Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. К. против решение №33/17. 04. 09г. постановено от Пловдивски окръжен съд по адм. д.№356/07г. с което е отхвърленя жалбата и против ДРА№2643/31. 08. 05г. издаден от ТДД-Пловдив в частта, в която е потвърден и в частта, в която е изменен с решение №1244/01. 11. 05г. на РДД-Пловдив относно определените данъчни задължения за такса битови отпадъци за 2000, 2001 и 2002г. и лихви съответно в размер на 122, 41лв. и лихви 12, 40лв.; 34, 27лв. и 24, 83лв. лихва, 214, 08лв. и 21, 87лв. лихва, както и такса битови отпадъци за 2003г. в размер на 88, 41лв. и 32, 37лв. лихва. Със същото решение, жалбоподателката е осъдена да заплати на ответника - директора на дирекция „ОУИ”-Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението като релевираните касационни основания са всичките, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК.Иска се отмяна на решението и отмяна на ДРА.Претендират се разноски.

Ответникът по касация - директорът на дирекция „ОУИ”-Пловдив оспорва жалбата по съображения, развити в писмен отговор.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, процесните имоти, за които е определена такса битови отпадъци са включени в регулационния план на селището, по отношение на което О. П. предоставя посочените в чл. 62 от ЗМДТ услуги.

Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия, в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но като неоснователна.

Преадмет на контрол пред окръжния съд е бил ДРА в частта относно:

-определената за 2000г. такса битови отпадъци в размер на 122, 41лв. и лихва върху нея в размер на 12, 40лв.

-определената за 2001г. такса за битови отпадъци в размер на 34, 27лв. и лихвата върху нея в размер на 24, 83лв.

- определената за 2002г. такса за битови отпадъци в размер на 214, 08лв. и лихвата върху нея в размер на 21, 87лв., както и определената за 2003г. такса битови отпадъци в размер на 88, 41лв. и лихвата върху нея в размер на 32, 37лв.

С ДРА е установено, че въпросните такси се дължат за сграда на ул.”Захаридово”№83, ет. 2, гр. П. /кв.Коматево/ и за земя, и сграда в кв.Коматево за посочените години.

С обжалваното решение е прието, че въпреки издадените съобщения по чл. 60 от ДПК за ТБО, на които за процесните години със закон е предаден характер на индивидуални административни актове, тъй като по делото липсват данни те да са връчвани на жалбоподателката, съдът е приел да разгледа по същество дължимостта на ТБО за процесните години. Съдът е приел, че задълженията за ТБО по силата на чл. 69, ал. 1 от ЗМДТ в редакцията и към посочените години са били изискуеми към датата на подаване на искането от жалбоподателката за връщане на недължимо платеното, във връзка с което искане е издаден ДРА, въпреки, че размерите им не са били съобщени на жалбоподателката. От събраните по делото доказателства, съдът е направил извод, че имотите на жалбоподателката са в регулация, в рамките на която няма спор, че О. П. осъществява услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Първоинстанционният съд е приел, че занемареното състояние на сградите в имотите не ги прави нито земеделски, нито незастроени. Съдът е преценил представените по делото декларации от жалбоподателката, като е отчел липсата върху тях на входящ номер в ТДД, поради което е приел, че те не доказват обстоятелствата по чл. 71, т. 1 от ЗМДТ/ ред.ДВ.,бр. 103/99г./. По тези съображения е прието, че жалбоподателката не е доказала, че в рамките на законоустановения срок е подала декларации, че няма да ползва имотите. Въз основа на тези изводи и констатации, съдът е отхвърлил жалбата срещу обжалваната пред него част от ДРА. Решението на окръжния съд е неправилно.

Основният довод на жалбоподателката е бил, че имотите през процесните години не са били използвани, поради което от тях не са комулирани отпадъци, разходите за събирането и извозването на които да бъдат възстовени на общината. Съгласно чл. 62, в редакцията и за процесните години, таксата битови отпадъци включва - сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения, чистотата на териториите за обществено ползване. Съгласно изречение второ от посочения член, размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно. Определянето на размера на таксите за вяка услуга поотделно е от значение, тъй като и предпоставките за не плащане на таксите за всяка от услугите са различни. Съгласно чл. 71 от ЗМДТ в редакцията и към съответните години не се събира такса за първата услуга - сметосъбиране и сметоизвозване за имоти които не се обслужват или за имотите, които няма да се ползват през цялата година и е подадена молба за това в ТДД по местонахождението им от собственика или ползувателя им до края на предходната година. За втората от услугите - поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, условието да не се събира такса е непредоставянето на услугата от общината, а за третата от услугите - обезвреждането на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, когато няма такива. В конкретния случай, нито в ДРА, нито в представените по делото съобщения за ТБО е направено разграничение на дължимите суми за различните услуги влизащи в понятието ТБО. Липсата на подобно разграничение затруднява защитата на жалбоподателката, тъй като, както се установи по-горе предпоставките за незаплащането на такса за различните видове услуги са различни. След като жалбоподателката твърди, че услугите през процесните години не са предоставяне за посочените имоти, в тежест на ответника е да докаже, че такива услуги за имотите са предоставяни. Тежестта на доказване пада върху този който твърди, а не върху този, който отрича. Доказателства в тази насока не са събрани по делото. От друга страна още при първоначалното разглеждане на делото, при разпита на вещото лице/ в съдебно заседание, проведено на 16. 05. 06г./, дало заключение по съдебно-техническата експертиза се установява, че Е. К. е представяла декларации в отдел „Екология” в район „Южен” за това, че имотите не се ползват. Действително, вещото лице е отразило в заключението си, че декларациите съдържащи се по делото не са заведени в деловодството на района, но и в заключението си, то е отразило, че такива молби и декларации са подаване в отдел „Екология”. Изводът от тези констатации на вещото лице е, че декларациите, че имотите няма да се ползват с оглед освобождването им от такса за сметосъбиране и сметоизвозване не са преминавали през деловодството на район „Южен” на О. П., а директно са се подавали в отдел „Екология „ на същия район, което обяснява и липсата на входащ номер и дата върху декларациите на жалбоподателката, представени по делото.. Видно от същото заключение и от разпита на вещото лице е, че самите служители в този отдел, след справка за техническия статут на имотите са изготвяли списъци за имотите, които следва да бъдат освободени от тази такса, като списъците са изпращани в ТД. Установява се от вещото лице, че тези списъци не се съхраняват. При липсата на съхранени списъци в общината и ТД, жалбоподателката е в невъзможност да докаже твърдението си, че действително е била включена в тези списъци. При тези обстоятелства и с оглед данните от разпита на вещото лице, дало първоначалната съдебно-техническа експертиза, настоящата инстанция счита, че справедливо би било съменението относно подаването или не на декларации за процесните години, за освобождаване на процесните имоти от такса за сметосъбиране и сметоизвозване да се изтълкува в полза на жалбопадателката.

От друга страна, както от пъвоначалната съдебно-техническа експертиза, така и от тази събрана при повторното гледане на делото се установява, че процесните имоти са неизползваеми, сградите са стари и не се обитават, като вилата е до такава степен неизползваема, че би могло да стане злополука, ако някой я използва.

При тези данни и при липсата на представени от страна на ответника доказателства, че е осъществявана втората и третата услуга, включени в понятието „ такса битови отпадъци” обосновано и правилно би било да се приеме, че за процесните години във връзка с въпросните имоти тези услуги не са предоставяни, поради което жалбоподателката не са дължи такси за тях. Като е стигнал до изводи различни от направените в настоящото решение, първоинстанционният съд е постановил необосновано и неправилно решение, което следва да бъде отменено, а вместо него бъде отменен ДРА в частта, потвърдена и изменена с решението на директора на РДД-Пловдив.

С оглед изхода на спора, на жалбопадателката следва да се присъдят направените по делото разноски, които видно от платежните документи, съдържащи се по делото са в размер общо на 270 лева.

Воден от горните съображения, Върховният административен съд РЕШИ: ОТМЕНЯ

изцяло против решение №33/17. 04. 09г. постановено от Пловдивски окръжен съд по адм. д.№356/07г. като вместо това ПОСТАНОВЯВА ОТМЕНЯ

по жалба на Е. А.а Колчагова от гр. П. ДРА№2643/31. 08. 05г. издаден от ТДД-Пловдив в частта, в която е потвърден и в частта, в която е изменен с решение №1244/01. 11. 05г. с решение на РДД-Пловдив относно определените данъчни задължения за такса битови отпадъци за 2000, 2001 и 2002г. и лихви съответно в размер на 122, 41лв. и лихви 12, 40лв.; 34, 27лв. и 24, 83лв. лихва, 214, 08лв. и 21, 87лв. лихва, както и такса битови отпадъци за 2003г. в размер на 88, 41лв. и 32, 37лв. лихва. ОСЪЖДА

директора на дирекция „ОУИ”-Пловдив да заплати на Е. А.а Колчагова от гр. П., направените от последната разноски по делото в размер общо на 270лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Ф. Н.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. А./п/ И. А.а

И.А.