Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК .

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. С. при ЦУ на НАП, против решение № 2743/06. 06. 2011 г

., постановено по адм. дело № 9622/2010 г. по описа на Административния съд - София-град, с което по жалба на "Ариленьо" ООД, с. О. е отменен Ревизионен акт № 2300-900586/11. 05. 2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с решение № 1554/18. 10. 2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП и на дружеството е признато правото на данъчен кредит в общ размер на 13 650, 00 лева за данъчен периоди от м. 05. 2007 година. С решението е осъден директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, да заплати на "Ариленьо" ООД, сумата от 750 (седемстотин и петдесет) лева разноски по делото.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК

. Касаторът излага съображения, че съдът неправилно е достигнал до извода, че е налице хипотезата на § 18, ал. 4 ПЗР ЗИД ЗДДС

и е признал правото на данъчен кредит. По подробно изложени съображения в касационната жалба се иска отмяна на решението и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - "Ариленьо" ООД, чрез представено по делото писмено становище оспорва жалбата като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея доводи и съображения и предвид доказателствата по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество, е неоснователна.

С...