Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи, чрез процесуалните си представители, юрк Д. Й., срещу Решение № 8796/06. 07. 2017г., постановено по адм. д. № 268/2016г., по описа на Върховен административен съд, трето отделение.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението и по същество отхвърлена жалбата на Д. И. Д., срещу писмо с рег. № 812100-36115 от 05. 11. 2015 г., с което по негова молба с вх. № ДС-9047 от 26. 02. 2013 г. за закупуване на жилище от ведомствения фонд на Министерство на вътрешните работи (МВР), находящо се на адрес в [населено място], [улица], [адрес] му е отказана продажбата на това жилище и е прекратена образуваната по молбата преписка. Претендира разноски по представен списък в размер на 200 лева.
Ответникът по касационната жалба - Д. И. Д., чрез пълномощника си адв. Д. Й., в писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата.
Върховният административен съд, в настоящия петчленен съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата, намира че същата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на обжалване пред ВАС, тричленен състав е бил отказ за продажба на жилище, находящо се в [населено място], [улица], [адрес] издаден от министъра на вътрешните работи. Същият е мотивиран с даденото становище от Комисията по чл. 3, ал. 3 от Наредба за реда за разпореждане с жилища, ателиета и гаражи, предоставени за управление на Министерството на вътрешните работи, назначена със Заповед № 8121з-902 от 30. 07. 2015 г., издадена от министъра на вътрешните работи по Протокол № 6/2015 г. В писмото е направено изрично позоваване на чл. 71, ал. 1, т. 1 ППЗДС, съгласно който продажбата на държавни жилища се извършва за задоволяване на жилищните нужди на настанените в тях наематели, които са държавни служители или служители по трудово правоотношение в администрацията и имат най-малко три години стаж в съответната администрация.
За да отмени обжалвания отказ тричленният състав е приел, че производството по издаване на отказа е започнало на 25. 02. 2013 г., когато Д. е подал молба до министъра на вътрешните работи чрез Комисията по разпореждане с ведомствените недвижими имоти към ДУССД по чл. 3, ал. 3 от и чрез директора на Областна дирекция на вътрешните работи (ОД МВР) – Хасково, а разглеждането на молбата от Комисията, респективно произнасянето на министъра с обжалвания изричен отказ е станало почти три години по - късно. Този факт, съдът е приел, че не може да бъде пречка за реализиране правата на Д., които е имал и е заявил, че иска да реализира към датата на подаване на молбата – 25. 02. 2013 г. Отпадането към момента на заседанието на комисията и на произнасянето от министъра на качеството на Д. на служител по служебно правоотношение в МВР не може да дава основание административният орган да черпи права от бездействието си. В тази насока съдът се е позовал на разпоредлата на чл. 71а ППЗДС, която макар и нова, респективно, неприложима към процесния казус, ясно дефинира значението на датата на подаване на молбата за закупуване на жилище. Решението е правилно.
Въэ основа на установената в съотвестиве със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите.
Редът за продажба на жилища, предоставени за управление на МВР, към датата на подаване на молбата от жалбоподателя - 25. 02. 2013 г. е регламентиран в Наредба за реда за разпореждане с жилища, ателиета и гаражи, предоставени за управление на МВР, приета с ПМС № 15 от 21. 01. 2013 г., обн. в ДВ, бр. 8/2013 г., в сила от 29. 01. 2013 г. В Наредбата е предвидено, че продажбата на жилища се извършва по молба на лице, което има право да кандидатства за закупуване, която се подава чрез ръководителя на структурата на МВР, на която жилището е предоставено за управление и чрез комисия по разпореждане с жилища, ателиета и гаражи, предоставени за управление на МВР. Срокът за произнасяне от комисията по молбата, съгласно чл. 8 от Наредбата е двумесечен от постъпването на молбата.
Безспорно установено е, че именно неразглеждането от Комисията по чл. 3, ал. 3 от Наредбата на молбата на Д., в почти тригодишен период от време е причина за постановяване на отказа от министъра на вътрешните работи поради междувременното загубване на качеството на Д., „служител в МВР“. Правилно тричленният състав е приел, че отказът е постановен при превратно упражняване на власт, несъответен е на материалния закон и неговата цел. Както помощният орган, така и издателят на оспорения отказ е следвало да се произнесат по молбата на Д. с оглед фактическото положение към датата на подаването й и в установения в чл. 8 от Наредбата двумесечен срок. В тази насока както е приел тричленния състав, фактът, че в хода на висящото производство по преписката са приобщени декларация за гражданско, семейно и имотно състояние и други документи, едва през 2015 г. налага на извода за съществуването на висящо административно производство, по което се събират относими доказателства и предстои издаването на индивидуален административен акт. Такива са били представени своевременно от молителя през 2013 г. при подаването на молбата. Правилно в тази насока тричленния състав се е позовал и на новата разпоредба на чл. 71а ППЗДС, съгласно която нямат право да закупят държавни жилища настанените в тях по реда на чл. 25а наематели, ако към датата на молбата за закупуване на жилището не са налице условията по чл. 71 и нормативите по чл. 25, ал. 1. Макар и обнародвана в ДВ бр. 58 от 26. 97. 2016г., и недействаща към момента на постановяване на обжалвания отказ, тази разпоредба е именно в съответсвие с изводите на тричленния състав, че наличието на предпоставките и тяхната релевантност, следва да се преценява към момента на подаването на молбата.
Правилно от първоинстанционния съд е прието, че оспореня отказ е незаконосъобразен, като издаден при превратно упражняване на власт и в несъответствие с материалния закон и с неговата цел. Д. е кандидатствал за закупуване на жилище, като е подал по предвидения за това в Наредбата ред молба на 25. 02. 2013 г. Към този момент той е бил настанен в жилището, за закупуването на което кандидатства и е имал повече от три години стаж в съответната администрация. Така подадената от него молба не е разгледана от Комисията по чл. 3, ал. 3 в двумесечния срок по чл. 8, ал. 1 от Наредбата, а на 02. 09. 2015 г. Към тази дата спрямо Д. е било налице ново обстоятелство - служебното му правоотношение за длъжността командир на отделение в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление „Полиция“ – [населено място] при ОД МВР – Хасково е било прекратено поради придобиване на право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса са социалното осигуряване по искане на служителя, считано от датата на връчване на заповедта, което е станало на 19. 12. 2014 г.
С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи тричлениня състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Не се установиха релевираните в касационната жалба доводи за отмяна.
С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият петчленен състав на Върховният административен съд-І колегия РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8796/06. 07. 2017г., постановено по адм. д. № 268/2016г., по описа на Върховен административен съд, трето отделение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.