Производството е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд(ЗВАС).

Образувано е по касационната жалба на Н. М. С. от гр. Л. против решение постановено по адм. д.№ 159/2006 г. по описа на Монтанския окръжен съд. Иска се отмяна на решението като незаконосъобразно. Твърди, че общината не е предоставила годно жилище за ползване. В жилището в което живее няма ток, няма вода и е разбито, като не му е правен ремонт от години. Заявява, че е с лошо здравословно състояние и няма средства за наем, което е причина за неплащането му.

Ответната страна кметът на община Л. не се представлява и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа доводи за неоснователност на жалбата, тъй като въпреки отправените покани за плащане на наемна цена задължението не е изпълнено.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 от Закона за Върховния административен съд, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред окръжния съд е водено по реда по чл. 46, ал. 5 във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 1от Закона за общинската собственост(ЗОС). То е образувано по жалбата на касатора против заповед № 94/от 10. 03. 2006 г. на кмета на община Л., с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС са прекратени наемните му отношения за жилище общинска собственост. За да отхвърли жалбата като неоснователна съдът е приел, че наемната цена не е плащана повече от тридесет и шест месеца, поради което е налице неизпълнение на договорно задължение - основание по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС за едностранно прекратяване на правоотношенията между страните по договор за наем.

Решението е правилно. То е постановено съобразно напълно изяснената от представените писмени доказателства...