Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 76а ал. 4 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/.
Образувано е по касационна жалба от "АМБУЛАТОРИЯ ЗА СП. М. ПОМОЩ - МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР /АСМП - МЦ/ - СВЕТИ И. Р. ООД със седалище и адрес гр. Ш., представлявано от управителя Д. Д. Я. против решение № 67 от 27. 06. 2012 г. на Административен съд Шумен по адм. дело № 93/2012 г.
С него се отхвърля жалбата му срещу писмена покана изх. № 29 - 04 - 140/22. 02. 2012 г., издадена от Директора на РЗОК Шумен за възстановяване на суми в общ размер 26895. 60 лева, получени без правно основание.
Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му с произтичащите от това последици.
В писмена защита се поддържат развитите в жалбата доводи.
Свеждат се до нарушение на административно производствените правила при издаване на обжалвания административен акт, в мотивите на който се сочи като основание разпоредби на Националния рамков договор /НРД/ от 2006 г. и Закона за здравното осигуряване при взаимно изключващи се мотиви от фактическа и правна страна с резултат нарушаване на правото на защита и участие на жалбоподателя в административното производство. Тези нарушения, неустановени от съда съставляват касационни основания за отмяната на решението му.
Касационна жалба е постъпила и от Директора на РЗОК Шумен в частта за разноските които е осъдено /АСП - МЦ/ - С. И. Р." ООД за разликата от 150 лева до 998 лева в какъвто размер са съобразени с материалния интерес предмет на спора.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. По делото са представени протоколи за определяне на регулативните стандарти към индивидуалния договор за съответното тримесечие и отчета за извършената медицинска дейност, поради което е налице задължение за изпълнителя да изпълнява бюджета в определени рамки и излизайки от тях, превишаването на обема на медицинските дейности, финансирани от НЗОК следва да бъде за негова сметка.
Върховният административен съд, шесто отделение намира касационните жалби за допустими като подадени от страни в производството и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледани по същество за неоснователни по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу писмената покана, изходяща от директора на РЗОК Шумен за възстановяване на сумата от 26895. 60 лева, представляваща превишение на възложените специализирани медицински дейностти /СМД/ и медикодиагностични дейности /МДД/ извън разрешението за трето и четвърто тримесечие на 2008 г. и първото тримесечие за 2009 г.
Възраженията са били за незаконосъобразност на поканата с искане за отмяната й. Съдът е установил от доказателствата по делото сключени договори с жалбоподателя в качеството му на изпълнител на медицински дейности за 2008 г. и за 2009 г. като за спазване на договорения ред е издадена заповед за извършване на проверка и контрол по изпълнение на регулативните стандарти за възлагане на изследвания и медицински дейности. Тази проверка е приключила със съставяне на финансов протокол № ІV - 255 - 215/06. 11. 2009 г. в който е констатирано и превишаване на регулативните стандарти, за част от които е искано увеличение, а за други не е правено такова искане. С този констативен протокол е бил запознат управителя на дружеството изпълнител, който го е обжалвал, поради което финансовият протокол е бил изпратен на Арбитражна комисия съгласно процедурата в НРД - 2006 г. Последната е потвърдила констатациите, след което е последвала заповед за налагане на санкции, потвърдена и от съда в съдебните производства по обжалването й.
Възраженията на жалбоподателя за нарушения в процедурата са приети за неоснователни. Прието е от съда, че след отмяна на чл. 167 от НРД 2006 г. от Петчленен състав на ВАС не е налице основание за налагане на санкция финансова неустойка на основание чл. 238, ал. 3, т. 6 НРД 2006 г. Доколкото обаче съществува задължение по договор между НЗОК и жалбоподателя е налице хипотезата на чл. 233, ал. 1 НРД като с чл. 234 от НРД 2006 г. е създаден специален ред по който НЗОК събира сумите получени от изпълнителите на медицинска помощ без основание. От доказателствата по делото и заключение на съдебно икономическа експертиза съдът е установил фактите въз основа на които е извел изводи за неоснователност на жалбата. Така постановеното решение е правилно.
Поддържаните касационни основания се изразяват в нарушения на административно производствените правила които не съставляват касационни основания сами по себе си, но преценени като нарушение на материалния закон не водят до други изводи от тези, изведени от административния съд в обжалваното решение.
Процедурата, уредена в НРД 2006 г. по налагане на финансови санкции за нарушение от изпълнителите на медицинска помощ разграничава случаите когато са получени суми без правно основание и възстановяването им без да е налице нарушение, какъвто е настоящият случай.
Административният орган е мотивирал писмената си покана с протокол за неоснователно получени суми № ІV - 256 - 215/06. 11. 2009 г. констатациите на който са били потвърдени от икономическата експертиза. Съставянето на такъв протокол е задължително действие по чл. 234, ал. 1 НРД 2006 г. по който лицето обект на проверката има право на възражение, гарантиращо правото му на защита в административното производство. Същата процедура е уредена в чл. 76а ЗЗО в сила от 1. 01. 2010 г. Или, административният орган е спазил процедурата по издаването на писмената покана за възстановяване на неоснователно получени суми от изпълнителя на медицинска помощ. Процедурата е започнала при действието на НРД 2006 г. и продължила след влизането в сила на чл. 76а ЗЗО за което няма нарушение на закона - административно производствените правила. Разпоредбата на § 70 от ПЗР на ЗИДЗЗО предвижда образуваните до 01. 01. 2010 г. производства по налагане на санкции от контролните органи на НЗОК да се довършват от същите органи по досегашния ред, но няма преходна разпоредба за образуваните производства по издаване на писмени покани за възстановяване на неоснователно получени суми. Поради това и при липсата на уредба погасяват ли се такива задължения и в какъв срок следва да се приеме, че настоящето производство по издаване на писмена покана е проведено при спазване на приложимите материални разпоредби и правилно съдът не е констатирал нарушение от такъв характер. Този извод не се променя и от обстоятелството, че мотивите за издаване на писмената покана включват и приключило административно производство по налагане на санкции и смесване на процедури по НРД 2006 г. и по реда на чл. 76а от ЗЗО. Твърдението на жалбоподателя, че по този начин е било нарушено правото му на защита е неоснователно, тъй като е имал възможност да се запознае с протокола за неоснователно получени суми, да възрази по констатациите в него и да организира защитата си, за която са били осигурени гаранции в пълен обем от административния орган и от съда. Погрешно посочване и на основания, неотносими към издаване на акта не го правят незаконосъобразен, ако от фактическа и правна страна в него се съдържа действителното правно основание и с това не се въвежда в заблуждение адресатът на акта за действителните права и задължения, разпоредени с него.
В конкретният случай спорът е за неоснователно получените суми по основание и размер при превишаване на регулируеми стандарти при изпълнение на медицинска дейност с договорно основание и размер установен с констативен протокол в хода на административното производство, потвърден със заключение на съдебно икономическа експертиза в съдебното производство. Възражението относно размера на сумите, установени от вещото лице не е съпроводено с искане на повторна или друга експертиза, поради което съдът обосновано се е позовал на заключението и извел правните си изводи въз основа на него.
По жалбата в частта за разноските съдът намира решението за правилно. Претенцията за юрисконсултско възнаграждение съизмеримо с материален интерес е неоснователна, тъй като защитата по настоящето дело е с неоценема стойност и правилно съдът е определил възнаграждението съгласно наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При тези съображения решението не съдържа пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 67 от 27. 06. 2012 г. на Административен съд Шумен по адм. дело № 93/2012 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Е. секретар: ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Г. Г./п/ Д. М.
Г.Г.