Производството е по чл. 145 от АПК.

Образувано е по жалбата на Р. И. Р. от [населено място],област [населено място] против заповед № 8121К-70/12. 01. 2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното й правоотношение поради дисциплинарно уволнение на основание чл. 204, т.1, чл. 194, ал. 2,т. 4,чл. 197, ал. 1,т. 6,чл. 203, ал. 1,т. 13 от Закон за министерство на вътрешните работи/ЗМВР/, във връзка с чл. 67 ЗМВР и т. т.15, 16, 19, 20, 24, 53 и 86 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Твърди, че заповедта е издадена при съществено нарушение на дисциплинарните правила, при неспазване целта на закона и на материалния закон. Твърди, че е наказана не за неизпълнение на служебни задължения, а за осъществяване на правомощия по чл. 52, ал. 1,т. 2 и т. 3 Наказателно процесуалния кодекс - на разследващ орган, чиито решения се взимат по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. За взетите решения, в това качество, разследващият полицай не следва да носи дисциплинарна отговорност. Развива подробни съображения. Претендира разноски.

Ответникът министърът на вътрешните работи, чрез процес. представител -юрк. С.,оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че е спазена процедурата, формата на оспорената заповед и са събрани доказателства за дисциплинарно нарушение.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна.

Като извърши анализ на представените с преписката доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:

Дисциплинарното производство е започнало с проверка по чл. 205, ал. 2 ЗМВР, разпоредена със Заповед рег. № 363з-737/12. 08. 2016 година на Директора на ОДМВР, във връзка с постъпили предварителни данни за неправомерни действия на служители на ОДМВР- [населено място], изразяващи се в изнасяне на служебна...