Производството е по ревандикационен иск за реална част от поземлен имот в гр.Видин, заедно със сгради, представляващи лятно кино “Цвят“. Ищецът твърди, че е собственик на основание чл. 17а ЗППДОбП отм. по силата на приватизационна сделка, с която е придобил капитала на “Видин филм“ ЕООД, а последното е правоприемник на активите и пасивите на ДП “Кинефикация“ -Видин, на което е бил предоставен имота за стопанисване и управление.

Ответното читалище счита себе си за собственик на претендираната реална част, която е част от поземления имот и сградите на читалището.

Събраните в производството доказателства сочат, че с крепостен акт №

531/1909г. на Видинско българско читалище “Цвят“ е дарено държавно празно място от 913, 75 кв. м. През 1959 г. е проектирана направа на ел. инсталация на киното, е през 1976-78г. е извършен основен ремонт и преустройство на лятно кино „Цвят, с инвеститор ДП “Кинефикация“-Видин. През 1992г. със заповед на Министъра на културата е образувано еднолично търговско дружество с държавно имущество „Видин филм“ЕООД, което поема активите и пасивите на Управление „К. В“ по баланса му към 30. 09. 1992г. През 1995г. е съставен акт за държавна собственост на Лятно кино „Цвят“ с площ 430 кв. м., година на построяване 1959г., отразено е предоставяне за оперативно управление на „Видин филм“ ЕООД. В акта липсва описание на имота - квартал, парцел, планоснимачен номер; налице е информация, че бивш собственик е „Кинефикация”- Видин, както и че няма бивш собственик. В информационния меморандум на “Видин филм“ ЕООД, изготвен 1998г. за нуждите на приватизацията, е посочено, че дружеството няма документи за собственост на терена на лятно кино “Цвят“ и че земя не се води по баланса на дружеството. В становище от община Видин 1998г., дадено с цел отписване от АДС, е посочено че лятното кино е построено през 1959г. върху читалищна земя, като част от кинокомплекс със салона в сградата на читалището; от построяването е стопанисвано от ОУ “Кинефикация“ и “Видин филм“ като през 1985г. стопанисването е преустановено, а през 1989г. спира дейността и на киносалона в сградата. Установено е, че през 2000г. имотът е деактуван по искане на “Видин филм“ ООД, а през 2002г. дружеството се е снабдило с констативен нотариален акт за собственост на обособен обект “Лятно кино Цвят“- югоизточната реално обособена част от ПИ № 209 по кад. план на гр. Видин, с площ 430 кв. м., идентичен с имот № 970 в кв. 371 по стария кадастрален план; от северозапад реалната част граничи с терен на Н. Ч “Цвят“, като границата между реалната част и имота на читалището минава по югоизточната калканна стена на сградата на читалището; в нотариалния акт е посочена и масивна сграда на лятно кино “Цвят“ с площ 70 кв. м. и други подобрения върху терена.

С констативен нотариален акт от 1997г. Народно читалище “Цвят 1870“ е признато за собственик на имот № 970 с площ 1318 кв. м. в кв. 371, идентичен с имота по крепостния акт 351/1909г., заедно с изградената в него читалищна обществена сграда. Приложени са и писмени доказателства, според които през 2017г. по искане на Областната администрация-Видин, адресирано до читалището като собственик на имота, е поискано спешно почистване на терена на бившето лятно кино; такова почистване е извършено от читалището, включително са изрязани дървета.

Събрани са свидетелски показания за стопанисването и ползването на лятното кино, докато е било в експлоатация и за положените грижи за разчистване на терена понастоящем. Свидетелят Б. И. твърди, че лятното кино е било винаги на читалището, но филмите са прожектирани от Кинефикация. Свидетелката Д. уточнява, че около 1990г. Кинефикация е приключила дейността си и е върнала ключовете от помещенията на лятното и зимното кино на читалището. Според Н. П. само читалището е поддържало лятното кино.

При тези фактически обстоятелства и позовавайки се на практика на Върховния касационен съд Видински окръжен съд на първо място е извел фактическия състав на основанието за собственост по чл. 17а ЗППДОбП отм., който включва: собственост на държавата по отношение на конкретно определено имущество; отстъпването на това имущество за управление и стопанисване на държавно предприятие; преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество, без в акта на преобразуване да е предвидено друго по отношение на имуществото, което е предоставено за управление, при което то се включва в капитала на

новообразуваното еднолично търговско дружество. Приел е, че събраните доказателства в производството не установяват спорната реална част от 430 кв. м., както и сградите да са били предоставени за оперативно управление на ДП “Кинефикация“-Видин. Не е установено теренът да е включен в баланса на новообразуваното еднолично дружество с ограничена отговорност, напротив изрично е посочено в информационния меморандум за приватизация на „Видин филм“ ЕООД, че дружеството няма документи за собственост на терена на лятно кино Цвят, както и че земята не се води по баланса на дружеството. Поради това спорният имот не е могъл да бъде придобит от купувача по приватизационната сделка. Съдът е посочил, че горното е достатъчно за отхвърляне на иска и не е длъжен да анализира наличие на право на собственост на ответника. Въпреки това, за пълнота е допълнил, че според приетите технически експертизи имотът, дарен на ответника, през годините е имал различна площ, като към него са придавани и отнемани части. По-нататък съдът е проследил регулационните промени, дали отражение на площта на терена. Посочил е, че дареният с крепостния акт от 1909г. имот от 913, 75кв. м. според плана за дворищна регулация от 1908г. е парцел IV-за читалище, който е от 1150 кв. м.; със същата площ е имота и през 1926г. при даване строителна линия за изграждане на сградата на читалището. В плана от 1965г. се появява отреждане за лятно кино Цвят, като кино Цвят и лятното кино Цвят са урегулирани в общ парцел II в кв. 27, площта за киното е 998 кв. м., а за лятното кино - 423 кв. м.; към имота на читалището се придава площ от североизток. С плана от 1990г. отпада придаваемото място и североизточната граница се прибира по сградата на читалището и изградената ограда на лятното кино; УПИ ХVІІ по този план е отреден за Читалище „Цвят” и за обществено обслужване. По кадастралния и регулационен план от 2000г. имотът на читалището е с №209, има площ от 1329кв. м. и е урегулиран, заедно с ПИ 211 и ПИ 212 в парцел XVII-“За читалище Цвят и обществено обслужване“ в кв. 371. Във връзка с тези констатации съдът е посочил, че съгласно чл. 39, ал. 3 ЗПИНМ отм. за придадените по дворищна регулация части от недвижим имот съседни парцели, собствеността се придобива по силата на самия план. При действието на ЗТСУ от 1973г. в същия смисъл е разпоредбата на чл. 110, ал. 1. Според съда, и по двата закона - ЗПИНМ и ЗТСУ плащането на парично обезщетение, респ. получаването на обезщетение, не е елемент от фактическия състав на отчуждаването на части от един имот, които се придават към друг с дворищнорегулационен план. Определеното обезщетение поражда само облигационни правоотношения. След приемането на ЗУТ през 2001г. промяната на собствеността върху засегнатите имоти или части от тях при отчуждаване или промяна на границите им с подробни устройствени планове по чл. 15 ич л. 17 ЗУТ включва два елемента: гражданскоправен и административноправен. Предвид горното, и с оглед площта на имот №209 от 1329 кв. м., урегулиран в парцел XVII, кв. 371 съгласно кадастралния план от 2000г. съдът е приел, че собственикът на имота е придобил правото на собственост върху придаваемото място по силата на териториално-устройствените планове с директно отчуждително действие до 2001г. Наред с това, няма писмени, нито други доказателства, поземлен имот - държавна собственост да е бил обособен изрично за лятно кино “Цвят“ по плановете и да е предоставен на ДП “Кинефикация“-Видин за стопанисване и управление, респ. впоследствие включен в капитала на преобразуваното еднолично дружество с държавно имущество.

При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира, че такива не са налице.

Първият правен въпрос е по приложението на чл. 17а ЗППДОбП отм. - дали включването на недвижим имот в баланса на новообразувано дружество с държавно участие обуславя вещноправно действие на приватизационната сделка по смисъла на посочената разпоредба. Съдът не е отрекъл горната предпоставка за прилагане на основанието по чл. 17а ЗППДОбП отм., но е приел, че в случая не е доказано предоставянето на спорния имот за стопанисване и управление, и включването му в баланса на преобразуваното дружество с държавно участие. Именно поради това е отхвърлил иска за собственост на заявеното от ищеца основание.

Вторият и третият правни въпроси са за отчуждителното действие на дворищнорегулационните планове съгласно устройствените закони, действали преди ЗУТ - дали правото на собственост върху придаваеми по регулация места се придобива само по силата на непосредственото отчуждително действие на плана или е нужно същият да бъде приложен. Вярно е, че застъпената от въззивния съд теза по този въпрос, не съответства на практиката на Върховния касационен съд по Тълкувателно решение № 3/1993г. на ОСГК и Тълкувателно решение № 3/2010г. на ОСГК. Независимо от това, касационно обжалване по този въпрос не следва да се допуска. Съображенията за непосредственото отчуждително действие са част от допълнителна мотивировка на съда, изложена само за пълнота и не са решаващи за изхода на спора. Основният мотив за отхвърляне на иска е недоказването, че спорният имот е бил предоставен за стопанисване и управление на ДП “Кинефикация“, а впоследствие се е намирал в активите на “Видин филм“ ЕООД към момента на приватизацията на дружеството. Затова евентуална промяна на мотивите, касаещи прилагането на регулационните планове по ЗПИНМ и ЗТСУ, не би могла да доведе до различен изход на спора. Отделно от това, напълно произволна е интерпретацията на касатора, че погрешните изводи на съда във връзка с дворищнорегулационните планове са довели до отнемане правото на собственост от ищеца и преминаването му към ответника - според съда право на собственост на ищеца изобщо не е възниквало, за да бъде отнемано.

Въпросът дали в производство по иск за собственост съдът е длъжен да изследва наличието на непълнота или грешка в одобрена кадастрална карта също не е определящ за изхода на спора и поради това не може да обуслови достъп до касационен контрол. В рамките на спора не са наведени конкретни твърдения за наличие на непълнота или грешка в кадастралната карта, но доколкото са налице данни, че в кадастралната карта като собственици са записани и двете страни, то посредством разрешаването на спора за собственост ще се постигне отстраняване на тази неяснота.

Петият въпрос е: може ли съдът при произнасяне по съществото на спора да възприеме незаявени от ответника фактически и правни основания за защита срещу претенциите на ищеца. Въпросът отново визира изложените от съда допълнителни мотиви за правото на собственост на ответника, произтичащо не само от първоначалния договор за дарение на терена, в който е построена читалищната сграда, но и от извършените регулационни промени с този имот в течение на годините, довели до увеличаване на площта му. Вярно е, че конкретно такива защитни възражения от страна на ответника по иска не са били наведени в отговора на исковата молба и в хода на делото. Както вече бе изяснено, развитите от съда съображения в тази насока са само допълващи - направени са при вече формиран извод за неоснователност на иска, поради което нямат самостоятелно значение за изхода на спора.

Шестият въпрос е за възможността съдът служебно да назначи експертиза. Визира се необходимостта от експертиза, която да опише точните граници на претендираната реална част от поземлен имот, разположението на сградите в нея и съответствието им с обект Лятно кино “Цвят“. И този въпрос не е свързан с решаващите мотиви на съда. Вярно е, ответникът по иска е оспорил в отговора съществуването на някои от сградите, но спорът не е концентриран върху описанието на реалната част и сградите, а върху предпоставките на придобивния способ, сочен от ищеца.

На последно място касаторът сочи въпроса за правомощията на въззивната инстанция - за задължението да обсъди всички доказателства, становища на страните, да се произнесе по всички оплаквания за неправилност, мотивите му да отразяват решаваща, а не проверяваща дейност. Конкретните оплаквания в жалбата са за различен подход при обсъждане на доказателствата - по отношение на ищеца е проследено дали правото на собственост е отразено в баланса на държавното предприятие и търговското дружество, а по отношение на ответната страна липсват подобни разсъждения; не е обсъдено, че според доказателствата читалището е собственик само на площ от 913, 75 кв. м., както и че не е установено то да е декларирало имотите си в данъчната служба. Липсва основание за допускане на касационно обжалване и по този въпрос. Видински окръжен съд е обсъдил релевантните за спора доказателства и оплакванията в жалбата. Що се отнася до т. нар. от касатора различен подход при обсъждане на доказателствата, той е предопределен от различното процесуално качество на страните и от правилата за разпределение на доказателствената тежест. Ищецът е този, който следва да докаже претендираното право на собственост чрез осъществяване на конкретното придобивно основание. А за защитата на ответника е достатъчно да разколебава твърденията на ищеца, без да е длъжен да доказва своето право на собственост.

В обобщение, следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване.

В полза на ответника по жалбата следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1372 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 12 от 28. 01. 2022г. по гр. д. № 439/2021г. на Видински окръжен съд по касационната жалба на “Никра инвест груп“ ООД, ЕИК 815131305.

ОСЪЖДА „Никра инвест груп“ ООД, ЕИК 815131305 да заплати на Народно читалище “Цвят 1870“ - Видин, ЕИК 000152346, сумата 1372 /хиляда триста седемдесет и два/ лева разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: