Производството е по чл. 288 ГПК.

В. Н. Ж. е обжалвала въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1390 от 05. 11. 2009г. по гр. д.№ 773/2009г.

Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ал. 1 и 2 ГПК и към нея има приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, поради което е процесуално допустима.

Ответникът [фирма] [населено място] изразява становище, че жалбата е недопустима на основание чл. 280 ал. 2 ГПК, но с оглед представеното удостоверение за данъчна оценка на имота 6 418лв. и притежаваната от касаторката ид. ч. от имота следва да се приеме, че обжалваемият интерес е над 1000лв. и възражението е неоснователно. По същество се излагат доводи за отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК.

Варненският окръжен съд е оставил в сила решението на Варненския районен съд, ХХХ състав № 174 от 19. 01. 2009г. по гр. д.№ 2575/2005г., с което е отхвърлен иска на В. Н. Ж. и Т. Й. Т. против [фирма] [населено място] при участието на трети лица помагачи на ответника М. Г. А., А. Г. Д., М. А. К. и Д. А. Н. за предаване владението на имот, представляващ реална част от имот пл.№ 170 по кадастралния план на м.”В.-Север” от 1987г. с площ 778 кв. м.

Въззивният съд е приел, че ищците са се легитимирали с решение на Поземлената комисия [населено място] № 238/1994г., с което е възстановена собствеността на нива 7. 65 дка в местност „Кара А.” съставляващ ПИ 7858 по кадастралния план от 1956г. на наследниците на Й. Т. К., починал през 1978г., включващ части от имот пл.№ 170. Предвид направеното оспорване от ответника на предпоставките за реституция, основаващо се на твърдението, че наследодателят К. не е притежавал имот, идентичен с реституирания, съдът е приел, че в тежест на ищците е било да установят правото на собственост на своя праводател. При преценка на събраните по делото доказателства и възприемайки заключението на вещото лице съдът е направил извод, че имотът, описан в нот. акт № 157/1937г., закупен Й. Т. не е идентичен с имот пл.№ 7858 по плана от 1956г. и незаконосъобразно му е реституиран, поради което ищците не могат да се легитимират като собственици и да проведат успешно ревандикационния иск.

Следователно въпросът, по който се е произнесъл въззивният съд, обусловил решаващите му изводи е този, посочен в изложението за допускане на касационното обжалване, а именно допустимо ли е в производство по иск по чл. 108 ЗС основан на земеделска реституция ответникът да оспорва легитимацията на ищците с възражението, че наследодателят не е бил собственик на имота при внасянето му в ТКЗС ако той не заявява такива права към същия момент респективно да оспорва, че не е налице идентичност между възстановения имот и притежавания преди масовизацията. Този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 122/2004г. на ВКС, ІV г. о. по гр. д. № 2436/2004г. според което такава защита е допустима само ако ответникът заявява права към същия момент – кооперирането на земята. От изложеното следва, че е налице основанието на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК и касационната жалба следва да се допусне за разглеждане по същество.

Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1390 от 05. 11. 2009г. по гр. д.№ 773/2009г.

Указва на касаторката в едноседмичен срок от съобщението да внесе 64 лв. държавна такса по сметка на Върховния касационен съд и в същия срок да представи вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване.

П.:

ЧЛЕНОВЕ: