19. 11. 2009г., постановено по гр. д.№ 777/2008г. на В. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 555 от 21. 02. 2008г. по гр. д.№ 4246/2007г. на В. РС. С последното е отхвърлен иска по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ да се признае за установено по отношение на ОСЗГ и Община[населено място], че наследниците на Я. Д. И., починала на 20. 05. 2000г. притежават правото на възстановяване на собствеността върху ид. ч. от нива с площ 1, 200 дка, находяща се в землището на[населено място], кв. В. м. “Ачмалар”.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 10, ал. 4 и ал. 7 от З., тъй като имота е бил земеделска земя към момента на отнемането и подлежи на реституция при приложението на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ.

В изложението по чл. 284, ал. 1 т. 3 от ГПК е формулирани въпроса за значението на начина на отнемане на имота за преценката кой е приложимия закон за реституцията му. Касаторът счита, че този въпрос изисква тълкуване на нормата на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ с оглед точното прилагане на закона и за развитието на правото, т. е. позовава се на основанието по чл. 280, ал. 1 т. 3 от ГПК.:.

Ответницата по касация Община[населено място] оспорва допускането до касация, като излага...