Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на синдиците на „КТБ” АД /н/ срещу определение №2270 от 05. 07. 2019 г. по в. ч.гр. д.№1631/2018 г. на САС, в частта му, с която е оставена без уважение частната им жалба срещу определение №402 от 22. 01. 2018 г. по т. д.№1531/2017 г. на СГС, с което е прекратено производството по делото по предявените срещу „Юлинор” ЕООД в условията на евентуалност искове по чл. 60а от ЗБН: 1. За признаване на установено, че банката е собственик на 25 244 585 поименни безналични акции от капитала на „Петрол” АД и за осъждане на ответника да предаде владението им и 2. За осъждане на ответника да прехвърли собствеността върху акциите.

В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, а в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като обосноваващи допускането на касационно обжалване, са поставени следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Какъв е предметът и видът на иска по чл. 60а, ал. 1 от ЗБН и 2. Може ли предмет на този иск да бъде имущество, придобито от трето лице с пари, които имат произход от банката. Поддържа се, че определението в обжалваната част е и очевидно неправилно.

Ответникът по частната касационна жалба – „Юлинор” ЕООД не заявява становище, но е депозирал частна касационна жалба срещу определение №2270 от 05. 07. 2019 г. по в. ч.гр. д.№1631/2018 г. на САС: 1. В частта му, с която е оставена без уважение частната жалба на „Юлинор” ЕООД срещу определение №402 от 22. 01. 2018 г. по т. д.№1531/2017 г. на СГС, с което е прекратено производството по делото по предявените срещу „Юлинор” ЕООД в условията на евентуалност искове по чл. 60а от ЗБН - За признаване на установено, че банката е собственик на 25 244 585 поименни безналични акции от капитала на „Петрол” АД и за осъждане на ответника да предаде владението им и за осъждане на ответника да прехвърли собствеността върху акциите и 2. В частта му, с която е оставена без уважение частната жалба на „Юлинор” ЕООД срещу определение №1356 от 08. 03. 2018 г. по т. д.№1531/2017 г. на СГС, с което е оставено без уважение искането за допълване на определение №402 от 22. 01. 2018 г. в частта за разноските.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на определението, доколкото съдът не е обсъдил доводите на жалбоподателя за основанията, въз основа на които е прекратено производството по делото, като в изложение по чл. 284, ал. 3 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Допустимо ли е съдът да приложи материално правна норма спрямо правоотношения, които са възникнали преди датата на влизане в сила на същата правна норма, при положение, че законодателят не е придал обратна сила на тази норма. 2. Допустимо ли е съдът да приеме, че спорни материални права са възникнали ex lege, в случай, че в закона е уреден специален ред за упражняването им, респ. установяването им по съдебен ред в рамките на отделно исково производство. 3. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на определението си да обсъди становищата на страните и събраните доказателства в тяхната съвкупност. Спрямо първите два въпроса се поддържа селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, а спрямо последния – това по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Синдиците на „КТБ” АД /н/ заявяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:

За да постанови обжалваното определение Софийски апелативен съд е приел, че за успешното провеждане на иска по чл. 60а, ал. 1, т. 1 от ЗБН, ищецът следва да докаже наличието на всички елементи от фактическия му състав, а именно: 1) предоставяне на парични средства или имуществени права от банката на неин длъжник, 2) прехвърляне на предоставените парични средства или имуществени права от длъжника в патримониума на трето лице и 3) третото лице да не е изпълнило насрещна престация или същата да е на значително по-ниска стойност от полученото. Посочил е, че следва да се държи сметка, че предмет на иска по чл. 60а, ал. 1 ЗБН могат да бъдат само предоставени от Банката парични средства или предоставени от банката имуществени права, но не всяко имуществено право, което е придобито от длъжника или трето лице с тези средства. Изложил е съображения, че ищецът твърди, че е предоставил парични средства по описаните в исковата молба договори за кредит, а иска връщане на акции, като тази претенция няма никаква легална опора, защото елемент от фактическия състав на правото по чл. 60а, ал. 1 от ЗБН е „прехвърляне” на предоставените парични средства от длъжника, респективно тяхното „получаване” от едно трето лице, а текстът на разпоредбата не създава възможност да се претендира „връщане“ на вещите или правата, в които предоставените пари или права са се трансформирали - предвидено е само „връщане” на предоставените парични средства независимо от броя на междинните им прехвърляния. Счел е, че легалната дефиниция на понятието за имущество с произход от банката допуска прехвърлянето да бъде „в същия или променен вид”, но тъй като паричните средства са платежно средство и не могат да променят вида си, то очевидно тази възможност се отнася до обезпеченията и/или до редките случаи, в които банката не е предоставила парични средства, а е прехвърлила на длъжника някакви други имуществени права. Позовавайки се и на определение №648 от 15. 12. 2017 г., постановено по ч. т.д.№2209/2017 г., в което е прието, че регламентираното в чл. 60а, ал. 1 вр. §1, т. 7 от ДР на ЗБН право е облигационно и че не се касае до иск за собственост, както и че по реда на чл. 60а, ал. 1 от ЗБН се иска фактическо връщане на имуществото, намиращо се в държане на трето лице, е достигнал до извод за недопустимост на визираните искове и за неоснователност на частните жалби срещу определението за частично прекратяване на производството по делото. Разгледал е и частната жалба на „Юлинор“ ЕООД срещу определение №1356 от 08. 03. 2018 г., с което решаващият състав на СГС е оставил без уважение искането на ответника за присъждане на съдебни разноски за водене на делото в частта, в която производството е прекратено. Счел е, че макар процесуално допустима като подадена в срок и насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване съгласно изричната разпоредба на чл. 248, ал. 3 от ГПК, разгледана по същество същата се явява неоснователна, доколкото молителят, макар да е сторил искане за присъждане на разноски, не е ангажирал доказателства за заплащането на адвокатски хонорар на процесуалния си представител.

По частната касационна жалба на синдиците на „КТБ” АД /н/:

Спрямо формулираните в изложението въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато, доколкото спрямо тях не се установява наличие на бланкетно поддържаното от касатора селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, визираното основание е налице, когато се прилага неясна, непълна или противоречива законова разпоредба и тълкуването й е наложително, тъй като липсва съдебна практика в тази насока или когато, макар и непротиворечива, създадената по прилагането й съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и следва да бъде изоставена. В случая по приложението на разпоредбата на чл. 60а от ЗБН е формирана споделяна от настоящия състав практика на ВКС /определение №648 от 15. 12. 2017 г. по т. д.№2209/2017 г. на ВКС, ТК, Първо отделение/, даваща отговори на посочените въпроси и изключваща селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, с която като краен правен резултат, въззивният съд се е съобразил /а и производството по предявения от синдиците осъдителен иск по чл. 60а от ЗБН за осъждане на ответника да върне в масата на несъстоятелността придобитите имуществени права върху процесните безналични акции, е останало висящо след частичното прекратяване на делото/. Съгласно визираното разрешение, по силата на разпоредбата на чл. 60а, ал. 1 от ЗБН, синдикът, временният синдик или фондът могат да предявяват искове пред съда по несъстоятелността за връщане на получено имущество с произход от банката срещу всяко трето лице в случаите, когато: третото лице не е изпълнило насрещна престация или същата е на значително по-ниска стойност от полученото, или полученото от третото лице е под формата на парична и/или непарична вноска в капитала му. Регламентираното в чл. 60а, ал. 1, вр. §1, т. 7 от ДР на ЗБН право е облигационно и има за предмет връщане в масата на несъстоятелността на банката на имущество, което чрез междинни прехвърляния, независимо от тяхната правна форма и вида му /същия или променен/, е преминало в патримониума на трето лице, като първоначално това имущество е представлявало предоставени от банката парични средства или имуществени права, вкл. и предоставени обезпечения, на неин длъжник. Титуляр на материалноправното вземане е банката в несъстоятелност, явяваща се кредитор на прекия длъжник. Това право се упражнява от посочените в чл. 60а, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от ЗБН лица в полза на банката чрез осъдителен иск по чл. 60а, ал. 1 от ЗБН, който с включването му в раздел III от ЗБН е предвиден именно като иск за попълване на масата на несъстоятелността с цел последващо осребряване и разпределяне на върнатото имущество.

Предвид изложеното и тъй като при постановяване на обжалваното определение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност на въззивното определение, а касационно обжалване по частната касационна жалба на синдиците на „КТБ“ АД /н/ не може да бъде допуснато.

По частната касационна жалба на „Юлинор“ ЕООД срещу определение №2270 от 05. 07. 2019 г. по в. ч.гр. д.№1631/2018 г. на САС, в частта му, с която е оставена без уважение частната жалба на „Юлинор” ЕООД срещу определение №402 от 22. 01. 2018 г. по т. д.№1531/2017 г. на СГС за частично прекратяване на производството:

Константна е практиката на ВКС, че на обжалване подлежи т. нар. диспозитив на съответния съдебен акт, с който съдът се произнася по предмета на делото, като мотивите към съдебния акт не могат да бъдат предмет на самостоятелно въззивно и касационно обжалване, отделно и независимо от диспозитива. В този смисъл и доколкото въззивният съд недопустимо се е произнесъл по частната жалба на „Юлинор“ ЕООД, с която се обжалват единствено мотивите на първоинстанционното прекратително определение, но не и постановения в диспозитива правен резултат, настоящият състав намира, че определението на въззивния съд следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК, след което да бъде обезсилено, а производството в тази част – прекратено.

По частната касационна жалба на „Юлинор“ ЕООД срещу определение №2270 от 05. 07. 2019 г. по в. ч.гр. д.№1631/2018 г. на САС, в частта му, с която е оставена без уважение частната жалба на „Юлинор” ЕООД срещу определение №1356 от 08. 03. 2018 г. по т. д.№1531/2017 г. на СГС, постановено по реда на чл. 248 от ГПК.

Частната касационна жалба е допустима, но тъй като частният касатор не е формулирал материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на частната жалба срещу първоинстанционното определение по чл. 248 от ГПК, а съгласно дадените в т. 1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е посочил общото основание за селектиране на касационните жалби - правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба и в изложението, настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2270 от 05. 07. 2019 г. по в. ч.гр. д.№1631/2018 г. на САС, в частта му, с която е оставена без уважение частната жалба на синдиците на „КТБ” АД /н/ срещу определение №402 от 22. 01. 2018 г. по т. д.№1531/2017 г. на СГС, с което е прекратено производството по делото по предявените срещу „Юлинор” ЕООД в условията на евентуалност искове по чл. 60а от ЗБН: 1. За признаване на установено, че банката е собственик на 25 244 585 поименни безналични акции от капитала на „Петрол” АД и за осъждане на ответника да предаде владението им и 2. За осъждане на ответника да прехвърли собствеността върху акциите.

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2270 от 05. 07. 2019 г. по в. ч.гр. д.№1631/2018 г. на САС, в частта му, с която е оставена без уважение частната жалба на „Юлинор“ ЕООД срещу определение №402 от 22. 01. 2018 г. по т. д.№1531/2017 г. на СГС, с което е прекратено производството по делото по предявените срещу „Юлинор” ЕООД в условията на евентуалност искове по чл. 60а от ЗБН: 1. За признаване на установено, че банката е собственик на 25 244 585 поименни безналични акции от капитала на „Петрол” АД и за осъждане на ответника да предаде владението им и 2. За осъждане на ответника да прехвърли собствеността върху акциите.

ОБЕЗСИЛВА определение №2270 от 05. 07. 2019 г. по в. ч.гр. д.№1631/2018 г. на САС, в частта му, с която е оставена без уважение частната жалба на „Юлинор“ ЕООД срещу определение №402 от 22. 01. 2018 г. по т. д.№1531/2017 г. на СГС, с което е прекратено производството по делото по предявените срещу „Юлинор” ЕООД в условията на евентуалност искове по чл. 60а от ЗБН: 1. За признаване на установено, че банката е собственик на 25 244 585 поименни безналични акции от капитала на „Петрол” АД и за осъждане на ответника да предаде владението им и 2. За осъждане на ответника да прехвърли собствеността върху акциите, като прекратява производството по посочената частна жалба.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2270 от 05. 07. 2019 г. по в. ч.гр. д.№1631/2018 г. на САС, в частта му, с която е оставена без уважение частната жалба на „Юлинор“ ЕООД срещу определение №1356 от 08. 03. 2018 г. по т. д.№1531/2017 г. на СГС, с което е оставено без уважение искането за допълване на определение №402 от 22. 01. 2018 г. в частта за разноските.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.