Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 от ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА)/ЗЗК/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на [фирма] със седалище [населено място], представлявано от Г.Ч. и К.В.,подадена чрез процесуалните представители адв.Б.Е.,адв.Н.Н. и адв. П.К.,срещу решение № 450 от 27. 05. 2015 г., постановено по преписка № КЗК - 501/2013 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което КЗК е установила извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 21 т. 1 от ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) /ЗЗК/, наложила имуществена санкция на дружеството за това нарушение в размер на 441 380 лева/т. 1/ и постановила прекратяване на нарушението /т. 2/.

В жалбата са развити доводи за нищожност на обжалваното решение на КЗК–поради това, че в него не е посочено как да стане прекратяване на нарушението по чл. 21 т. 1 от ЗЗК,и незаконосъобразност-като постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) отм. енителни основания по чл. 146, т. 3-5 АПК.На първо място жалбоподателят твърди непълнота на разследването и несъобразяване с доказателствата, посочени във фактическата част на оспореното решение, довели до неверен икономически анализ и погрешни правни изводи, респ. несъбиране на относими за спора доказателства, откъдето извежда извод и за необоснованост на съображенията на КЗК за наличие на съставомерност на нарушението, за което му е наложено наказание. Настоява и че КЗК, в противоречие със задълженията си, неправилно извела извод за наличие на такова, като изложила «формални» мотиви защо не е кредитирала експертното заключение по най-важните за спора въпроси, осъществила неправилен отказ за разпит на посочен от него свидетел, «предоверила се на твърденията в искането на [ЮЛ],не поискала информация от ИА [ЮЛ] и игнорирала направеното от него предложение за поемане на задължение по чл....