Обявено за загубило сила с ППВС № 12/1963 г. относно дадени указания по приложението на чл. 208, 209 и 229 ГПК

Съгласно установените от ГПК процесуални правила, когато второинстанционният съд отмени за първи път решението на първоинстанционния съд, по начало връща делото за ново разглежда (чл. 208 ГПК), освен ако фактическите положения са правилно установени от първоинстанционния съд, с тях делото е на пълно изяснено от фактическа страна и не се налага събиране на нови доказателства или проверка на събраните, в какъвто случай го решава сам по същество (чл. 209 ГПК), а когато повторно отмени решението на последния, не връща делото за ново разглеждане, а го решава сам по същество (чл. 210 ГПК).

Съгласно чл. 229 ГПК, когато Върховният съд отмени решението на втората инстанция по реда на надзора или отмени решението на първоинстанционния съд, което не е било обжалвано, разглежда делото като втора инстанция.

Разглеждайки делото като втора инстанция по силата на този член, Върховният съд действува с всички права и задължения на втората инстанция. Разпоредбите на чл. 229 ГПК не предвиждат никакви ограничения на правата и задълженията на Върховния съд в това отношение.

Затова неговите решения, с които се отменяват решенията на първоинстанционния съд по реда на надзора или както втора инстанция с оглед разпоредбите на чл. 229 ГПК, имат същото значение за приложението на чл. 210 ГПК, каквото имат решенията на втората инстанция, с които се отменяват решенията на първоинстанционния съд.

От това следва, че когато Върховният съд отмени решението на първоинстанционния съд по реда на надзора, когато то не е било обжалвано, или по реда на чл. 229 ГПК, след като решението на втората инстанция бъде отменено по реда на надзора, същият следва да определи по-нататъшния ход на делото с оглед разпоредбите на чл. 208, ал. 2, 209 и 210 ГПК, а когато второинстанционният съд...