Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на десети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. Г. ЧЛЕНОВЕ:Д. А. В. П. при секретар М. А. и с участието

на прокурора Антоанета Генчеваизслуша докладваното от председателяД. Г. по адм. дело № 6811/2021

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на кмета на община Златица, подадена против решение № 358 от 27.04.2021 г., постановено от Административен съд - София - област, седми състав, по адм. д. № 957/2020 г. С жалбата и в съдебно заседание, чрез упълномощен адв. К. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт. Според касационния жалбоподател съдът е направил погрешни изводи, относно посоченото в процесната заповед на областния управител правно основание, тъй като тя била издадена въз основа на искане на инициативния комитет, с правно основание чл.28, ал.1 от Закона за административно-териториалното устройство на Р. Б. ЗАТУРБ/. Касаторът оспорва изводите в решението по възражението му, свързано с учредяването на инициативния комитет и мястото на събирането на подписите. Счита, че съдът неправилно е преценил като несъстоятелни доводите в първоинстанционната жалба за липсата на законно създаден инициативен комитет. Твърди, че няма данни за изпълнение изискванията на чл.28 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление/ЗПУГДВМС/. Оспорва законността на проведеното събрание на жителите на с. Църквище, както и на решение № 497 на Общински съвет - Челопеч и развива подробни оплаквания срещу тях. Сочи, че при извършената от ГД„ГРАО“ проверка на подписите, които са били предадени от Общински съвет – Златица са установени 5 бр. некоректни записа, което не е било съобразено от съда. Намира, че в нормата на чл.32, ал.3 ЗПУГДВМС е предвидено правомощие на областния управител да насрочи местен референдум само по изключение, в предвидените законови хипотези, които не са налице в случая. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на атакуваната заповед на областния управител на Софийска област, като незаконосъобразно издадена.

Ответникът - областният управител на Софийска област оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. З., който в съдебно заседание пледира за оставане в сила обжалваното решение, тъй като счита за правилен изводът на първоинстанционния съд, че са били налице процесуалноправните предпоставки за издаването на оспорената заповед.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото е прието правилно от съда, че се касае са специалната хипотеза на чл.32, ал.3 ЗПУГДВМС, тъй като Общински съвет – Златица, след като е бил сезиран с искане за провеждане на референдум за отделяне на населено място от съответната община и присъединяването му към съседна община, придружено от подписка, ОбС не се е произнесъл с мотивирано решение относно исканата промяна, съгласно чл.28, ал.1,т.2 ЗАТУРБ. Според участващия по делото прокурор преди издаване на заповеди като процесната, областният управител следва единствено да провери изпълнени ли са кумулативно изискуемите предпоставки, посочени в чл.28, ал.1 ЗАТУРБ, а не да изследва правилно ли е посочено правното основание в протокола за учредяване на инициативен комитет, истински ли са подписите, положени в подписката или къде и кога са събирани подписите на гражданите, подписали се в подписката с искане за провеждане на местен референдум.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение № 358 от 27.04.2021 г. е отхвърлена жалбата на кмета на община Златица, подадена срещу заповед № ОА-159 от 01.09.2020 г. на областния управител на Софийска област, с която се насрочва местен референдум на 25.10.2020 г. за отделянето на с. Църквище от община Златица и присъединяването му към община Челопеч и община Златица е осъдена да заплати на Областна администрация на Софийска област, на основание чл. 143, ал. 3 АПК сумата 100 лева - юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - София - област е приел, че процесният адм. акт е издаден от компетентен орган – областният управител, който съгласно чл. 32, ал. 3 и ал. 4 ЗПУГДВМС е компетентният орган да насрочи референдум, ако общинският съвет не приеме такова решение. Констатирано е, че заповедта съдържа фактическите и правни основания, които са взети предвид от административния орган при издаването й, като е формулирана ясна разпоредителна част, поради което съдът намира и, че е постановена в изискуемата от закона форма. Първостепенният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗАТУРБ, която регламентира промяна на границите на община, поради отделяне на населено място и присъединяването му към съседна община на територията на една област, с която има обща граница, да се извършва след провеждане на местен референдум, който следва да е иницииран от най-малко 25 на сто от избирателите на населеното място, които трябва да обективират искането си чрез подписка до съответния общински съвет. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че непосочването на нормите на чл. 27, ал. 1, т. 3 и чл. 28 ал. 4 ЗПУГДВМС, по никакъв начин не се отразява на законосъобразността на извършените действия, нито на годността им да представляват основание за издаване на заповед за насрочване на местен референдум. Относно възраженията, свързани с учредяването на инициативен комитет съд в разрез със законовите норми и правила, съдът е счел, че са неоснователни, доколкото същественото в случая е, че необходимият брой избиратели са заявили искането си пред общинския съвет в предвидената от закона форма – чрез подписка, а фактът, че част от подписите, положени в подписката, представляваща неразделна част от искането за провеждане на референдум за отделяне на населеното място от съответната община и присъединяването му към съседна община, са събрани в домовете на хората не представлява съществен порок. Първостепенният съд е установил, че искането за провеждане на местен референдум отговаря на изискванията на чл. 28, ал. 1, т. 1 ЗАТУРБ и е представено пред компетентния орган – ОбС – Златица с рег. № 01-1116/18.09.2019 г., както и че няма данни и не се твърди да има взето решение от общинския съвет по искането. В този случай приложение намират разпоредбите на общия закон – ЗПУГДВМС, който в текста на чл. 32, ал. 3 предвижда, че ако общинският съвет не приеме решение за насрочване на референдум, сезиралите го лица имат право да поискат това от областния управител. В случая областния управител, след като се е съобразил, че са изпълнени законовите изисквания на чл. 28, ал. 1 ЗАТУРБ, вкл. и е налице и позитивно решение на Общински съвет – Челопеч, след което е насрочил провеждането на местен референдум с обжалваната заповед. Първостепенният съд е преценил, че освен, че не се установява нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта, не е допуснато и нарушение на материалноправните разпоредби, тъй като въпросът за референдума е формулиран коректно и ясно: Желаете ли с. Църквище да се отдели от община Златица и да се присъедини към община Челопеч в едно със землището на село Църквище, като поставеният въпрос не е и сред тези, относно които не се допуска провеждане на референдум, съгласно чл. 26, ал. 2 ЗПУГДВМС. Съдът е кредитирал изцяло показанията на двамата свидетели по делото, доколкото са обективни, непротиворечиви и кореспондират с останалите доказателства по делото. Също така в съдебното решение е прието, че правото на гражданите да участват в местното самоуправление, да искат да се произнасят по важни за тях въпроси чрез местен референдум не може да бъде ограничавано поради липсата на финансов ресурс на съответната община.

Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени съществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Това е така, защото първостепенният съд точно е констатирал, че производството е започнало с искане на избиратели от с. Църквище, подадено до Общински съвет Златица с рег. № 00-1116/18.09.2019 г., с което са поискали провеждането на местен референдум за отделяне на село Църквище от община Златица и присъединяването му към община Челопеч. По делото не е спорно обстоятелството, че общините Златица и Челопеч имат обща граница и са на територията на една област. В административната преписка е приложено е гореописаното искане на избиратели от с. Църквище до ОбС – Златица, към което са приложени подписка и положителното становище на кмета на с. Църквище. Самата подписка обективира искането на общо 105 избиратели от село Църквище за провеждане на местен референдум по конкретния въпрос, който факт се установява от неоспорения по делото Протокол от 27.09.2019 г. на ГД ГРАО на МРРБ, за извършена на основание чл. 29, ал. 2 ЗПУГДВМС проверка на данните от подписката. При проверката са установени 100 коректни записа, от общо 229 лица с избирателни права в с. Карлиево, което означава, че е спазено условието на чл. 28, ал. 1 ЗАТУРБ за най-малко 25 на сто от избирателите. Протоколът е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му на основание чл. 29, ал. 2 от ЗПУГДВМС, поради което и съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, съставлява доказателство за направените от длъжностното лице констатации в него. Материалната доказателствена сила на официалния документ, не е оборена от страна на кмета на община Златица. При извършената прокурорска проверка, отразена в писмо на РП - Пирдоп от 05.02.2021г. е установено, че един подпис не е положен от съответното лице, което означава, че дори да се касае за друг подпис, различен от визираните по - горе пет некоректни подписа, изискуемата подписка съдържа 99 действителни подписа, който брой надвишава необходимите в случая 58 коректни подписа, за да се приеме, че е представена редовна подписка. При тези вярно установени факти, съдът е извел обосновани правни изводи. Касационният съдебен състав намира за правилно заключението на първостепенния съд за липса на нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон при издаване на процесната заповед. Без правно основание е твърдението на касатора, че липсвало отразяване на мястото на учредяването на инициативния комитет и на събирането на подписката, доколкото това не от съществен характер и не представлява основание за отмяна на оспорваната заповед само на това основание. Освен това от изявленията на разпитаните по делото двама свидетели е видно, че подписите са били поставяни собственоръчно, като показанията им не оборват констатациите на процесната заповед на областния управител.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и възражението, развито в касационната жалба, за това, че в обжалваното съдебно решение не е обсъдено твърдението за незаконосъобразност на решение № 497 на ОбС - Челопеч. Визираното решение правилно не е разглеждано и коментирано в първоинстанционното производство, защото то съставлява самостоятелен административен акт, подлежащ на отделно обжалване. От съществено значение е обстоятелството, че ОбС - Челопеч не е страна в първоинстанционното и в касационното производство, поради което няма как да осъществи процесуалната си защита срещу твърденията на касатора за незаконосъобразност на горепосоченото решение ОбС на приемащата община.

Във връзка с оплакванията на касатора срещу учредяването на инициативния комитет, настоящият съдебен състав споделя становището на първостепенния съд. В първоинстанционното решение е обсъдена законосъобразността на създаването на инициативния комитет. В случая е безспорно установено, че ОбС - Златица не е приел решение за насрочване на референдума и тъй като тази хипотеза не е уредена от ЗАТУРБ, приложение намират разпоредбите на общия закон – ЗПУГДВМС. По силата на чл.32, ал.3 ЗПУГДВМС, ако общинският съвет не приеме решение за насрочване на референдум, инициативният комитет има право да поиска от областния управител да насрочи референдум. Настоящият съдебен състав установи по документите, съдържащи се в представената по делото административна преписка, че атакуваният инициативен комитет отговаря на всяко от императивните условия относно създаването му, регламентирани в чл. 28 ЗПУГДВМС, както и досежно законовите изисквания за внасяне на подписката в ОбС - Златица, зададени от законодателя в нормата на чл. 29 ЗПУГДВМС. С оглед на това решаващият тричленен състав на Върховния административен съд счита, че първоинстанционният съд е извел правилен и обоснован извод за законосъобразност на издадената заповед от страна на областния управител, която е оспорена от жалбоподателя, който в качеството си на касатор в настоящия процес възпроизвежда отново оплакванията си срещу атакуваната заповед, които са неоснователни.

По изложените съображения касационният съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и не страда от инвокираните в касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Страните не претендират присъждане на разноски.

На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 358 от 27.04.2021 г., постановено от Административен съд - София - област, седми състав, по адм. д. № 957/2020 г РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Диана Гърбатова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Добринка Андреева

/п/ Владимир Първанов