Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на седми октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:А. Д. ЧЛЕНОВЕ:М. Н. Т. К. при секретар С. П. и с участието

на прокурора Антоанета Генчеваизслуша докладваното от съдиятаТ. К. по адм. дело № 6860/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция З. Я. чрез процесуален представител К. Ж., против решение № 83/26.04.2021г. по адм. дело № 177/2020г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което е отменена негова заповед № ЧР - 25 - 1/01.07.2020г. за прекратяване на служебното правоотношение на М. Д. на основание чл.106 ал.1 т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) и утвърдено длъжностно разписание на ОД З. Я. от 01.02.2020г. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, поради материалноправна незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По подробно развити съображения в касационната жалба иска отмяната на решението и отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Претендира присъждане на съдебно - деловодните разноски и такива за юрисконсултско възнаграждение.

Подадена е и частна жалба от М. Д. срещу определение №325 от 28.06.2021г., постановено по адм. дело №177/2020г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което е отхвърлено искането й за допълване на решение №83/26.04.2021г., постановено по същото дело, в частта за присъждане на дължимото обезщетение, във връзка с отменения като незаконосъобразен акт. С доводи за неправилност се иска отмяна на определението. Претендира разноски за заплатената държавна такса.

Ответната страна по касационната жалба - М. Д., в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител адв. И., оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да остане в сила. Претендира разноски за касационната инстанция, включително адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.

Ответната страна по частната жалба - директора на ОД З. Я. чрез процесуален представител в писмен отговор я оспорва с доводи за правилност на оспореното определение.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалби.

Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, Върховният административен съд констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

С оспореното решение № 83/26.04.2021г. по адм. дело № 177/2020г., Административен съд - Ямбол е отменил заповед № ЧР - 25 - 1/01.07.2020г. на директора на ОД З. Я. с която е прекратено служебното правоотношение на М. Д. за длъжност „младши експерт“, V ранг дирекция АПФСДЧР при Областна дирекция З. Я. издадена на основание чл.106 ал.1 т. 2 от ЗДСл. и утвърдено длъжностно разписание от 01.02.2020г.– поради съкращаване на длъжността.

От фактическа страна съдът е приел, че с решение № 268/26.11.2019г., постановено по адм. д. №278/2019 г. на Административен съд - Ямбол, потвърдено с решение на Върховния административен съд № 7774/18.06.2020г. по адм. д. № 841/2020г. е отменена като незаконосъобразна заповед № РД - 07 - 2972 - 169/13.10.2017г. за прекратяване на служебното правоотношение на Делибалтова и в срока по чл.122 от ЗДСл. – на 30.06.2020г., лицето се явило по местоработата ОД З. Я. за да заеме длъжността, на която е възстановена. За заемане на длъжността е издадена Заповед № ТД - ЧР -24 -12/30.06.2020г. на директора на ОД З. Я. връчена на Делибалтова на 01.07.2020г., като на тази дата е издадена и връчена и оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение.

За да отмени административния акт, съдът е приел от правна страна, позовавайки се на заключението на приетата по делото СИЕ, че не са налице предпоставките за прекратяване на служебното правоотношение по чл.106, ал. 1, т.2 от ЗДСл., а именно макар и длъжността на служителката да не съществува като нормативно определена позиция към момента на прекратяване на служебното правоотношение, то част от задълженията за тази длъжност са запазени и съществуват в длъжностната характеристика за длъжността старши специалист. На следващо място, съдът е приел, че утвърденото ново длъжностно разписание е издадено при наличието на висящ съдебен спор, относно законосъобразността на предходната заповед №РД - 07 - 2972 - 169/13.10.2017г. за прекратяване на служебното правоотношение на Делибалтова и след като възстановяването на предишната длъжност е законова последица от съдебния акт, за органа по назначаването възниква задължението да осигури на служителя възможност да изпълнява служебните си задължения. Няма спор за факта на явяване на Делибалтова в 14-дневния срок според изискването на чл.122 ал.1 от ЗДСл., но въпреки това служебното правоотношение е прекратено повторно в нарушение на чл.122, ал.1 от ЗДСл. и не е възстановено във вида в който е съществувало преди отмяната на заповедта за прекратяване на същото.

Съдът е посочил и че промяната на длъжностно разписание от 01.02.2020 г., въз основа на която и издадена обжалвана заповед – е направена преди влизането в сила на решение №268/26.11.2019г., постановено по адм. д. №278/2019 г. на Административен съд - Ямбол, потвърдено с решение № 7774/18.06.2020г. по адм. д. № 841/2020г. на Върховния административен съд, поради което не засяга правото на възстановяване на незаконно уволнения служител и е ирелевантно по отношение на задължението на органа по назначаването да го възстанови на работа.

Доводите на касатора, че с формалното възстановяване на длъжност на служителя, решението, с което е отменена заповед №РД - 07 - 2972 - 169/13.10.2017г. е било изпълнено и последващата заповед, с която правоотношението на служителя е повторно прекратено на същото правно основание е законосъобразно, не могат да бъдат споделени.

Отмяната на предходната заповед за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя има за последица възстановяването на служителят на заеманата предишна длъжност (арг. от чл. 122, ал.1 от ЗДСл), като за органа по назначаването възниква задължението да осигури на възстановения служител възможност да изпълнява служебните си функции. В случая последното задължение не е изпълнено, а служебното правоотношение на жалбоподателя отново е прекратено. Следователно, въпреки че са изпълнени предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, в нарушение на цитирания текст служебното правоотношение със служителя фактически не е възстановено във вида, в който е съществувало преди отмяната заповедта за уволнение. По отношение на Делибалтова не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение и заповедта е издадена в противоречие с материалноправните изисквания на чл. 106, ал.1, т. 2 от ЗДСл., който предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да е налице посоченото основание следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 от АПК). В случая предпоставките на цитирания текст не са осъществени. Промяната, свързана с премахване на длъжността, заемана от жалбоподателя съгласно утвърденото от 01.02.2020г. ново длъжностно разписание, не засяга правото на възстановяване на служителя и не може да обоснове извод за съкращаване на длъжността, тъй като е предприета преди влизане в сила на съдебното решение за отмяна на предходната заповед за прекратяване на служебното правоотношение.

Данни и доказателства за длъжностни промени, настъпили към 01.07.2020година - когато е издадена оспорената заповед, от страна на органа по назначаване не са представени. Органът по назначаването не може да се позовава на предходни длъжностни разписания, утвърдени по време, когато държавният служител не е бил на работа, поради незаконното прекратяване на служебното му правоотношение. Материалноправното основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. следва да съществува към момента на издаване на административния акт, а не в предходен момент. Ето защо настоящият състав на Върховния административен съд приема, че по отношение на жалбоподателя не са осъществени изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и не е налице предвиденото в текста основание за прекратяване на служебното правоотношение. Нарушенията на цитираните норми водят до противоречие на оспорената заповед и с целта на закона, тъй като правомощията на органа по назначаването са упражнени за заобикаляне на законовите последици от отмяната на незаконосъобразен административен акт и в нарушение на правото на служителя на възстановяване на предишната длъжност. Това е още едно, самостоятелно основание за отмяна на административния акт.

Както вече се посочи, с възстановяване на служителя на длъжност след отмяна на незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебното правоотношение, не възниква ново правоотношение за друга длъжност, а съществуващото се счита за непрекъснато. За съкращаване на длъжността на ответника по касация би могло да се говори, ако в конкретния случай след възстановяването на Делибалтова на длъжността, която е заемала, са настъпили промени в длъжностното разписание, в резултат на които длъжността е престанала да съществува, като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и отговорности, респективно е намален броя на лицата, които упражняват тези функции, но тези промени следва да са настъпили след възстановяването на служителя на заеманата длъжност.

Поради горното настоящата инстанция приема, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

Частната жалба на М. Д. е подадена в срок, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

С оспореното определение, постановено в производство по чл.176 АПК, във връзка с чл.248 от ГПК, съдът е отхвърлил искането на М. Д. за допълване на Решение №83/26.04.2021г., постановено по адм. дело №177/2020г. по описа на АС - Ямбол, чрез произнасяне по искането за присъждане на дължимото обезщетение във връзка с обжалвания административен акт. За да се произнесе по спора, съдът е приел, че не са налице основанията за допълване на постановеното по делото решение. Установил е, че действително в петитума на подадената жалба срещу оспорената заповед, жалбоподателката е направила искане за присъждане на обезщетение за времето през което е останала без работа, ведно със законната лихва за това, което искане според съдът е направено бланкетно, без конкретизация, не е поддържано в съдебното производство и действително съдът не се е произнесъл по това искане. С оглед постановения по делото съдебен акт - решение №83/26.04.2021г., постановено по адм. дело №177/2020г. по описа на АС - Ямбол за отмяна на заповед № ЧР - 25 - 1/01.07.2020г. за прекратяване на служебното правоотношение на Делибалтова, според съдът липсва процесуална възможност за отделяне на исковата претенция в самостоятелно производство и молителката разполага с процесуална възможност да защити правото си в отделно производство, след произнасяне на ВАС по касационната жалба срещу решение №83/26.04.2021г., постановено по адм. дело №177/2020г.

Така постановеното определение е неправилно.

Няма спор по делото, че в депозираната пред АС - Ямбол жалба вх. №1393/20.07.2020г. от М. Д., освен искане за отмяна на заповед № РД - 25-1/01.07.2020г. на директора на ОД Земеделие - Ямбол за прекратяване на служебното й правоотношение и възстановяване на работа, е формулирано изрично искане в петитумната част на жалбата за присъждане на обезщетение за времето през, което е останала без работа, ведно със законната лихва за това. Искането намира своето правно основание в разпоредбата на чл.121, ал.1, т.3 от ЗДСл., съгласно която държавният служител има право да оспори законността на прекратяването на служебното си правоотношение и да иска, т.1 както отмяна на акта, с който е прекратено, така и по т.3 обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради прекратяването. Видно е от постановеното по делото решение №83 от 26.04.2021г. по адм. дело №177/2020г., че Административен съд - Ямбол не се е произнесъл по предявеният иск за присъждане на обезщетение за времето, през което Делибалтова не е била на служба, поради прекратяването, като само е отменил заповедта за прекратяването на служебното правоотношение.

Оспореното определение, с което е отхвърлил жалбата е неправилно. Следва да бъде отбелязано, че съдът не е постановил определение по реда на чл.206, ал. 1 от АПК за отделяне на предявения иск за обезщетение, разглеждането на който да продължи след влизане в сила на решението за отмяна на акта, поради което определението следва да бъде отменено и делото върнато на същият съд за произнасяне по предявеното искане в жалба вх. №1393/20.07.2020г. от М. Д. за присъждане на обезщетение за времето през, което е не е била на служба, поради прекратяване на служебното правоотношение със заповед №ЧР - 25 -1/01.07.2020г. на директора на ОД Земеделие - Ямбол по реда на чл.122, ал.1, т.3 от ЗДСл. При произнасяне по искането, съдът следва да конституира надлежните страни по предявения иск, като съобрази и разпоредбата на чл.205, ал.1 от АПК, както и, че ответник по същият е юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите.

С оглед изхода на спора няма възможност за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на касатора, а на процесуалния представител на ответника по касация, адв. Н. И. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева, на осн. чл. 38, ал. 1, т.3 от Закона за адвокатурата и представеният по делото договор за правна помощ и съдействие за оказана безплатна правна помощ на ответника по касация от адв. И., платими от ОД З. Я.

С оглед изхода на спора по частната жалба и направеното искане на М. Д. следва да се присъдят сторените разноски в размер на 31,19 лв. за заплатена държавна такса, платими от ОД Земеделие - Ямбол.

По тези съображения и на основание чл.221, ал.2 във връзка с чл.222, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 83 от 26.04.2021г., постановено по адм. дело №177/2020г. по описа на Административен съд - Ямбол.

ОТМЕНЯ определение №325 от 28.06.2021г., постановено по адм. дело №177/2020г. по описа на Административен съд - Ямбол и ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по предявеното искане в жалба вх. №1393/20.07.2020г. от М. Д. за присъждане на обезщетение за времето през, което е не е била на служба, поради прекратяване на служебното правоотношение със заповед №ЧР - 25 -1/01.07.2020г. на директора на ОД Земеделие - Ямбол по реда на чл.122, ал.1, т.3 от ЗДСл.

ОСЪЖДА Областна дирекция Земеделие - Ямбол да заплати на М. Д., ЕГН [ЕГН] сторените разноски в размер на 31,19 /тридесет и един лева и деветнадесет стотинки/ лева.

ОСЪЖДА Областна дирекция Земеделие - Ямбол да заплати на адв. Н. И., с адрес гр.София, ул. Гургулят №31, офис - партер, адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Анна Димитрова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Мария Николова

/п/ Тинка Косева