Производството е по иск за съдебна делба на наследствени земеделски имоти, находящи се в [населено място] - три ниви и едно лозе, във фазата по допускането. Не се спори, че имотите, бивша собственост на П. К. И., са възстановени на наследниците му с Решения на ОСЗ-К. от 1999г. Преки наследници на П. К. И. са осемте му деца, а настоящите съделители са техни наследници.

Спорът е концентриран на първо място върху възражението на настоящите касатори, наследници на дъщерята Н. П. Н., починала 2015г., за придобиване на имотите чрез давностно владение. Твърдението им е, че от възстановяването на собствеността и въвода във владение на 15. 10. 1999г. само тяхната майка и респективно те са се грижили за имотите. Разглеждайки възражението, съдът е приел, че не е установено фактическата власт, упражнявана от Н. П., да е установена по начин, изключващ правата на останалите сънаследници. В случая следва да се приеме, че тя е била държател на идеалните части на другите съсобственици, при което съобразно разясненията ва Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК презумпцията на чл. 69 ЗС се счита оборена; за придобиване по давност на чуждите идеални части е необходимо съсобственикът, който не е техен владелец, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Необходимо е да докаже извършването на такива действия, които явно и недвусмислено обективират спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. В случая С. Й. и В. Г. се позовават на това, че само наследодателката им е отдавала наследствените имоти под наем или аренда и единствено тя е получавала рента за тях, а след смъртта й това е продължено от тях като наследници. Според съда, само фактът на сключване на договори за аренда и наем за наследствените имоти не е достатъчен, за да се приеме, че е осъществено придобиване по давност; касае се до управителни действия по отношение на вещта, които не обосновават извод за явно и несъмнено владение. По делото не е установено да са предприети от Н. П. или наследниците й действия, с които несъмнено да се демонстрира, че са престанали да държат идеалните части на другите съсобственици и са започнали да ги своят, както и тези действия да са доведени до знанието на останалите съсобственици. Твърденията, че другите наследници не са се интересували от имотите и не са предприемали действия във връзка със стопанисване на същите, не водят до придобиване на правата им по давност. В случая не е налице хипотеза на обективна невъзможност за демонстриране на намерението за своене, каквато е разледана в практиката на ВКС - Решение № 17/01. 03. 2017 г. по гр. дело № 2923/2016 г. на II г. о. на ВКС. По тези съображения въззивният съд е намерил за недоказано правоизключващото възражение на съделителите С. Й. и В. Г..

Възражението им, касащо кръга на наследниците, предвид направените откази от наследство от някои наследници, също е счетено за неоснователно. Установено е, че И. К. П., И. П. К., М. П. Д., Д. П. Б. и М. П. Д. са направили отказ от наследството на П. К. И., б. ж. на [населено място], починал на 27. 11. 1968 г., този отказ е вписан в особената книга при съда под № 112 от 30. 03. 1992г. Според решаващия съд така направените откази от наследство нямат действие по отношение на имотите, предмет на делбата, с оглед на чл. 91а ЗН. Посочената норма предвижда, че при наследство, в което влизат имоти, одържавени или включени в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява, отказът от наследство, извършен след одържавяването, съответно включването на имотите, няма действие по отношение на тези имоти. Те се смятат за новооткрито наследство по смисъла на чл. 1 от закона. Съдът е разяснил смисъла на фикцията „новооткрито наследство, позовавайки се на практика на ВКС. Установил е, че в случая отказите от наследство са вписани на 30. 03. 1992 г., а решенията за възстановяване на собствеността са постановени на 15. 10. 1999 г., т. е. отказите от наследство са направени след одържавяване на имотите, но преди възстановяване на собствеността, поради което не могат да имат действие по отношение на процесните имоти. Намерил е за неоснователни и доводите за т. нар. обратно действие на нормата на чл. 91а ЗН; изтъкнал е, че не се касае до обратно действие, а до приложимост на новосъздадената норма към заварени юридически факти /откази от наследство след одържавяването/, на които новият закон придава, респ. изключва характерно правно значение. Без значение е, че към момента на отказите вече е бил приет ЗСПЗЗ и е било подадено заявление за възстановяване собствеността на наследниците на П. И.. Възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ настъпва с постановяване на конститутивно решение на ПК/ОСЗ. Въз основа на това Врачански окръжен съд е счел, че в кръга на съсобствениците следва да се включат лицата, които имат качество на наследници към деня на откриване на наследството. По този начин е определил правата на съделителите, изхождайки от чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН.

По-нататък съдът е констатирал, че районният съд е изключил от кръга на наследниците съделителката К. К. К., приемайки че по отношение на нея е приложима разпоредбата на чл. 9а ЗН, без да постанови отхвърлителен диспозитив. Решението не е обжалвано в тази част и не е поискано допълването му чрез изрично произнасяне по отношение на същата. Независимо от това, доколкото всички съсобственици на имота са задължителни необходими другари в делбеното производство и делбата без участието на някой от съсобствениците е нищожна, то съдът следи служебно за конституирането на всички участници като страни в делбения процес. Врачански окръжен съд е приел, че съделителката К. К. следва да участва в делбата, тъй като разпоредбата на чл. 9а ЗН визира като „последващ съпруг” този, който е сключил брак с наследодателя - собственик след одържавяването на имотите или включването им в ТКЗС; тя е приложима само за съпруг на собственика на одържавените или обобществени имоти, но не и спрямо съпруг на наследник на собственика, каквато е К. К..

След постановяване на въззивното решение е починала съделителката Б. М. П.-И. и на нейно място са конституирани наследниците й Н. М. И., Н. Н. И. и Б. Н. И.-У..

При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира, че такива не са налице.

Първо, касаторите не са формулирали правни въпроси съобразно изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно такива, които са разрешени от съда в обжалвания акт и са обусловили крайните му изводи - виж разясненията в Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК, т. 1. Посочването на правен въпрос съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване и липсата на такъв е достатъчна, за да бъде отказано допускане. Въпреки това, видно от изложените оплаквания и доводи, касаторите считат, че е налице отклонение от практиката но Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК и на ППВС № 6/1974г. при разрешаване на поддържаното от тях възражение за придобивна давност. Касаторите се позовават на мотивите в тълкувателното решение, според които владението е самостоятелно когато още при установяването на фактическата власт единият от съсобствениците е отнел владението а останалите и е останал единствен владелец; в този случая владението му да държи имота като свой се предполага. Врачански окръжен съд също е основал мотивите си на разрешенията в тълкувателния акт. Приел е обаче, че фактическата власт на Н. П., установена след възстановяването на собствеността, не е представлява самостоятелно владение (само за себе си), а е владение на своите идеални части и държане на чуждите. Именно затова е счел за необходимо да се докаже т. нар. преобръщане на държането във владение чрез действия, които несъмнено демонстрират намерението на сънаследника да упражнява фактическата власт изцяло за себе си, като отблъсне останалите сънаследници. Поради липса на такива доказателства възражението е било отхвърлено и тези изводи на съда са в пълно съответствие с Тълкувателното решение и практиката на Върховния касационен съд, включително за хипотезите на обективна невъзможност за демонстриране на намерението за своене, каквато в случая липсва. Ето защо, противоречие с този тълкувателен акт не се разкрива. Отделно, въззивният съд се е позовал и на конкретна практика, според която действията по отдаване на земеделския имот под наем или аренда и получаването на възнаграждение за това, не са такива, с които се демонстрира намерение за своене и се отблъсква владението на другите съсобственици.

Що се отнася до постановките на ППВС № 6/1974г. (посветено на подобренията в чужд имот) и необходимостта да се изхожда от презумпцията на чл. 69 ЗС, при обсъждане на проблемите с подобренията, извършени от съсобственик, в постановлението е посочено, че във всеки случай е необходимо да се установи дали съсобственикът, извършил подобренията, се съобразява с правата на останалите или владее изключително за себе си. Следователно, от значение е дали е налице съвладение или има един владелец на целия съсобствен имот. В същата насока действието на презумпцията на чл. 69 ЗС в отношения между съсобственици е разяснено в горепосоченото Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК. Несъстоятелно е застъпеното в изложението разбиране, че ищците по иска (настоящите ответници по жалбата) следва да оборват презумпцията на чл. 69 ЗС. Касаторите носят тежестта да докажат поддържаното правоизключващо възражение за придобиване по давност, включително, че са упражнявали владение върху чуждите идеални части, а не са били техни държатели, което те не са успели да сторят.

Спрямо изводите на въззивния съд по отношение на приложените откази от наследство в изложението не се сочат никакви въпроси, нито се твърди наличие на някои от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 или ал. 2 ГПК. Решението в тази част е напълно съобразено с практиката на Върховния касационен съд, посочена в мотивите на съда.

На основание изложеното следва да се откаже достъп до касационен контрол.

Разноски от ответниците не са доказани и не се претендират.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 6 от 20. 04. 2021г. по гр. д. № 403/2020г. на Врачански окръжен съд по касационната жалба на В. Н. Г. и С. Н. Й..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: