Производството е образувано по касационна жалба (неправилно наименована като жалба) от А. А. С. от София срещу решение № 72 от 17. 03. 2006 г. по адм. д. № 587/1997 г. на Софийски окръжен съд, административно отделение, ІІ състав.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС и процесуално е допустима за разглеждане.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касаторката срещу заповед № РД 15-157/30. 06. 1995 г. на кмета на община Е. като неоснователна. Прието е, че отнетото право на строеж върху държавна земя с атакуваната заповед на кмета е законосъобразно, тъй като към момента на подадената от жалбоподателката молба с искане за издаване на строителни книжа, земята вече е била реституирана по реда на ЗСПЗЗ на трето лице. Поради това същата не е имала вече право да строи в процесния имот.

В касационната жалба се прави възражение, че имота се намира в регулацията на с. Б., а по делото не са представени писмени доказателства, сочещи за възстановяването й по реда на ЗСПЗЗ на бившите собственици. Касационната жалба е неоснователна.

В настоящото производство по делото, ответната страна община Е. представи писмени доказателства, сочещи възстановяване собствеността на бившата държавна земя, по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на С. Л. П., бивш жител на с. Б.. Конкретно в решение № 1411 от 08. 08. 2005 г. на Общинска служба по земеделие и гори гр. Е., към стр. 5 на решението, т. 14 е отразено, че се възстановява от ливада от 1095 дка, находяща се в строителните граници на селото парцел І-114 в кв. 23 по кадастралния план от 1987 г., а в у-ние на община Е. № АБ-03-08. 34 от 12. 03. 1997 г. е посочено, че именно върху този парцел е било отстъпено право на строеж на А. С. с т. д. 28/22. 02. 1989 г., което не е...