Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 328л и чл. 328и от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).
Образувано е по жалба на Г. Г. П., държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Сливен, срещу заповед № СД-02-2/13. 02. 2017 г. на министъра на правосъдието, с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ по чл. 328б, ал. 1, т. 1 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ). По съображения за незаконосъобразност на заповедта по смисъла на чл. 146, т. 1, 3, 4 и 5 от АПК – липса на компетентност, съществени нарушения на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, се иска отмяна на оспорената заповед. Съображения в подкрепа на искането са развити и от адвокат Г., процесуален представител на жалбоподателката, в писмено становище и в проведеното по делото съдебно заседание, която по същество обосновава и наличието на отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК – неспазване на установената форма. Жалбоподателовият повереник е възвел и претенция да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер за оказване на безплатна адвокатска помощ.
Ответникът - министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Д., в съдебно заседание и в писмена защита аргументира теза за неоснователност на жалбата, поради което моли същата да бъде отхвърлена.
Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение счита жалбата за допустима като подадена от надлежна страна (лицето, на което е наложено дисциплинарно наказание) при наличие на правен интерес в срока по чл. 328и, ал. 1 от ЗСВ срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт пред компетентния съгласно чл. 328и, ал. 1 и 3 от ЗСВ съд.
За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:
Административното производство е започнало със заповед № ИЗСВ-01-375/16. 11. 2016 г. на министъра на правосъдието след постъпило в Министерство на правосъдието писмо от председателя на Районен съд – Сливен по повод заявление от [фирма] за незаконосъобразно бездействие по изпълнително дело № 431/2015 г. по описа на Съдебно-изпълнителната служба (СИС) при Районен съд - Сливен. В тази връзка съобразно чл. 372, ал. 1, т. 1 от ЗСВ от Инспектората към министъра на правосъдието е извършена проверка на дейността на държавния съдебен изпълнител (ДСИ) Г. Г. П.. Констатирани са нарушения и пропуски по движението на цитираното изпълнително дело, водено от ДСИ П., и е предложено образуването на дисциплинарно производство за виновно неизпълнение на служебните задължения.
При проверката е установено, че изпълнителното производство по делото е образувано по молба от 03. 06. 2015 г. за прехвърляне на делото от частен на държавен съдебен изпълнител, по която и въз основа на изпълнителен лист от 14. 01. 2015 г. ДСИ с разпореждане от 10. 06. 2015 г. го е образувал. Насрочен е опис за 25. 06. 2015 г. на възбранени недвижими имоти, собственост на длъжника, като на 11. 06. 2015 г. ДСИ е изготвил сметка за размера на дълга, и на същата дата е назначено вещо лице за насрочения опис, надлежно уведомено на 12. 06. 2015 г. Също на 11. 06. 2015 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение с уведомление за насрочения опис на възбранените недвижими имоти на длъжника [фирма], връчена на 18. 06. 2015 г. Своевременно – на 18. 06. 2015 г., за насрочения опис е уведомен и взискателят [фирма]. На 24. 06. 2015 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от управителя на длъжника за отлагане за друга дата на насрочения за 25. 06. 2015 г. опис, поради служебната му ангажираност, като е приложен трудов договор с друго търговско дружество. На 25. 06. 2015 г. от ДСИ П. е изготвен протокол за опис и оценка на недвижими имущества, като е докладвана постъпилата молба от длъжника за отлагане на описа за друга дата. В протокола е отразено, че за взискателя присъства управителя му, който е изразил съгласие описът да бъде отложен за друга дата. Протоколът е подписан от държавния съдебен изпълнител, вещото лице и управителя на взискателя. Издадено е и разпореждане от ДСИ да се изплати възнаграждение на вещото лице в размер на 15 лв. На същата дата обаче е постъпила молба от взискателя да бъде насрочена друга дата за опис на възбранените имоти, като е приложена квитанция за платена такса. Върху молбата има резолюция „К.Д.“ с подписа на ДСИ П. от 29. 06. 2015 г. В следващият период от над година и два месеца по делото не са предприемани никакви действия от държавния съдебен изпълнител.
На 07. 09. 2016 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя с искане ДСИ П. да се отведе на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК (Граждански процесуален кодекс) поради това, че повече от 1 г. и 2 м. не е насрочила описа на недвижимите имоти на длъжника, поискан с молбата на взискателя от 25. 06. 2015 г., което поражда основателни съмнения в безпристрастието на държавния съдебен изпълнител и носи финансови загуби на взискателя. Върху молбата ДСИ е поставил резолюция да се изиска удостоверение по чл. 191 от ДОПК (Данъчно-осигурителен процесуален кодекс). На 10. 09. 2016 г. взискателят отново е подал молба със същото искане за отвод до държавния съдебен изпълнител П. с твърдение, че ДСИ е бездействал повече от година и два месеца, като не е определил нова дата за опис на възбранените имоти. На 12. 09. 2016 г. П. е издала разпореждане, в което е посочила, че не може да продължи производството преди получаване на удостоверение от НАП по чл. 191, ал. 4 от ДОПК, като освен това е посочила, че не се намира в нито една от хипотезите на чл. 22, ал. 1 от ГПК и не приема да се отведе по делото. Това е последвано същия ден от нова молба от взискателя, този път адресирана до председателя на Районен съд – Сливен и съдържаща идентични оплаквания от бездействието на ДСИ П..
По изпълнителното дело е приложено запорно съобщение от 08. 09. 2016 г., изпратено до НАП на 13. 09. 2016 г., на основание чл. 458 от ГПК и чл. 191 от ДОПК за започнато принудително изпълнение срещу длъжника [фирма]. Приложено е и заявление със същите оплаквания, адресирано и до МП Инспекторат по ЗСВ от 28. 09. 2016 г., както и заявление отговор от ДСИ П., в което същата е изложила мотивите си и се е отвела по изпълнителното дело като докладчик (входирано на 10. 10. 2016 г.).
Следва изрично да се отбележи, че по изпълнителното дело не са изискани справки за дължимите данъци на недвижимите имоти, данъчни оценки на същите, както и вписани тежести върху тях.
С оглед установеното при проверката по предложение на главния инспектор на Инспектората на МП по ЗСВ министърът на правосъдието със заповед от 16. 11. 2016 г. е образувал дисциплинарно производство срещу ДСИ П. за извършените нарушения по цитираното изпълнително дело, като на същата дата министърът е изискал с писмо от Г. П. в 7-дневен срок да даде обяснения по констатираните нарушения с възможност в срока да направи възражения и приложи доказателства. П. чрез председателя на Районен съд – Сливен е представила двукратно на министъра писмени възражения по случая, изпратени от административния ръководител на Сливенския районен съд ведно с негово становище.
Въз основа на изнесените в предложението и приложените документи фактически обстоятелства, и с оглед гореизложените констатации от извършената проверка, министърът на правосъдието е издал оспорената в настоящето производство заповед № СД-02-2 от 13. 02. 2017 г., в мотивната част на която е приел за извършени от ДСИ Г. П. следните нарушения по движението и приключването на изпълнително дело № 431/2015 г. по описа СИС при Районен съд – Сливен: 1) държавният съдебен изпълнител е осъществил състава на разпоредбата на чл. 328а, ал. 2, т. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ), като с бездействието си неоправдано е забавил производството по посоченото изпълнително дело с липса на изпълнителни действия по делото повече от една година и два месеца. След поставяне на резолюция, написана на ръка от 29. 06. 2015 г. „К.Д.“ (към дело) върху молбата на взискателя (за насрочване на нова дата за опис), ДСИ не е предприел други действия по изпълнителното дело повече от една година и два месеца и не е определил нова дата за извършване на описа на недвижими имоти, собствени на длъжника; 2) държавният съдебен изпълнител е нарушил разпоредбата на чл. 458 от ГПК (Г. П. К.), като не е изпратил уведомление до НАП за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. ДСИ е следвало да изпрати такова от момента на образуване на изпълнителното дело на 10. 06. 2015 г. По делото е изпратено уведомление до НАП за започналото принудително изпълнение срещу длъжника [фирма] едва на 13. 09. 2016 г., една година и три месеца след образуване на изпълнителното дело.
В заповедта са обсъдени възраженията на ДСИ (приети за неоснователни) и становището на административния ръководител на Районен съд – Сливен, като е направен извод, че констатираното е виновно неизпълнение на служебните задължения на държавния съдебен изпълнител П., съставляващо дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 328а, ал. 2, т. 2 и т. 5 от ЗСВ и е основание за ангажиране на дисциплинарната й отговорност по реда на раздел ІІ от глава ХVІ на ЗСВ, като й бъде наложено съответно дисциплинарно наказание по чл. 328б, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 328а, ал. 1 от ЗСВ. При определянето на размера на наказанието министърът на правосъдието е обсъдил тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено, поведението на нарушителя и дадените от него писмени обяснения, като е наложил на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице най-лекото предвидено в закона дисциплинарно наказание - „забележка”.
При преценка на фактите по спора по реда на чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК настоящият състав на Върховния административен съд намира, че оспорената заповед на министъра на правосъдието е законосъобразна и не страда от твърдяните от жалбоподателката и нейният повереник пороци, съществуването на които би обусловило наличието на отменителните основания по чл. 146 от АПК. Същата е постановена от компетентен орган в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и приложимия материален закон и в съответствие с целта на закона.
Заповедта е издадена от компетентен съгласно чл. 328ж от ЗСВ орган. Неоснователен е доводът на жалбоподателката в тази насока, че служебен министър на правосъдието няма правомощие да налага дисциплинарни наказания. Същият разполага с всички дисциплинарни правомощия, които притежава и министърът на правосъдието, избран по реда на чл. 84, ал. 6 от Конституцията на Р. Б (КРБ). В Конституцията и в ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) няма разписани ограничения в правомощията на министъра на правосъдието в производства по раздел ІІ, глава ХVІ от ЗСВ, когато същият изпълнява функциите си в назначено по реда на чл. 99, ал. 5 във връзка с ал. 6 и чл. 111, ал. 1, т. 2 от КРБ служебно правителство. В тази връзка следва да се отбележи ирелевантността на факта, че едно физическо лице в качеството си министър на правосъдието е образувало дисциплинарното производство по реда на чл. 328г, ал. 1 от ЗСВ, а друго физическо лице, заемащо тази длъжност, в качеството си на наказващ орган по смисъла на чл. 328ж от ЗСВ, е наложило процесното дисциплинарно наказание. За компетентността на един орган е без значение кой персонално изпълнява функциите му, стига да заема посочената длъжност.
Заповедта съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59 от АПК. Несъстоятелно е жалбоподателовото твърдение за липса на мотиви. При извършено детайлно обсъждане на установените факти и обясненията на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, надлежно аргументираното несъгласие на дисциплинарно наказващия орган със защитната теза на ДСИ П. не може да се квалифицира като игнориране на възраженията на държавния съдебен изпълнител, противно на твърдяното от пълномощника на жалбоподателката.
Спазени са административнопроизводствените правила по глава шестнадесета, раздел втори от ЗСВ. Дисциплинарното производство е образувано в срока по чл. 328г, ал. 1 във връзка с ал. 3 от ЗСВ и е приключило в срока по ал. 2 на същия член. Заповедта за образуването му е издадена от оправомощения за това орган в чл. 328е, ал. 1, изр. 1 от ЗСВ, а предложението за налагане на дисциплинарно наказание изхожда от лице, визирано в чл. 328д от ЗСВ. Спазено е и изискването на чл. 328е, ал. 1, изр. 2 от ЗСВ преди налагане на наказанието министърът на правосъдието да предостави възможност на привлечения към дисциплинарно отговорност държавен съдебен изпълнител да даде своите обяснения и възражения. Дадените писмени възражения са взети предвид и обсъдени от наказващия орган в мотивите на обжалваната заповед досежно обстоятелствата, относими към вменените дисциплинарни нарушения. Предложението на главния инспектор е предхождано от надлежна проверка, по която са проверени документите по случая, налични в процесното изпълнително дело. В тази връзка следва изрично да се отбележи, че Върховният административен съд не кредитира представеното от жалбоподателката по настоящото дело разпореждане за определяне на нова дата за опис, датирано като изготвено на 25. 06. 2015 г. и подписано от държавен съдебен изпълнител П., но нескрепено с печата на СИС при Районен съд - Сливен. Същото не се съдържа в изпратеното от Сливенския районен съд за нуждите на проверката на Инспектората на министъра на правосъдието по ЗСВ в официално заверен препис и в цялост изпълнително дело № 431/2015 г., и не е номерирано като част от него, докато всички страници от изпълнителното дело са номерирани. Няма и данни страните по изпълнителното дело да са били уведомени за насрочване на нова дата за опис. Ж.еловото твърдение, че разпореждането било погрешно приложено по друго дело, и то на доклад на ЧСИ – Ямбол (!), дори и да беше доказано, не е от характер да изключи ангажирането на дисциплинарната отговорност на ДСИ П..
В хода на дисциплинарното производство са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти са изведени обосновани изводи, които са аргументирани в съответствие с приложимия материален закон. От данните по делото явства, че в заповедта на министъра на правосъдието и предхождащите я становища на инспекторите правилно и по безспорен начин е установена фактическата обстановка по случая, и с тях се изчерпва от фактическа и правна страна обосноваването на дисциплинарните нарушения, за което е наложено дисциплинарното наказание на жалбоподателката.
Съгласно чл. 328а, ал. 1 от ЗСВ на държавен съдебен изпълнител се налага дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение, което според дефинитивната норма на ал. 2 от същия член, дисциплинарното нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения, като видовете проявни форми на което са изброени в четирите точки на тази алинея. Установените релевантни за спора юридически факти сочат на извършени от Г. Г. П. дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 328а, ал. 2, т. 2 и т. 5 от ЗСВ, като изводите на министъра на правосъдието в този смисъл са законосъобразни. В настоящия случай безспорно е установено, че П. е извършила визираните по-горе нарушения и пропуски по движението на изпълнително дело № 431/2015 г. по описа на СИС при Районен съд - Сливен. Изложените от жалбоподателката в тази насока оплаквания са неоснователни. Настъпването на вредоносен резултат от бездействието на държавния съдебен изпълнител не е елемент от фактическия състав на дисциплинарното нарушение, а виновното му извършване явства от събрания доказателствен материал.
Съставът на нарушението по чл. 328а, ал. 2, т. 2, предложение второ от ЗСВ (бездействие, което неоправдано забавя производството) е осъществен именно с бездействие от ДСИ П. по изпълнително дело № 431/2015 г. След резюлирането „към дело“ на отправената към нея молба на взискателя от 25. 06. 215 г. (което е фактическо непроизнасяне по заявеното с молбата искане и само по себе си е действие, което неоправдано забавя производството по смисъла на чл. 328а, ал. 2, т. 2, предложение първо от ЗСВ), ДСИ П. не е предприела каквито и да било други действия по изпълнителното дело повече от една година и два месеца и не е определила нова дата за извършване на описа на възбранените недвижими имоти на длъжника. Това дали съдебният служител в СИС в този период е докладвал делото на държавния съдебен изпълнител, е без значение за ангажиране на отговорността на последния.