О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.1296

гр. София, 29.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на осми април, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№2791 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. С. И. срещу решение №750 от 24.06.2024 г. по в. гр. д.№1949/2023 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №68 от 13.04.2023 г. по гр. д.№350/2022 г. на ОС Видин, с което И. С. И. е осъден да заплати на ЗАД „Армеец“ АД сумата от 40 000 лв., представляваща изплатеното от ЗАД „Армеец“ АД обезщетение по щета №110017100102014Н, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба - 09.11.2022 г. до окончателното изплащане.

В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно поради съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Съществува ли действително застрахователно правоотношение при липса на оригинална застрахователна полица и допустимо ли е това правоотношение да бъде установявано само от вписванията по справка от информационния център на Гаранционен фонд по презумпцията на чл.295, ал.7 КЗ (отм). 2. Каква е доказателствената сила на информацията, съдържаща се в Информационния център на Гаранционния фонд и как се отразява същата на отговорността на застрахования при оспорване от негова страна на валидността на застрахователната полица, в случаите, когато последната е унищожена по вина на застрахователя, който се ползва от нея. 3. Следва ли ответникът да бъде задължен да доказва отрицателни факти във връзка с възраженията си за липса на договор. 4. Следва ли въззивният съд да даде указания на страните да предприемат онези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада. Спрямо първи и втори въпрос се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а спрямо останалите - че са решени в противоречие с практиката на ВКС

Ответникът по касация не заявява становище по жалбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че фактите от фактическия състав на предявеното регресно право са установени по делото, като във въззивното производство не се оспорват установените фактически положения относно полученото травматично увреждане от ПТП, причинено от ответника – жалбоподател в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 0,74 промила, както и размера на дължимото и платено от ищеца обезщетение за неимуществени вреди, на колкото възлиза цената на иска. Посочил е, че основното възражение на ответника е за липса на застрахователно правоотношение по ЗГО, с която отговорността му е покрита от ищеца, но това възражение е неоснователно. Установил е, че застрахователната полица с №11113001018314 със срок на застрахователно покритие 26.04.2013 г. – 25.04.2014 г., източник на процесното застрахователно правоотношение, е била унищожена от ищеца със заповед №29/15.02.2021 г. поради изтекли срокове да съхранение, към който момент не е имало висящо съдебно производство във връзка с полицата, за да бъде запазена, но същевременно в извлечение от Информационния център към ГФ, възпроизведено на хартиен носител, е записано, че има активна застраховка ГО към 04.08.2013 г., със застраховател ищцовото дружество. Изложил е съображения, че доказателствената сила на този документ с характер на официален документ не е оборена – до доказване на противното данните от Информационния център удостоверяват застрахователя, номера на договора за ЗЗГО на автомобилистите, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на МПС (чл.295, ал.7 КЗ отм.; чл.574, ал.12 КЗ). В този смисъл и при съвкупната преценка на представените от ищеца доказателства (вкл. досие по полица), е достигнал до извод, че твърдението за съществувала застрахователна полица по ЗЗГО със срок на застрахователно покритие на отговорността на ответника и към 04.08.2013г. отговаря на действителното фактическо положение, поради което отговорността му като водач на посоченото МПС е била покрита към датата на причиняване на ПТП с валидна задължителна ЗГО. С оглед изложеното е намерил, че предявеният иск, с който застрахователят претендира връщане от застрахования водач на платеното обезщетение на пострадалото лице при ПТП, причинено от водача в хипотеза на чл.274, ал.1, т.1, пр.1 КЗ (отм.), е основателен, а решението, предмет на инстанционен контрол, с което той е уважен, e правилно и подлежи на потвърждаване.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.

С формулираните от касатора въпроси се предпоставят невъзприемани от въззивния съд становища - че наличието на застрахователно правоотношение е установено единствено от извлечението от информационната система на Гаранционен фонд (наличието на договор е установено и с оглед останалите приложени по делото писмени доказателства), че е налице виновно поведение от страна на застрахователя при унищожаване на оригинала на договора за застраховка (прието е, че унищожаването е поради изтекли срокове да съхранение, към който момент не е имало висящо съдебно производство във връзка с полицата), че ответникът носи доказателствена тежест да установи липсата на договор за застраховка (посочено е, че с оглед приложените по делото доказателства, вкл. извлечението от Информационния център към ГФ, официален документ, чиято доказателствена сила не е оборена, ищецът е доказал наличието на твърдяното правоотношение). В този смисъл не се установява наличие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК спрямо посочените въпроси и по тях касационно обжалване не може да бъде допуснато, като следва да се посочи, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл.281, т.3 от ГПК и извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби. За пълнота е необходимо да се отбележи също така, че позоваването на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е бланкетно, като не са изложени доводи за значението на първи и втори въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а и в случая не е осъществена нито една от хипотезите, с които, предвид разясненията на т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК, законодателят е обвързал основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Константна е практиката на ВКС, в съответствие с която е постановено и обжалваното определение, според която предоставената информация от Информационния център към Гаранционния фонд, която е публично достъпна, има официално оповестително действие и издадената въз основа на нея справка от Фонда, притежава правната характеристика на официален свидетелстващ документ, който обвързва съда с материална доказателствена сила относно съществуването и прекратяването на договорите за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, до доказване на противното.

В този касационно обжалване не следва да бъде допуснато поради което и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №750 от 24.06.2024 г. по в. гр. д.№1949/2023 г. на САС.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.