Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на С. Й., М. Й. и Ю. Й. против определение № 313/19. 12. 2019 г. по ч. т.д.№ 446/2019 г. на Апелативен съд В. Т, с което е потвърдено определение от 03. 10. 2019 г. по т. д.№ 114/2019 г. на Окръжен съд В. Т, за спиране на производството по същото, на основание чл. 229 ал. 1 т. 5 ГПК, с оглед образувано досъдебно производство ДП – ЗМ № 10/10. 03. 2018 г. на ОСлО при Окръжна прокуратура - В. Т / прокурорска преписка № 504/2018 г. по описа на Р. П – Г. О /. Касаторът оспорва правилността на въззивното определение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не са налице предпоставките на чл. 229 ал. 5 ГПК за спиране на производството, при липса на висящо наказателно производство, а и в гражданското съдопроизводство е напълно възможно установяване противоправния характер на деянието и виновността на дееца – делинквент / фактическия състав на чл. 45 ЗЗД /. Изтъква се и обстоятелството, че, по противопоставеното от ответника – застраховател съпричиняване от пострадалия, евентуалната наказателна присъда не би имала обвързваща за гражданския съд сила, съгласно чл. 300 ГПК, поради което изследване на механизма на ПТП в гражданското съдопроизводство отново би било задължително. Сочи се, че чл. 477 ал. 1 КЗ не предвижда установяване на причинените вреди с присъда на наказателен съд, като резултат от деяние, квалифицируемо като престъпление. Напротив, съгласно чл. 496 ал. 3 КЗ застрахователят не може да откаже изплащане на обезщетение, на основание задължителната застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, при представяне на констативен протокол за ПТП / т. 1 на разпоредбата /, каквото е сторено в настоящия случай.

Ответната страна – ЗАД „ Б. В. И Груп „ – не е взела становище по частната жалба.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе настоящият състав съобрази следното:

Производството е образувано по предявен от жалбоподателите иск, с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ / в сила от 01. 01. 2016 г. /, за заплащане обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател Й. Й., в причинна връзка с ПТП от 10. 03. 2018 г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество лек автомобил, С исковата молба е представен констативен протокол за ПТП, в който не е посочен виновния за същото водач на МПС, нито обстоятелствата и причините за същото. Позовавайки се на липсата на яснота относно механизма на ПТП и вината на участвалите в същото водачи на МПС, ответното застрахователно дружество е поискало спиране на производството, на основание чл. 229 ал. 1 т. 5 ГПК, предвид образувано досъдебно наказателно производство - № ЗМ 10/10. 03. 2018 г. по описа на О. С. О на О. П. В Търново / прокурорска преписка №504/2018 г. по описа на Р. П -Г. О /. С писмо вх.№ 9133/03. 10. 2019 г. на ОСлО при Окръжна прокуратура В. Т е посочено, че досъдебното производство е образувано за разследване на евентуално престъпление по чл. 343 ал. 1 б“б“ НК вр. с чл. 342 ал. 1 НК – за причинена при ПТП,поради непредпазливост и в резултат на нарушение на правилата за движение по пътищата, тежка телесна повреда на лицето Й. Й., от лице – държавен служител по чл. 142 ал. 1 т. 1 Закон за Министерство на външните работи, без до момента да е постановено привличане на обвиняем. Първоинстанционният съд е уважил искането, без мотивиране относно предпоставките на чл. 229 ал. 1 т. 5 ГПК, извън формалното възпроизвеждане на разпоредбата. Въззивният съд е потвърдил определението, обосновавайки се с идентичността на деянието – предмет на образуваното досъдебно производство и процесното, с което е обоснована отговорността на застрахователното дружество, като функционална от отговорността на делинквента. Съдът се е обосновал и със задължителната сила на наказателната присъда за гражданския съд, съгласно чл. 300 ГПК, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца,

В изложението по чл. 274 ал. 3 ГПК жалбоподателите формулират следния въпрос: Правилно и допустимо ли е спирането на производството по гражданско дело, на основание чл. 229 ал. 1 т. 5 ГПК във връзка с образувано досъдебно производство, по което няма образувано и висящо наказателно дело за същото деяние на делинквента от ПТП, при условие, че по гражданското дело, чрез съответните писмени доказателства, съдебни експертизи и свидетелски показания може да се установи извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца? Въпросът е сочен в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, но без цитиране на съдебна практика, в обосноваване на предпоставките, съгласно задължителните указания в т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 на ОСГТК на ВКС. Поддържа се и очевидна неправилност на въззивното определение с акцентиране на обстоятелството, че установяването с присъда на престъпния характер на поведението на делинквента, причинил ПТП, не е задължително условие за ангажиране отговорността на застрахователя на гражданската му отговорност, а и установяване елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, каквото това поведение съставлява, е възможно и постижимо в самото гражданско съдопроизводство.

Въпросът удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване / извън частта упоменаваща като релевантно обстоятелството за необразувано наказателно съдебно производство, относимо към различно основание за спиране на гражданското производство – чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК /, но не се явява обоснован допълнителния селективен критерий, предвид наличието на изобилна и непротиворечива съдебна практика по приложението на чл. 229 ал. 1 т. 5 ГПК. Именно предвид същата, обаче, с която мотивите на въззивното определение явно конфронтират, е налице основание за допускане на касационното обжалване, поради очевидна неправилност, на основание чл. 280 ал. 2 пр. трето ГПК. Съгласно формирана съдебна практика, която настоящият състав споделя / определения по ч. гр. д.№ 6790/2013 г.,ч. гр. д.№ 7165/ 2013 г. на ІV г. о., ­ ч. т.д. № 692/2012 г. и ч. т.д.№ 592/2012 г. на І т. о. на ВКС /, самото наличие на прокурорска преписка за разследване наличието на престъпление не е основание за спиране на гражданско съдопроизводство, предмет на изследване в което е същото деяние. Необходимо е в хода на гражданското производство разглеждащият иска съд да е попаднал на обстоятелства, относими към евентуално престъпление, установяването на което е от значение за правилното разрешаване на правния спор и което не би могло да се извърши в самото гражданско съдопроизводство. Нещо повече, съгласно приетото в определения по ч. гр. д.№ 5301/2013 г., гр. д.№ 4512/2015 г., гр. д.№ 445/2016 г., гр. д.№ 745/2012 г. и гр. д.№ 7165/2013 г. на ІV г. о. на ВКС, дори не е необходимо да е образувано досъдебно производство, щом гражданския съд установява обстоятелства, от естество да се подведат към определен наказателноправен състав и деянието има значение за разрешаването на спора, съответно мотивирано. Основанието по чл. 229 ал. 1 т. 5 ГПК е различно от това по т. 4 на същата разпоредба, поради което позоваването на чл. 300 ГПК в настоящия случай е неуместно. Съгласно формираната задължителна съдебна практика / решение по т. д.№211 / 2009 г. на ІІ т. о. на ВКС / за приложението на чл. 300 ГПК от значение са елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане и доколко същите са идентични с елементите на деянието, предмет на наказателното производство, за да би била обвързваща гражданския съд постановената присъда - осъдителна или оправдателна, съгласно чл. 300 ГПК. Образувано наказателно производство за деяние, напълно идентично по съдържание с противопоставеното в гражданско производство непозволено увреждане, действително би било основание за спиране на гражданското съдопроизводство, но на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК. Като предходна фаза, досъдебно производство за същото деяние само предполага, но не предпоставя задължително последващо наказателно производство. Нито от доказателството за образуването му и обстоятелствата по гражданското дело, вкл. поради липсата на изричен мотив кое конкретно поведение гражданският съд визира като потенциално престъпно, е възможен извод за пълна идентичност между елементите на деянието, разследвано като престъпление и твърдяното в гражданския спор непозволено увреждане. Липсата на обстоятелства и доказателства за такива обстоятелства, обосноваващи извод за непозволено увреждане до момента не е основание за спиране на производството, с цел евентуално събиране на такива в досъдебно производство.

Предвид горното, определението на въззивния съд се явява неправилно и следва да бъде отменено:

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 313/19. 12. 2019 г. по ч. т.д.№ 446/2019 г. на Апелативен съд В. Т.

ОТМЕНЯВА определение № 313/ 19. 12. 2019 г. по ч. т.д.№ 446/2019 г. на Апелативен съд В. Т, с което е потвърдено определение от 03. 10. 2019 г. по т. д.№ 114/2019 г. на Окръжен съд – В. Т.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд - В. Т, за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: