Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за Върховния административен съд.

Образувано е по жалбата на „З”АД гр. В. против заповед на областния управител на област с административен център гр. В. за изземване на имот държавна собственост. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на издадения административен акт поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 11 и чл. 15, ал. 2, т. 3 от ЗАП и на материалния закон. Не са установени и обсъдени факти имащи значение за установяване правото на собственост върху имота, както и за обектите, върху които конкретно се упражнява владение от жалбоподателя и държане от наемателя. Парцел №ХХІІ, кв. 62 не е с граници отвсякъде горски фонд, няма питомник със застроена площ 96, 25 кв. м. и битова сграда със застроена площ от 100 кв. м., построени 1990, год, включително по действащия план на курорта от 2003 г.,както е отразено в АДС№1033/ 2002 г. В съдебното производство пълномощникът изрично заявява, че дружеството владее не п.ХХІІ, а п.ХХІІІ, в който е построена сграда стопански обект с площ от 45 кв. м., няма друга сграда и само посочената е дадена под наем на „ЕРП Златни пясъци” АД. Дружеството е собственик на земята, която е в капитала му, поради това и на сградите върху нея, а областният управител решава спор за собственост вместо в исково, в административно производство. Допълнително посочва, че има висящо гражданско дело по спор между държавата и жалбоподателя относно собствеността върху сградите.

Ответникът областният управител на област с административен център гр. В. оспорва жалбата като неоснователна и твърди, че не са нарушени процесуалните правила, защото дадена възможност на жалбоподателя да изрази становище в административното производство.

Заинтересуваното лице „ЕРП Златни пясъци” гр. В. не е изразило становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата, защото доказателствената сила на АДС№1033/ 2002 не е оборева, а...