Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 1205 от 21. 05. 2019 г. по гр. д. № 4503/2018 г. на Софийския апелативен съд е потвърдено решение № 2653 от 01. 06. 2018 г. по гр. д. № 305/2017 г. на Благоевградския окръжен съд, в частите, с които са уважени предявените от „ЗИУУ Стандарт“ АД, [населено място] срещу [община] искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че дружеството е собственик на следните реални части от недвижими имоти: част с площ 1 526, 93 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], оцветена в жълто на комбинирана скица – приложение № 2 към допълнителната съдебно-техническа експертиза; част с площ 13 819, 33 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ***, обозначен със син цвят на горната скица; част с площ 13 213, 08 кв. м. от имот с идентификатор ***, обозначена с кафяв цвят на скицата, на основание чл. 17а ЗППДОП отм., както и в частта, с която е признат за неистински /неверен/ документ акт за държавна собственост № */28. 12. 1993 г. по отношение отразената като незастроена площ от имота. Първоинстанционното решение е влязло в сила в частите, с които установителните искове са отхвърлени за реални части от гореописаните имоти.

Касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК е подадена от ответника с искане за отмяна на въззивното решение като незаконосъобразно и необосновано.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси, за които се сочи, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1. „когато в хода на процеса /по установителен иск за собственост/ ищецът признае, че ответникът е собственик на един от процесните имоти и този факт бъде отделен като безспорен, следва ли съдът да се съобрази с това признание и ако ищецът не е оттеглил иска си за този имот, да го отхвърли“; 2. „допустимо ли е при учредено право на строеж върху общинска земя, носителят на правото, построил бунгала, да придобие и собствеността върху земята, включвайки същата в активите си без правно основание“.

Ответникът по жалбата с писмен отговор оспорва наличието на предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

При произнасяне по допускането на касационното обжалване настоящият състав на ВКС, Второ г. о., намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на дружеството срещу [община] за установяване правото на собственост върху процесните реални части от описаните имоти. Изложил е твърдения, че е правоприемник на държавна фирма „ЗММ София“ /“ЗММ Благоевград“ е нейно поделение/, като на Завод за измервателни инструменти и уреди – Благоевград е предоставено правото на стопанисване и оперативно управление. Процесният терен е бил включен в капитала на образуваното еднолично търговско дружество с държавно имущество. В кадастралната карта на негово име били записани само имоти с идентификатори *** и ***, а останалите имоти, включени в терен с обща площ 51 000 кв. м. /с идентификатори ***, *** и ***/, като собственост на общината. При условията на евентуалност е въвел като придобивно основание изтекла в негова полза придобивна давност.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил активната материално-правна легитимация на дружеството, като е противопоставил възражение за притежавано от него право на собственост на основание придобивна давност чрез упражнявано десетгодишно владение преди одобряването на кадастралната карта. Не е изложил твърдение, че за имотите е бил съставен акт за общинска собственост.

По делото е установено, че със заповед № 15/20. 01. 1982 г. на председателя на ОбНС – Разлог на ЗИИУ – Благоевград е предоставено право на строеж върху петно № 43 от идейно-застроителния план на к. к. „П.“ за изграждане на профилакториум.

На 28. 12. 1993 г., на основание чл. 77 от НДИ отм. и ПМС № 53/15. 03. 1993 г. е съставен акт № * за държавна собственост за парцел 43 в м. „П.“ и находящите се в него „бунгала“ /17 бр. тип „Б.“; 1 бр. монолитно и 1 бр. метална конструкция/, построени през 1982 г. с обща застроена площ от 526 кв. м. и незастроена 51 000 кв. м. В акта изрично е посочено, че имотът е предоставен за стопанисване и оперативно управление на „ЗИУУ Стандарт“ ЕООД – [населено място]. С отговора на исковата молба ответникът е представил оригинал на акта за държавна собственост с посочена в него незастроена площ на имота 5 100 кв. м., която видно от заключението на графическата експертиза първоначално е била изписана „51 000 кв. м.“.

От заключението на основната съдебно-техническа експертиза е установено, че в кадастралния план на к. к. „П.“ от 1972 г. няма заснети и показани отделни имоти, а само терен и сгради; върху регулационния план е изчертан идейно-застроителен план, като са проектирани отделни индивидуални петна за местоположение на сгради, включително петно № 43 с площ 51 391 кв. м., за което няма записан конкретен тип и предназначение на застрояване /обозначено на приложение № 2 и на скица № 1 към допълнителната експертиза/. При действието на тези планове е издадено разрешение за строеж № 65/15. 07. 1982 г. на почивна база. По кадастралния план от 2002 г. в границите на петно № 43 попада изцяло имот пл. сн. № * и част от имот пл. сн. № * /нанесени на приложение № 8/. По кадастралната карта от 2006 г. /приложение № 12/ в границите на петно № 43 попада целия имот с идентификатор *** и по-голяма част от имот с идентификатор ***. Въз основа на помощния кадастрален план в кадастралната карта са нанесени нови имоти, като на комбинирана скица № 22 с плътни черни линии са обозначени имоти с идентификатори *** и *** /които не са предмет на делото/; със зелена линия и надпис – петно № 43, както и площите на застъпване с процесните имоти. От комбинирана скица № 2 към заключението на допълнителната експертиза е видно, че площта на застъпване с имот с идентификатор *** е 1 526, 93 кв. м. /в жълт цвят/; тази на застъпване с имот с идентификатор *** – 13 819, 33 кв. м. /в син цвят/ и площта на застъпване с имот с идентификатор *** – 13 213, 08 кв. м. /в кафяв цвят/. В описаните имоти са изградени 17 броя бунгала, кафе-ресторант /бивша столова/, съставляващи вилно селище „Б.“.

Установено е също така от заключението на съдебно-счетоводна експертиза, че през 1991 г. е регистрирано ЕООД „ЗММ Благоевград“. В инвентаризационен опис на дълготрайните материални активи към този момент в сметка „203-Сгради“ са заведени бунгалата. Заприходяването на земята в местността „П.“ в счетоводния баланс на дружеството /в сметка № „201-Земи“/ и по всички инвентарни книги е направено през 1996 г. Активите на „ЗММ-Благоевград“ ЕООД /поделение на държавна фирма „ЗММ-София“/ са заведени и в балансите на „ЗИУУ-Стандарт“ ЕООД, „ЗИУУ-Стандарт“ ЕАД и „ЗИУУ-Стандарт“ АД.

За да потвърди първоинстанционното решение Софийският апелативен съд е изложил съображения, че на основание ПМС № 176/1991 г. за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество са преобразувани фирми с държавно имущество в еднолични търговски дружества с държавно имущество, считано от 31. 08. 1991 г. В приложение № 69 е посочено, че на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОЕТДДИ (ЗАКОН ЗА ОБРАЗУВАНЕ НА Е. Т. Д С ДЪРЖАВНО ИМУЩЕСТВО) /приет през 1991 г. и отменен с пар. 15 от ПЗР на ЗППЗОП/, че се образува еднолично дружество с ограничена отговорност „ЗММ – Благоевград“, което поема всички активи и пасиви на държавна фирма „ЗММ – София“ /“ЗММ – Благоевград“, поделение на държавна фирма „ЗММ – София“/ по баланса й към 31. 03. 1991 г. С решение от 21. 12. 1991 г. по ф. д. № 113/1991 г. на Благоевградския окръжен съд е регистрирано „ЗИУУ – Благоевград“ ЕООД /с вписана промяна в наименованието на дружеството на „ЗИУУ-Стандарт“ ЕООД/. Обоснован е извод, че е налице правоприемство между държавната фирма и дружеството – ищец. По-късното заприходяване на земята в баланса на дружеството не е релевантно обстоятелство. Позовал се е на ТР № 4/14. 03. 2016 г. по т. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС /т. 2Г/, според което осчетоводяването или отразяването в баланс, инвентарна книга и/или друг подобен регистър, воден от държавното предприятие, не е елемент от фактическия състав нито на предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление, нито на уредения в чл. 17а от ЗППЗОП отм. придобивен способ. По силата на цитираната разпоредба предоставеното за стопанисване и управление държавно имущество на „ЗММ – Благоевград“ /поделение на държавна фирма „ЗММ – София“/ следва да се счита за предоставено в собственост на „ЗИУУ-Стандарт“ ЕООД /посочено в акта за държавна собственост/.

При тези мотиви на въззивния съд, първият поставен въпрос в изложението не е обуславящ по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, съобразно указанията на т. 1 на ТР № 1/19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС. Изложените доводи са по отношение на имот с идентификатор ***, за процесната площ от който, видно от обстоятелствената част на исковата молба и твърденията на ответника, съществува спор за собственост.

Решаващите изводи на съда са свързани с осъществяване на въведения придобивен способ, уреден в чл. 17а ЗППЗОП отм., който включва държавата да е собственик на конкретно имущество, същото да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имущество да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на дружеството. Предоставянето на терен с обща площ 51 000 кв. м. за стопанисване и управление на „ЗИУУ Стандарт“ ЕООД е установено с акта за държавна собственост.

Вторият поставен въпрос, с който е обосновано приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е свързан с изложените доводи, че на дружеството е предоставено право на стопанисване и оперативно управление по отношение единствено на сградите и застроената част от имотите. От събраните доказателства е установено, че процесният терен /идентичен с петно № 43 по идейно-застроителния план/ е включен в капитала на дружеството.

Обсъдените по-горе правни въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Не са поставени въпроси, които да са от значение за развитието на правото.

В обобщение следва да се приеме, че не следва да се допуска касационно обжалване.

С оглед изхода на делото касаторът дължи заплащане на ответника направените разноски в касационното производство в размер на 3 830 лв. /за адвокатско възнаграждение/.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1205 от 21. 05. 2019 г., постановено по гр. д. № 4503/2018 г. на Софийския апелативен съд. О. [] да заплати на „ЗИУУ Стандарт“ АД, [населено място], сумата 3 830 лв. /три хиляди осемстотин и тридесет лева/– разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: