О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.1297

гр. София,29.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на осми април, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

К. М.

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№684 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ТД на НАП срещу определение №3209 от 12.12.2024 г. по в. ч.т. д.№3249/2024 г. на САС. С обжалваното определение е потвърдено определение №488 от 02.10.2024 г. по т. д.№185/2023 г. на ОС Благоевград, с което е прекратено производството по делото след оставяне без уважение искането на ТД на НАП за възобновяване на това производство.

В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на определението на въззивния съд, като се поддържа, че шестмесечният срок по чл.231, ал.1 ГПК тече от датата, на която определението за спиране е влязло в сила. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: От кой момент започва да тече шестмесечният срок от спирането по чл.231, ал.1 ГПК. Поддържа се, че определението е и очевидно неправилно.

Ответникът по частната касационна жалба „Високоговорители“ АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството по делото на основание чл.231, ал.1 ГПК, въззивният съд е изложил съображения, че шестмесечният срок по посочената разпоредба тече от спирането на производството, а не от влизане в сила на определението за спиране, с оглед което е достигнал до извод, че искането за възобновяване на производството е направено след изтичане на шестмесечния срок.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Освен, че позоваването на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е бланкетно и не са изложени доводи за значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото, в случая не е осъществена нито една от хипотезите, с които, предвид разясненията на т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК, законодателят е обвързал основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По въпроса относно момента, от който започва да тече шестмесечният срок по чл.231, т.1 ГПК, е налице константна практика на ВКС, в съответствие с която е постановено обжалваното определение. Съгласно визираната практика, последиците от спиране на производството настъпват от момента на постановяване на определението по чл.229 ГПК и от този момент започват да текат и установените в процесуалния закон срокове за извършване на определени действия от съда и страните в случаите, в които това е изрично предвидено, включително и срокът по чл.231, ал.1 ГПК. Разпоредбите на новия ГПК имат за цел установяване на процесуална дисциплина и в хипотези, при които едно процесуално действие е извършено по искане на страните, последните имат задължението да се запознаят с постановения от съда акт и да следят за изтичането на процесуалните срокове, които произтичат от това и обуславят настъпването на съответните правни последици, които законът свързва с тяхното процесуално поведение. Да се приеме противното, би означавало възобновяването на производството да се обвърже и от времетраенето на процедурата по обжалване на определението за спиране, с което на практика ще се създаде предпоставка за различна продължителност на периода, в който производството по различните дела може да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.1 ГПК, което е в противоречие с целта на закона да ограничи периода, в който производството по делото е спряно и по него не могат да се извършват процесуални действия, освен изрично предвидени от закона. Възприемането на противната теза води и до нелогичния извод, че до влизане в сила на определението за спиране, страните не биха могли да искат възобновяване на производството по делото, тъй като няма да е започвал да тече срокът, в който може да се направи искането за възобновяване.

В този смисъл и тъй като при постановяване на обжалваното определение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност (както бе посочено, обжалваното определение е постановено изцяло в съответствие с практиката на ВКС). За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и/или процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №3209 от 12.12.2024 г. по в. ч.т. д.№3249/2024 г. на САС.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.