Съдебното производство е по реда на чл. 186 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на С. К. Д. от гр. С. за отмяна на разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Правилника за управлението, реда и надзора в етажната собственост (ПУРНЕС), приет с ПМС № 1486 от 1951 г., според която извършването на разходите, които са полезни, но не са необходими, се решават от общото събрание с мнозинство 3/4

от присъстващите на събранието и за отмяна на разпоредбата на чл. 18 от ПУРНЕС в частта му „освен ако всички собственици и наематели се съгласят да се плаща”, които норми са в противоречие с разпоредбата на чл. 44 от Закона за собствеността (ЗС), съгласно която решенията с вземат с мнозинство повече от половината от присъстващите на събранието. Изложени са доводи, че с атакуваните разпоредби се цели налагане на волята на мнозинството над това на малцинството, както и че се иска постигане на резултати, които не са заложени в правомощията на общото събрание с молба да бъдат отменени разпоредбите на ПУРНЕС като незаконосъобразни.

Министерският съвет чрез юрк. Милошева оспорва жалбата с доводи за предстоящо приемане на закон, уреждащ отношенията в етажната собственост.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд в настоящия състав, като прецени изложените в жалбата доводи, приема за установено следното:

Върховният административен съд съгласно чл. 132, ал. 2, т. 1 от АПК е компетентен да разглежда оспорванията срещу подзаконови нормативни актове, освен тези на общинските съвети. Правилникът за управлението, реда и надзора в етажната собственост е одобрен от Министерския съвет с Постановление № 1486 от 1951 г., многократно изменян, по делегация на чл. 49 от Закона за собствеността и има нормативен характер, поради което подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 185 и следв. от АПК. Законосъобразността на обжалваните разпоредби следва да бъде...