Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 121, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл).

Образувано е по жалба на П. Н. М., подадена срещу заповед № РД 10-1066/04. 04. 2016 г. на министъра на образованието и науката, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение за длъжността началник на отдел "Управление на риска и контрол" в Главна дирекция "Структурни фондове и международни образователни програми" на МОН, считано от 04. 04. 2016 година. Поддържа се, че оспореният административен акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се иска отмяната му.

Ответникът, чрез процесуалнен представител оспорва жалбата.

Настоящата инстанция счита, че подадената жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от активно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Съгласно чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато заеманата от служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност.

В случая се установява, че със заявление с вх. № 94-4942/29. 03. 2016 г. бившата служителка на МОН Е. И. Д. е поискала на основание чл. 122, ал. 1 от ЗДСл да бъде възстановена на предишната си длъжност, а именно като началник на отдел " Управление на риска и контрол" в ГД "Структурни фондове и международни образователни програми" на МОН, въз основа на решение № 11424/30. 10. 2015 г. по адм. дело № 9025/2014 г., постановено от тричленен състав на ВАС, пето отделение, потвърдено с решение № 3270/22. 03. 2016 г. по адм. дело № 14217/2015 г. на ВАС, петчленен състав на Втора колегия. Служебното правоотношение на Д. е било прекратено за длъжността началник на отдел "Управление на качеството" със заповед № РД 10-1278/14. 05. 2014 г. на министъра на образованието и науката на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - при съкращаване на длъжността. При съдебното оспорване обаче е възприето, че след определяне на структурата на министерството и изменение на длъжностното разписание, считано от 12. 05. 2014 г., не е налице реално съкращаване на заеманата от Д. длъжност началник на закрития отдел "Управление на качеството" в същата дирекция, тъй като неговите функции са включени в новосъздадения отдел "Управление на риска и контрол", чийто началник е жалбоподателката М..

Следователно правният спор се свежда до това дали Д. е заемала същата длъжност, за да е приложима разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. В тази връзка е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.

От извършената съпоставка между функционалната характеристика на отдел "Управление на качеството", утвърдена на 16. 01. 2014 г. и тази на отдел "Управление на риска и контрол", утвърдена на 11. 04. 2014 г., вещото лице прави извода, че са запазени функциите, възложени на стария отдел, които сега се констатират в значителна степен. При сравнителния анализ се установява, че двете функционални характеристики на отделите са идентични. В длъжностите характеристики на началник отдел, независимо от наименованието му, стоят еднакви цели, задачи и преки задължения. Различно е това, че в тази на М. (магистър по финанси), утвърдена на 06. 06. 2014 г., е посочено като изискване за заемане на длъжността специалист от професионално направление от Класификатора на областите за висше образование и професионалните направление "Икономика", което липсва в длъжностната характеристика на Д. (магистър по право) отпреди съкращението й. Всъщност към този момент липсва въобще изискване за вида на образованието, а единствено има такова за притежавана образователно-квалификационната степен "магистър", професионален опит 5 години, познаване на посочената нормативна уредба, компютърни умения и владеене на английски език ниво "В". В новата длъжностна характеристика на Д., утвърдена на 04. 04. 2016 г. след възстановяването й на работа, е посочено изискване за специалност от професионално направление от области на висше образование "Социални, стопански и правни науки" съгласно приложимия класификатор. Съдът споделя становището на вещото лице, че така посочените изисквания включват и направление икономика в понятието "стопански науки", а освен счита, че тази разлика в изискването за заемане на длъжността е несъществена и не обосновава извод, че двете длъжности не са идентични при констатираната от експерта идентичност на функционалните им характеристики.

Предвид изложеното съдът приема, че процесната заповед е законосъобразно издадена и не са налице основания за отмяната й. Същата е мотивирана фактически и правно в достатъчна степен, като не е необходимо тя да съдържа данни във връзка със възстановяването на Д.. Обстоятелството, че на една и съща дата е издадена първо заповед за допускане на същата до работа е с оглед вписване на това обстоятелство в служебната книжка, като преназначаването й е с оглед липсата на длъжността началник на отдел "Управление на качеството" в длъжностното разписание. В тази насока органът по назначаването се е мотивирал, като е посочил като причина признатата от съда идентичност между старата и новата длъжност в мотивите на съдебните решения, което обстоятелство се потвърди и от експертизата. Що се касае до становището на директора на ГД "Структурни фондове и международни образователни програми" на МОН, изпратено до директора на "Човешки ресурси, връзки с обществеността и протокол", че заявлението за въстановяване на Д. не следва да бъде удовлетворено поради новите функции на отдел "Управление на риска и контрол", същото представлява частно мнение,` което не може да бъде противопоставено на заключението на СИЕ.

С оглед на събраните доказателства и въз основа на изложените съображения съдът приема, че жалбата подлежи на отхвърляне като неоснователна.

При този изход на делото основателно е искането на процесуалния представител на МОН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което жалбоподателката следва да се осъди да заплати на министерството сумата 100 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Н. М. срещу заповед № РД 10-1066/04. 04. 2016 г. на министъра на образованието и науката.

ОСЪЖДА П. Н. М. да заплати на Министерство на образованието и науката сумата 100 (сто) лева разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му.