№ 2162

София, 29.04.2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: В. М. ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 2920 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Р. Ж. чрез пълномощника й адвокат Х. Х. против решение № 72 от 13.03.2024 г., постановено по гр. д. № 10 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Добрич, с което е потвърдено решение № 112 от 11.10.2023 г. по гр. д. № 217/2023 г. на Районен съд - Балчик за намаляване на дарственото разпореждане от 28.07.1986 г., материализирано в нотариален акт № 10, том ІІ, дело № 385/1986 г., с което наследодателят Н. А. И., починала на 5.04.2023 г. е дарила на сина си Р. Б. И., починал на 14.05.2021 г., собствения си поземлен имот с идентификатор *** в [населено място], [община], [улица] площ от 500 кв. м., по отношение на наследника по закон на Р. Б. И., неговата дъщеря и ответник Б. Р. Ж., до размера на 1/3 ид. ч., необходима за възстановяване на запазената част на А. Б. И. от наследството на Н. А. И. и за възстановяване на запазената част на А. Б. И. от наследството на Н. А. И. с 1/3 ид. ч.

А. Б. И. е подала чрез пълномощника си адвокат Д. Б. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е констатирал, че във въззивната жалба на ответницата са изложени следните доводи (относими и към твърденията в отговора на исковата молба): дареният имот от 500 кв. м. съставлявал част от един по-голям недвижим имот, отнесено спрямо който дарението не накърнявало запазената част на ищцата от наследството на Н. А. И.. На самата ищца наследодателката също прехвърлила 500 кв. м. от същия по-голям имот срещу задължение за издръжка и гледане, извършено по този начин по изрично искане на приобретателката – ищцата по делото. Както извършеното в полза на наследодателя на Б. Ж. дарение, така и извършеното в полза на ищцата прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане, нямат действие, след като с договор за доброволна делба от 22.12.2008 г. съсобствеността била прекратена, всеки от съделителите получил в дял и индивидуална собственост отделен поземлен имот и изрично всички заявили в договора, че отношенията помежду им са уредени и нямат никакви претенции спрямо другите съделители. Полученият по силата на договора за доброволна делба в дял от ищцата поземлен имот бил най-голям, следователно тя не била ощетена от извършеното в полза на нейния брат й дарение. Същото се потвърждава и при отчитане на извършените от наследодателката Н. А. И. прехвърляния с договори /конкретизирани/ на няколко други недвижими имота в полза на ищцата и на нейната дъщеря.

Съдът е приел за установено, че Н. А. И., б. ж. на [населено място], починала на 05.04.2023 г., е оставила законни наследници – дъщеря А. Б. И. и внучка Б. Р. Ж., дете на Р. Б. И., син на наследодателката, починал преди нея на 14.05.2021 г. С договор, сключен на 28.07.1986 г. с нотариален акт № 10, т. II, д. № 365/1986 г. на БРС, Н. А. И. дарила на сина си Р. Б. И. дворно място в [населено място], съставляващо парцел *-* в кв. 23 по плана на селото, с площ 500 кв. м. С договор, сключен на 16.07.1993 г. с нотариален акт № 65, т. V, д. № 1139/1993 г. на БРС, Н. А. И. и Б. Й. И. прехвърлили на А. Б. И. дворно място от 500 кв. м., урегулирано в парцел *-* в кв. 23 по регулационния план на [населено място], в който собствениците участват с 470 кв. м., ведно с една къща за живеене, срещу което приобретателката поела задължението за издръжка и гледане на прехвърлителите. На 22.12.2008 г. Н. А. И., А. Б. И. и Р. Б. И. сключили договор за доброволна делба на дворно място с площ 1 773 кв. м., съставляващо поземлен имот с идентификатор ***. Съгласно договора всеки от съделителите получил в дял отделен поземлен имот, образуван от разделянето на делбения с идентификатор ***, в частност Р. Б. И. получил поземлен имот с идентификатор *** с площ от 500 кв. м. Заснетият в кадастралната карта поземлен имот с идентификатор *** е идентичен на имота, съставляващ парцел *-* в кв. 23 по регулационния план на [населено място], с който Р. Б. И. бил надарен от Н. А. И. с договора, сключен с нотариален акт № 10, т. II, д. № 365/1986 г. на БРС. С два договора от 19.06.2015 г. и с два договора от 19.01.2022 г. Н. А. И. продала на А. Б. И. и на Д. К. С. съответно един и три недвижими имота, подробно описани в представените по делото нотариални актове /л. 40 – л. 47/ за посочените в тях цени. Няма данни на датата, на която е починала, наследодателката Н. А. И. да е притежавала каквото и да било движимо или недвижимо имущество.

При така установените факти въззивният съд е посочил, че преценката дали наследникът може да получи запазената си част се извършва при образуване в съответствие с чл. 31 ЗН на наследствена маса - от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12 ал. 2 ЗН и се прибавят даренията. Надареният ответник, срещу когото наследникът със запазена част упражнява правото си по чл. 30 ал. 1 ЗН, има интерес да установи, че към момента на смъртта си наследодателят е имал достатъчно имоти, от които наследникът може да получи запазената си част или, че наследодателят е извършил и следващи дарения, от които при спазване на предвидената в чл. 33 ЗН обратна поредност може да се възстанови запазената част на наследника. В настоящия случай към момента на смъртта си наследодателката не е притежавала имущество (друго не е доказано, а и не е твърдяно от ответницата). Б. Ж. се е позовавала единствено на извършените от наследодателката няколко отчуждавания на недвижими имоти в полза на ищцата и на нейната дъщеря, но всички те са извършени приживе и към момента на смъртта си наследодателката не е притежавала съответните така отчуждени имоти. Всички отчуждавания са възмездни, срещу задължение за издръжка и гледане и по покупко-продажба. Посоченото в отговора на исковата молба, че договорите за покупко-продажба били „прикрити“ е непрецизно и очевидно се има предвид, че същите договори са привидни. Но ответницата не е доказала договорите за покупко-продажба да са абсолютно симулативно сключени (и поради това непораждащи действие) или относително симулативното им сключване за прикриване на действително сключени други договори (дарения).

Така, поради извършеното в полза на наследодателя на ответницата дарение, ищцата не може да получи запазената си част от наследството на Н. А. И. и са налице условията за нейното възстановяване чрез намаляване на дарението с 1/3.

Съдът е посочил, че не следва друго от факта на сключения между наследодателката, ищцата и прекия наследодател на ответницата договор за доброволна делба от 22.12.2008 г. Приел е за напълно лишено от основание е посоченото в жалбата, че със сключването на този „последващ“ договор отпадал ефектът на вече породилите правно действие - договор за дарение на имот в полза на наследодателя на ответницата и договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане в полза на ищцата. Не намира опора в разпоредбата на чл. 30 ал. 1 ЗН и доводът, че преценката за накърняване на запазената част на ищцата трябвало да се направи при съотнасяне на получения по доброволната делба от ищцата дял (най-голям) към целия сложен на делба имот. Накърнението се преценява спрямо наличното към смъртта на наследодателя негово имущество, а не към имущество, което наследодателят е имал, но е разпоредил възмездно и не притежава в момента на смъртта си. Същевременно договорът за дарение в полза на наследодателя на ответницата, а така също и договорът за прехвърляне срещу издръжка и гледане в полза на ищцата, имат за предмет съответни дворищно регулационни парцели – съставляващи реални, самостоятелни обекти на правото на собственост, а не идеални части от един по-голям имот (за който с дворищно регулационния план са били отредени няколко парцела). Това има значение за предмета и правния ефект на договора за доброволна делба, но е извън настоящия спор..

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Б. Р. Ж. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси:

1) следва ли да бъде уважен иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на направено дарение до размера на запазената част на наследника, ако дарителят, надареният и наследникът с предходен акт са уредили отношенията си;

2) неизпълнението на изявление за липса на претенции, изложено в изричен писмен документ (в случая договор за доброволна делба от 22.12.2008 г.), както и уреждането на отношенията на страните с последващ акт, обвързва ли страните с действието на договорните отношения, визирани в чл. 20 ЗЗД.

Въпросите са свързани с доводите в касационната жалба, които възпроизвеждат доводите във въззивната жалба и с които е обоснована тезата на касаторката, че запазената част на ищцата не е накърнена и с изявлението й в договора за доброволна делба, че няма никакви претенции към другите страни, а впоследствие предявява иск за намаляване на дарението, направено на починалия й брат, с цел допълнително да се обогати за сметка на неговата дъщеря, макар тя и дъщеря й да са придобили почти всички имоти на общите наследодатели.

Поставените въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване, доколкото са свързани единствено с тезата на страната, но не и за предпоставките, при които се преценява дали е накърнена запазена част от наследство и как да се възстанови. Правото на възстановяване на запазена част от наследство възниква в момента на смъртта на съответния наследодател и именно към този момент се преценява дали в наследството са останали активи, от които наследникът с право на запазена част да получи нейната стойност като се отчетат и направените в полза на този наследник безвъзмездни разпореждания. В случая всички имущества на наследодателката ищцата и нейната дъщеря са придобили на възмездно основание, поради което тези сделки не могат да бъдат отчетени при преценка накърнена ли е запазената й част. Същевременно с договора за доброволна делба формално всеки от съделителите е придобил реален дял (доводи относно действителността на този договор не са наведени), поради което същият не може да бъде квалифициран като безвъзмезден, а съответно неотносимо е с каква площ е получения от всеки съделител имот.

Неясно е и с какви факти ответницата свързва твърдението си, че със сключването на договора за доброволна делба от 22.12.2008 г. е отпаднало действието на дарението от 1986 г. и договорът за издръжка и гледане от 1993 г. Дори и имотите да са били част от общ имот на наследодателите, то към момента на разпорежданията същите са били урегулирани с дворищнорегулационни парцели и са съставлявали самостоятелен обект на вещни права. Евентуалното отпадане на отчуждителното действие на дворищна регулация по § 8 ДР на ЗУТ не е уредено като способ за недействителност или като основание за незачитане на сделки с дворишнорегулационен парцел с неуредени сметки за придаваеми части.

Изявлението на ищцата в договора за доброволна делба от 22.12.2008 г., че отношенията са уредени и няма да има претенции към другите съделители също е неотносимо, защото е направено преди да възникне правото й по чл. 30 ЗН и ако се приеме тезата на касаторката, то би съставлявало отказ от непридобито право, който е недействителен.

По изложените съображения отговорът на поставените въпроси не би рефлектирал върху изхода на настоящия спор с оглед установените от въззивния съд факти, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 72 от 13.03.2024 г., постановено по гр. д. № 10 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Добрич.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: