Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на Български фармацевтичен съюз срещу решение № 5823 от 07. 05. 2009 г. по адм. д. № 15078/2008 г. на Върховния административен съд - пето отделение, като се иска отмяна на същото и да се постанови ново решение, с което да се отмени отказа на министъра на здравеопазването.

Ответникът по касационната жалба взема становище да се остави в сила решението.

Заключението на прокурора е, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд - петчленен състав на втора колегия приема, че жалбата е допустима и разгледана по същество е частично основателна.

С касираното решение тричленният състав на пето отделение на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на Български фармацевтичен съюз, с адрес на управление: гр. С., бул.”Арсеналски” 115, представляван от председателя на Управителния съвет на БФС М. Й. Н. против отказ на министъра на здравеопазването, обективиран в писмо с изх.№62-00-1/29. 02. 2008г. за утвърждаване и обнародване в Държавен вестник на Кодекс за професионалната етика на магистър-фармацевта. За да постанови решението си съдът е приел, че оспореният отказ на министъра на здравеопазването за утвърждаване и обнародване в ДВ на Кодекс за професионалната етика на магистър-фармацевта по отношение на чл. 8 и чл. 16 от него, е съответен на закона, което обосновава отхвърляне на оспорването. Атакуваният административен акт, в тази му част, е издаден в съответствие с целта на Закона за нормативните актове, която се извежда от Глава І „Общи положения” на ЗНА и с тази на ЗСОМФ. Осъществена е хипотезата на чл. 15 ал.І от ЗНА по отношение на чл. 8 КПЕМФ и на чл. 9 ал.І ЗНА по отношение на чл. 16 КПЕМФ, които императивно предписват на компетентния държавен орган, когато установи противоречие с норми от по - висок ранг или неяснота на правна норма, да предприеме мерки за тяхното отстраняване, както...