Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 25, ал. 1,т. 3 от Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /ЗДРДОПБГДСРСБНА/.

Образувано е по касационна жалба от В. С. Ч. чрез адв.В.К. срещу решение № 2241 от 04. 04. 2016г., постановено по адм. дело № 12252/2013 г. по описа на Административния съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2-259/20. 11. 2013 г. на Комисията за разкриване и достъп на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /КРДОПБГДСРСБНА/. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон / чл. 29 от ЗДРДОПБГДСРСБНА/ и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. М. В административен съд да отмени съдебното решение и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да допълни решението на Комисията в частта му относно датата и годината на снемане на Ч. от оперативен отчет, както и да обяви нищожността на същото решение в частта му относно изявлението, че Комисията разполага с данни в наличните документи, установяващи принадлежността на В. С. Ч. към органите по чл. 1 от Закона след 10. 11. 1989г.

Редовно призован за съдебно заседание, В. С. Ч. не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител адв. В.К. по делото е депозирана молба-уточнение, в която същият заявява, че не оспорва принадлежността на доверителя си към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА до 10. 11. 1989г., но предвид липсата на данни за датата на снемането му от отчет и предвид обвързаната компетентност, при която действа Комисията, твърди нищожност на изявлението, че същата разполага...