Образувано е по молба на К. П. М. от гр. В. чрез пълномощника му адв. В. М., за отмяна на влязлото в сила решение № 13185/12. 12. 2007 г. по адм. д. № 8712/2007 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, с което е отменено решение № 7492/12. 07. 2007 г. по адм. дело №11477/2006 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Молителят е посочил като правно основание чл. 239 т. 1 АПК.

Ответната страна – Министърът на вътрешните работи представя писмено становище, в което оспорва молбата за отмяна.

Искането за отмяна е подадено от надлежна страна по чл. 238, ал. 1 АПК, в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и е допустимо процесуално.

По същество е неоснователно поради следните съображения:

С решението, чиято отмяна се иска петчленният състав на Върховния административен съд е отменил решение № 7492/12. 07. 2007 г., постановено по адм. дело №11477/2006 г. на Върховния административен съд, пето отделение и вместо него е постановил отхвърляне жалбата на Марков против заповед рег.№ К-4291/24. 10. 2006 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение за извършено от нарушение по чл. 227 ал. 1 т. 10. ЗМВР във вр. с чл. 230 ал. 2 т. 4 ППЗМВР.

В молбата за отмяна се твърди, че с влязла в сила присъда № 53/05. 03. 2007 г. по нохд №53/2007 г.(потвърдена с решение № 56/2008 г. на Военно апелативния съд на Р. Б. по нд №52/2008 г. Варненският военен съд, оставено в сила с решение № 544/02. 12. 2008 г. по н. д. № 432/2008 г. на Върховния касационен съд) Варненският военен съд е признал К. М. за невиновен в това, че на 28. 06. 2006 г. в гр. В., в качеството си на длъжностно лице – старши инспектор в сектор „Икономическа полиция” при ОДП Варна не е изпълнил служебните си задължения от това по непредпазливост да са произлезли вредни последици - затрудняване и забавяне на разследването по дознание №233/2006 г. по описа на СИП – ОДП Варна и създаване на реални предпоставки за укриване или унищожаване на по веществени доказателства и го оправдава по предявеното му обвинение по чл. 387 ал. 4 във вр. с ал. 1 НК.

От мотивите на посочената присъда и решенията, с които същата е потвърдена се установява по безспорен начин, че наказателният съд е установил идентични факти и обстоятелства, които са установени и при проведените дисциплинарно и съдебно производство при обжалване на наложеното му дисциплинарно наказание. Този факт се твърди и в молбата за отмяна на Марков.

Обстоятелството, че наказателния съд е приел, че деянието не съставлява престъпление, доколкото същото не е извършено умишлено и което е идентично с приетото за съставляващо нарушение на служебни задължения в административното производство, не води до извод, че са налице нови факти и обстоятелства от значение за делото.

Производството по налагане на дисциплинарно наказание е независимо от наказателното такова, поради което постановената присъда не съставлява ново обстоятелство или писмено доказателство от съществено значение за дисциплинарното производство.

По тези съображения не е налице основанието по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязлото в сила решение и искането за отмяна на това основание следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, във връзка с чл. 243, предложение второ АПК, Върховният административен съд, петчленен състав РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ

искането на К. П. М. от гр. В. чрез пълномощника му адв. В. М., за отмяна на влязлото в сила решение № 13185/12. 12. 2007 г. по адм. д. № 8712/2007 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, с което е отменено решение № 7492/12. 07. 2007 г. по адм. дело №11477/2006 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. М./п/ Д. Д./п/ Ю. К./п/ И. Д./п/ В. Г./п/ И. С. И.С.