О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50778

Гр.София, 01. 11. 2022г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П

ЧЛЕНОВЕ: З. А

М. Р

при участието на секретаря. .., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.1156 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Специализирана болница за рехабилитация Сапарева баня“АД срещу решение №.1392/22. 12. 21 по г. д.№.2343/20 на САС, ГО, 12с., с което е обезсилено решение от 3. 02. 20 по г. д.№.354/17 на ОС Кюстендил /за осъждане на К. А. К. да плати на болницата 330 650, 95лв. подлежащи на връщане като получени без правно основание за периода 2002-2016, ведно със законната лихва от 21. 07. 12, и за отхвърляне на иска за разликата до пълния предявен размер от 578479лв./ и делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове по чл. 284 ал. 2 ЗЗД.

Ответната страна К. А. К. оспорва жалбата; претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение са проследени хронологично наведените с исковата молба и молбите за уточнението й факти и обстоятелства, във връзка с които се претендира процесната сума. Посочено е, че в исковата молба ищецът е твърдял, че в периода 2012-2016 ответникът е бил негов служител по трудов договор и член на съвета на директорите /СД/, като на конкретно посочени...