Производството е по чл. 185 и следващите АПК.

Образувано е по жалба на [фирма] и на [фирма] срещу чл. 50, ал. 1, 3 и 4 и чл. 93, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, приета с ПМС 30/2000 г. Считат обжалваните разпоредби за незаконосъобразни и претендират отмяната им.

Ответникът по жалбата-Министерският съвет на Р. Б и заинтересованите страни-"Национален осигурителен институт", [фирма] и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез своите представители намират жалбата за процесуално недопустима и алтернативно - за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на жалбата.

За да се произнесе, настоящата инстанция взе предвид:

Жалбоподателите са юридически лица, регистрирани по ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) /ТЗ/ и притежават лиценция за предоставяне на услугата "пощенски парични преводи".

С влязло в сила определение № 147/09. 01. 2017 г. по делото жалбата е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено досежно разпоредбите на чл. 50, ал. 2, чл. 51, чл. 52, чл. 54, чл. 55, чл. 56, чл. 57, чл. 58, чл. 59, чл. 63, чл. 66, чл. 92, и чл. 93, ал. 2 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, приета с ПМС 30 /2000 г. / ДВ. бр. 21/2000/ г. в редакцията на нормите ДВ. бр. 21/2000 г., ДВ бр. 25/2004 г., ДВ бр. 15/2007 г., ДВ. бр. 48 /2006 г. и ДВ бр. 16/2012 г. Предмет на разглеждане са само разпоредбите на чл. 50, ал. 1, 3 и 4 и чл. 93, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, приета с ПМС 30 /2000 г.

Жалбата срещу посочените разпоредби е неоснователна:

Основание за постановяване на прекратителното определение е последвалата нормативна промяна на обжалваните разпоредби с последващ нормативен административен акт. Промяната е съответна на Решение 2012/21/ЕС на Комисията от 20 декември 2011 г. относно прилагането на чл. 106, параграф 2 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране...