Производството е по реда на чл. 33 и следващите от Закона за Върховния административен съд.

Делото е образувано по касационна жалба от Х. А. А. и А. И. С. - Атанасова срещу решение № 893 от 27. 06. 2005 г. по адм. дело № 1335/2004 г. на Варненския окръжен съд, Административно отделение, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № 1191/14. 06. 2004 г. на З. К. на община В., с която на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост е наредено да се изземе имот, представляващ апартамент, находящ се в град Варна.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е постановено при допуснати нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано. Прави се искане за отмяната му. Според изложените в касационната жалба съображения, първоинстанционният съд не е обсъдил представените доказателства в тяхната съвкупност и е направил погрешни изводи, несъобразени с материалния закон и неподкрепени от доказателствата по делото, като по този начин е постановил необосновано решение.

Ответникът, кмета на община В., не е взел становище по касационната жалба.

Прокурорът към Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна и навежда аргументи в тази насока.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС, процесуално допустима е, но разгледана по същество е неоснователна.

Варненският окръжен съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Мотивира се с обстоятелството, че по силата на влязло в сила решение № Р – 171/15. 07. 1998 г. на Кмета на община В. за отмяна на отчуждаването на недвижим имот в град Варна, ул. „Райчински” № 6, отстъпеното в обезщетение жилище на касаторите в настоящата инстанция, следва да възстанови статута си на общинска собственост, съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ,...